СофияПловдивВарнаБургасРусе

Нашествие (Как да спре бежанската вълна?)

За съжителството на цивилизацията и Третия свят, тъпите журналисти и вървежната политкоректност

Къде са жените? От 411 567 бежанци/мигранти, влезли в Европейския съюз по море досега тази година, 72 % са мъже. На снимката някои от стотиците мигранти, пристигнали в Мюнхен на 12 септември 2015 г. Снимка: Гейтстоун

Има доста начини за спиране на бежанската вълна. Но ето един причудлив на пръв поглед. Бежанците искат в Европа, нали така? И се мъчат по морета и по суша да я достигнат, нали така? Ами тогава вместо да се мъчат да се докопат до Европа защо Европа да не се докопа до тях? Европа да отиде при тях. Ще им бъдат спестени хиляди зорове, мъки и неволи, а най-вече – човешки живот.
Още повече, че Европа вече е била при тях. При бежанците.
Ах, лошите колонизатори покорили и заробили със своите топове и пушки милите, добри, доверчиви, простодушни, невинни и природосъобразни туземци.

Робството в Африка си съществува от дълбините на времената. Всяка междуплеменна война, а там те са се случвали поне веднъж годишно, е завършвала със заробване на пленниците. А след нахлуването на арабите в Северна Африка (седми-осми век) робството вече не е древен обичай, не е само награда за военни победи – то става търговия, то се превръща в основна стопанска дейност и предпоставка за разцвет на цели племена, държави и държавици. И това се случва цяло хилядолетие преди в Африка да се появят първите лоши европейци.
Никакви испански, френски, или английски войници не забиват из мрачните дебри на африканските джунгли за да ловят и заробват добрите невинни туземци. Европейците си стоят на брега. А от дълбините на Африка робите, вече оковани, биват докарвани от африканци. От победни племенни вождове. Или араби, които търсят нови пазари за изконната си стока – робите.

Само че за тия неща

не е прието да се говори…

И за други неща не се говори.
Франция завладява Алжир към 1830 година някъде. През 1944 година Алжир е вече френска територия. За всичкото това време населението на Алжир расте. В началото на френското владичество то е между един и два милиона, а после, само за няколко години, нараства до седем милиона. Сега е към 40 милиона.
Как се получава това, след като колонизаторите, както пише в юношеските романи и в комунистическите политикономии, притесняват, заробват, ограбват, измъчва и избиват добрите туземци в завладените земи.
Отговорът се съдържа в две съзвучни и експлоататорски европейски думи, които в голяма степен се препокриват. Едната дума е ваксинация. Другата е цивилизация.

Европейските завоеватели ваксинират децата на туземците, детската смъртност е победена – ето простият отговор на сложната на пръв поглед загадка за прираста на населението. Природонаселенията в завладените земи се разплождат инфлационно, взривоподобно,  необикновено рязко тоест, също като при инфлационното разширение на вселената след големия взрив. Толкова бързо се разплождат народите в завладените от Европа земи, че дори жестокостите на звероподобния белгийския крал Леополд Втори, (да вярно е, имало го е и това) никак не намалява числеността им.
А освен ваксинация за местните има и писменост, училища, познания, наука, възпитание, образование, всякакви битови и духовни достижения като добавка. Или бонус. А то всъщност не като добавка или бонус, а като основа. Като същина.

Но и за тези неща пак не е прието да се говори. Абе направо си е забранено. …И поради вездесъщата и много вървежна напоследък политкоректност. И не бива да се произнася една очевидна истина, която преди време никой не е оспорвал, тъкмо поради нейната очевидност.

Със своите завоевания и със своето присъствие по чуждите земи Европа е разпространила цивилизацията. Европа е цивилизовала дивите африкански, арабски, индийски и индиански племена – това е очевидно, това е неоспоримо и в същото време е забранено да се казва и твърди, поради същите неписани забрани. Сори, хора, много жалим, треперете любители-антрополози и закъснели русоисти (ако знаете какво е това), обаче истината хич никак не е политкоректна.

Прочутото обсебване на

чуждите природни богатства…

Експлоатацията и неоколониализма, тоест.
Хайде да ги видим какви са тези природни богатства. Миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви, които отгоре на всичко са и опасни, защото лесно запалими – това е голямото природно богатство на туземците (няма подигравка в това название, всеки е туземец в родината си).  И самите туземци са се гнусяли от смрадливите локви, които сега биват наричани черно злато. Земите и пясъците с черни локви не са стрували нищо, никой не ги е искал, всички са ги отбягвали. Сега всички ги търсят, сега всички ги ценят, сега се избиват за тях.
Защо?

