СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пътят към Дамаск минава през Москва

Гордън Адамс
Стивън Уолт

Протест срещу Путин и Асад в Ню Йорк. Снимка: нпр

Вече четири години американската политика спрямо Сирия се
основава на едно желание и на една молитва: желание президентът
Башар Асад да се оттегли, и молитва „умерената“ сирийска
опозиция да бъде нещо повече от това, което тя всъщност
представлява. Сега и Русия се включи в играта и отговорът на
американското правителство и на много коментатори, изглежда, е
още по-силно да желаят и още по-силно да се молят, като в същото
време заклеймяват Русия, че се бърка, където не й е работа.

Колкото и много американци и европейци да се възмущават от
това, което руският президент Владимир Путин направи в Крим и
Украйна, интервенцията на Москва в Сирия може би предлага
първият лъч на надежда за излизане от тресавището там. Путин е
прав, че само едно стабилно управление и сигурност (в страната)
ще позволят на сирийските бежанци да се завърнат у дома.

Вместо да се стреми към решителна победа, Америка трябва да
търси прекратяване на войната с едно не толкова гръмко и не
толкова удовлетворително споразумение. САЩ трябва да преследват
две цели в Сирия. Първо, възстановяване на реда в онези части от
страната, които не са под контрола на „Ислямска държава“.
Второ, изграждане на коалиция от сили, които могат да се
противопоставят на ИД и в крайна сметка да я изместят. Руската
„намеса“ може би дава шанс за постигане и на двете.

Това изисква отказ от американските предразсъдъци и от
разгорещената политическа реторика. Русия не е неканен гост в
Сирия. Тя присъства там от десетилетия, точно както Америка
присъства в Близкия изток от над 60 години. Асад е руско
протеже, а Сирия е оперативна база на руската военна машина. САЩ
имат свой собствен, значително по-широк кръг от приятели и
оперативни бази в региона.

В дадения момент и двете страни имат интерес от регионална
стабилност. Насилническите джихадистки движения са по-голяма
заплаха за Русия, отколкото за Америка. Много руснаци вече са
загинали от ръцете на терористи, а хиляди руски джихадисти са се
стекли в редиците на ИД с намерението един ден да се завърнат у
дома.

Русия също така разполага с ценни ефективи в Сирия, каквито
Америка няма: наземно военно присъствие, връзка със слабия, но
функциониращ режим в Дамаск, работни връзки с правителствата на
Иран и Ирак, както и споразумение за обмен на разузнавателна
информация с двете, което спокойно би могло да обхване и ирански
съюзници като „Хизбула“.

САЩ все още държат стотици самолети и хиляди войници в
района, имат и силни връзки с кюрдите. Но те имат слаби връзки с
Иран, противоречиви отношения със слабото иракско правителство,
много слабо разузнаване в Сирия и програма за военно обучение
на умерената сирийска опозиция, която бе изоставена, след като
бе призната за пълен провал.

При правилни предохранителни мерки и предпазливост, една
широка регионална коалиция може да се окаже мощен инструмент
срещи ИД. Представителите на американското правотелство трябва
да признаят тези реалности и да ги използват като налични (все
още) ефективи за постигане на своите хуманитарни и
антиекстремистки цели.

Русия също трябва да се съобразява с реалностите. Путин ще
трябва да приеме, че Асад не може да остане на власт завинаги,
и че неговият режим трябва да бъде сменен. Алтернативата е хаос,
който ще позволи на ИД да се укрепи и да разшири военните си
операции, и край на всякаква роля за алауитското малцинство, към
което спада Асад и което е издънка на шиитския ислям. Една
остатъчна крайбрежна страна начело с Асад, което може би
представлява за Русия вариант за път към отстъпление, не би
могла да отстрани по-голямата заплаха, която ИД представлява за
сигурността на Русия.

Има и риск Русия да попадне в собствения си капан, както
стана със САЩ в Ирак и както стана и с двете страни в
Афганистан, ако Путин сметне, че ИД може да бъде разбита само с
външна военна сила. Американски ястреби като сенаторите Джон
Маккейн и Линдзи Греъм допускат същата грешка. Те забравят, че
противопоставянето на външна военна намеса е ключов елемент от
кампанията на джихадистите за вербуване на нови бойци.
Америка и Русия трябва да приемат, че като външни сили те
никога няма да бъдат в състояние сами да се противопоставят, да
отслабят и да разбият ИД. Това е по силите само на една
регионална коалиция.

Действайки заедно, Вашингтон и Москва могат да се възползват
от съответните си връзки с регионалните сили, които всъщност
разполагат с живата сила и оперативното пространство да
действат: Турция, Саудитска Арабия, Иран, Ирак, страните от
Залива и кюрдите. Всяка една коалиция би имала вътрешните си
напрежения – най-вече между Турция и кюрдите. Но съвместният
натиск от Русия и Америка би помогнал да бъдат убедени всички
участници в нея да фокусират усилията си днес срещу ИД и да
оставят другите си опасения за по-късно.

Разбира се, главна цел на Русия в момента е да укрепи
позициите на Асад чрез атаки срещу различни противници на
режима, оставяйки останалите да се разправят с ИД. Но групи като
„Фронта Ан Нустра“ – клон на Ал Каида в Сирия – също не са
приятели на Америка и е налице потенциал за ефективно
„разделение на труда“. Координирането на нашите действия може да
гарантира, че Русия няма да бие по групи, подкрепяни от
Америка, и може да предотврати опасни инциденти, каквито са
възможни в мътилката на войната.

Едно съвместно руско-американско усилие може да не успее да
разреши сирийския проблем. То не е перфектното лекарство, но
частичното съвпадение на американските и руските интереси е
най-обещаващият път към решение. Американските представители
трябва да прекратят тропането по масата относно руската намеса,
да признаят, че Студената война е отминала, и да се заловят за
държавнически бизнес.

БТА

Гордън Адамс е почетен професор по международни отношения в
Американския университет във Вашингтон. Стивън Уолт е професор
по международни отношения в Харвардския университет. /

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.