Карл Бенц и неговият автомобил с бензинов двигател.

Отговорът съдържа следните имена : Леонардо да Винчи (с идеята за автомобила), Нютон (с математическата му разработка), Рудолф Дизел (сещате се, дизеловият двигател), Никола Жозеф Куно (първият автомобил), Николаус Ото (четиритактов двигател), Готлиб Даймлер (бензинов двигател), Карл Бенц (автомобил с бензинов двигател). Една поредица от творци и откриватели, ползващи вековни научни открития и  познания. Тези хора, тези имена, тези европейци придават стойност и цена на смрадливата черна течност, не шейха с тристата камили, четирите жени и стоте наложници. Нито пък Путин, с олигарсите си, с бюджетниците си и с яхтата си за един милиард.

Горките, онеправдани шейхове… През 1974-та година те наистина си повярваха, че са онеправдани. Че алчните лоши империалисти, най-вече американските такива, купуват природното им богатство на безценица. Богатство, което шейховете, също като путиновите олигарси не са (способни) сами да извлекат от земята, ами ползват откритията, уменията, познанията и технологиите на западняци и еврогейове. Та се събраха тогава страните производителки и износителки на петрол (ОПЕК) и вдигнаха цената му двойно и тройно. За да има справедливост.

И доста от предприятия на лошите капиталисти спряха да работят, вярно е. И  шейховете станаха още по-богати, вярно е. Само че всичките пари, дето спечелиха от прекомерните цени на петрола (след като си купиха по още няколко коли, замъци и златни часовници) те вложиха в банки. В Западни банки, естествено. Също като путиновите олигарси. Защото именно западните банки дават високи лихви, не руските и не арабските банки, доколкото въобще имаше арабски банки по онова време (нали Корана забранява лихварството).

Което даде повод на западните банкери да рекат : „Какво ми пука на мен за енергийната криза. Какво ми пука дали парите се водят на Джон, или на Хасан – нали пак са си тук, в моята банка”. А Западните банки даваха високи лихви поради една много проста причина – влагаха парите си в печеливши дейности и производства. А печелившите дейности и производства си бяха пак там, при капиталистите – не в страните от Третия свят – социалистически, арабски, африкански и всякакви подобни такива. Така парите от високите цени на петрола се врътнаха и пак отидоха там, където им е мястото – при производителите. Има справедливост, наистина. Бедните, тъпите и простите си останаха бедни, тъпи и прости, както и грозните-грозни.

Свободата, Санчо, и правата на човека са европейски и американски граждански ценности и понятия. Това са ценности за Канада, за Австралия и донякъде за Япония. На по-голямата част от света

не му пука за свободата

По-голямата част от света не знае какво да прави с нея, тя му е чужда, тя му е излишна. На руснаците, на арабите и на африканците не им трябва никаква свобода. Тя им пречи, тя им е противопоказна.

Първата работа на робите във всички новоосвободени държави, народи и племена беше да се изпотрепят помежду си. Във войната между Алжир и Франция загинаха несравнимо по-малко хора, отколкото в кланетата между самите алжирци. Ами войните в Индия, след които се отцепи Пакистан?

Сред бежанците има и африканци, които лесно се различават. Но има и други от арабски произход, за които не може да се познае дали са сирийци. Това не са бежанци, а емигранти, търсещи работа на Запад. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

През 1962-ра година Руанда е най-после независима – белгийците си отиват. След тридесет години започват кланетата между Хуту и Тутси. За сто дни са убити към един милион души. Скорост на убийствата, която превишава пет пъти онази в нацистките лагери. И тцъ –американците не са им виновни този път.
Следвайки доктрината Труман, след Втората световна САЩ  подкрепят националосвободителните движения във всички колонии, нали колонии имат най-вече англичаните и французите, не американците. Тези неща също рядко някой ги съобразява, не е политкоректно щото.

Фрий Нелсън Мандела, пееше по едно време целият свят –  на Запад хипари и чернокожи, на Изток- комунисти и комсомолци, и африканци на юг, разбира се. И Мандела беше най-после фрий. Също и Южна Африка. И само за едно двайсетина години от водеща световна стопанска сила страната се срина до дереджето на своите съседи – изостанала и корумпирана държава от Третия свят.

Ами американо-африканската мечта – Либерия. Държава, кръстена „Свободия”  заради очакването, че свободните нейни поданници, бивши американски роби, ще заживеят охолно, богато и щастливо, щото нали – вече свободни. Ми не им се получи. Хич, пълен провал. Следват две граждански войни между свободните вече либерийци. Следва пълен стопански крах. Сега Либерия твърдо държи последните места по всички стопански и обществени показатели. Ами Гана ? Но, хайде стига с примерите.

Могат ли тези два свята да живеят заедно?

Първата и Втората Световни войни взеха неизмеримо повече жертви от войните в Африка, Арабия, Индия и Латинска Америка не защото тамошните люде са по-готини и милозливи, а просто защото тези войни бяха войни индустриални, а индустриализацията е Европейско явление – дайте на хути, тутси и джихадисти танкове и гледайте какво става. Дайте на руските сепаратисти ракети БУК и гледайте птичкопад, както цинично нарекоха свалянето на граждански самолет самите сепаратисти. Вярно е, че и американците даваха оръжие на муджахидините в Афганистан, но им дадоха само ръчните „Стинг” – да си стрелят по съветските вертолети – не и тежки оръжия, не и оръжия за масово поразяване.

Докато развитият свят се готви до десетина години да прати хора на Марс, в неразвитите светове разни молли обясняват по телевизора как земята не се върти, защото като се издигне нещо във въздуха р’ийш ли, земята под него не се изплъзва, р’ийш ли. Това що се отнася до науката и познанието. Докато в развитите страни нежеланите погледи или ласки, да не говорим за потупвания по задника са подсъдни, защото се приемат за полово посегателство, в изостаналите страни изнасилването на малолетни под прикритието на брак с деветгодишни (щото и Мохамед имал връзка с деветгодишна) си е напълно законно. Докато в развития свят се грижат за правата на кучета, магарета и всякакви животни – да ги биеш, нараняваш и тормозиш, да ги оставиш да гладуват или да живеят в мръсотия е подсъдно, в изостаналите държави се отнасят към жените като към животни, като към непълноценни същества, в най-добрия случай като към полухора, това според законите на Шериата. А моллите пък обясняват как точно трябва да се бият жените. Наука, р’ийш ли. Неразвитият свят, обаче, поради някакви чудни кривини на човешките разбирания смята себе си за нравствен и обвинява в безнравственост развития.

Повече от два милиона са бежанците от кризата в областта Дарфур в Судан, загиналите са над 200 000. Снимка:Ройтерс

Въпросът е : Могат ли тези два свята да съществуват заедно? Едните да си пращат хора на Марс, другите да си стоят върху неподвижната земя?
На пръв поглед могат – правили са го досега, макар и с променлив успех.
Но се появи една новост (бел. ред. – телевизора) – и тя измислена от европейци, разбира се, която вместо да обвърже различните люде в единно световно село, съвсем неочаквано и неусетно, по извъртян един начин,  започна да ги разединява.
Защото хората от оня – третия и четвъртия, от изостаналия свят, започнаха да гледат и да виждат по телевизора как живеят хората в развития свят.
С всичките им удобства и придобивки – с колите и хладилниците им, с пералните, самолетите, компютрите, джиесемите и джипиесите им, с неизброимите им джаджи, със свободолюбието и с чувството им за свобода, с гражданската им самоувереност и нетърпимост към неправдите, с предприемчивостта им, с борбеността им, че и с примамливите им женски голотии.
И покрай неизбежната завист и неизбежната злоба – чувства, за които не е политкоректно да се говори, сякаш истината е длъжна да бъде  политкоректна – избива и един неизбежен въпрос. Защо ние живеем така – питат хората от недоразвития свят, а ония –  добре?
И как сега да обяснят богатите шейхове на своите простодушни (не е политкоректно да се казва тъпи), изпосталели и одрипавели сънародници  тая неправда. Как да обясни Путин на своите впиянчени поданици защо в  Якутия, която е пълна с диаманти и през която минават основни газови тръби, хората нямат канализация и изхвърлят лайната пред домовете си?

Могат ли те каза: Ами ние сме рентиери, не работим, само лаламе, дрънкаме с оръжия, злобеем и живеем от мръсните кални течности под нозете ни.
Могат ли те каза: „ Нищо не може да замени свободния труд на свободните хора в свободните страни – затова те са богати, а ние бедни и за да станем като тях трябва да променим обществото си. И тази промяна трябва да започне с оттеглянето ни от властта”?
Разбира се, че нямат да кажат подобно нещо. Никогиж.

Нашите журналисти са толкова

ограничени и тъпи

отвътре, колкото изглеждат нахакани и отворени външно. Те никак не се досещат да покажат какви са, разгеле, тия бежанци, които дойдоха в България. Те не се досетиха и никога няма да се досетят да зададат на бежанците ония въпроси, които биха показали какви са убежденията, вижданията и ценностите им. Кой, според тях е виновен за войните в държавите им, те на коя страна са, какви са според тях, демократичните ценности, какъв е техният смисъл, има ли полза от тези ценности, те какви ценности биха защитавали, трябва ли една държава да бъде светска, кои закони биха спазвали – тези на шериата, или тези на страната, която ги приема? Вместо това журналистите питат „откъде идвате, къде отивате и как е хавата при вас? ”. На което следва неизбежното „ идваме от Сирия (щото така е най-изгодно да се приказва), отиваме в Германия (ясно защо), а пък хавата при нас е кофти…

Сомалийски бежанци търсят подслон в Кения
Новодошли бежанци от Сомалия чакат да бъдат регистрирани от Службата на Върховната комисия за бежанците в провинция Дадааб, Кения. Седмици на ожесточени битки в Сомалия прогониха десетки хиляди хора от домовете им към бежанските лагери, които са най-големите и най-старите в света и приютяват над 270 000 души. Снимка: Ройтерс

Лошото е, че и западните журналисти не задават тези въпроси. И за да разбере какво наистина се случва, човек трябва да гледа малкото истински репортажи. Които не са политкоректни, разбира се, защото истината, колко жалко, язък, въобще не е политкоректна.

Истината не е политкоректна

И какво вижда човек. Млади, яки здравеняци, които се разхождат самоуверено по перона в една унгарска гара, чакат влака да ги откара в Германия. Междувременно полицаи и полицайки с приветливи лица им подават закуски, храна и вода. Изненада, обаче. Младите яки здравеняци с нескрито презрение и погнуса хвърлят и храната и водата на боклука. Защо ли? Ми като не са гладни – да ги дадат на някой друг– и в Унгария има бедни хора.
И какво още вижда човек. Млади, яки здравеняци слизат от автобусите в един европейски град. Една руса репортерка ги пита неизбежното репортерско и доста русо : „откъде идвате, къде отивате и как е хавата?”  И тогава един от яките мургави здравеняци отговаря на въпроса с въпрос : „А ти защо не си се покрила. Кого искаш да съблазниш с тия дрехи ?…”

Стъпило-нестъпило якото бежанче в Европа и вече налага своите шериатски правила. Не устискало барем малко да почака – да се огледа, да се уреди, да полицемерничи от приличие, от кумова срама да се съобрази с хората, от учтивост барем да покаже благодарност към тези, които го подслоняват. ‘Ма не, защо да показва благодарност. Те, европейците, те са му длъжници. Защото са били робовладелци, колонизатори и потисници. Защото се възползват от природните богатства на несполучилите държави.
И защото са гяури, разбира се.

И още. Тръгнали бежанците пеша към Германия. Жените – в отделна върволица. Натоварени като магарета – носят деца, носят денкове. Мъжете не им помагат. Че жените нали са за това – да раждат и да мъкнат товари.
И още. Бежанци слизат от кораб на гръцкия бряг. Но някак неочаквани бежанци. Млади, яки, мургави, самоуверени и нахилени (щото сполучили да се доберат до Европа, вероятно) юнаци. Много такива юнаци. Тълпа. Само мъже.
Ако човек е генерал, например, или военен маниак, със сигурност би си рекъл „ Дай ми ги тия да ги въоръжа и обуча, и ще завладея която държава посочите”.

Харманлийци блокират път заради бежанците
Около 50 жители на Харманли блокират пътя за Турция в знак на протест срещу бежанците, настанени в казармите в града. Снимка:Impact Press Group

А през главата на обикновения човек неволно минава друга една мисъл – подличка може би, неприемлива и при всички случаи политически некоректна : Абе тия млади, здрави, яки и нахакани юнаци защо не се въоръжат и не отидат да защитават ценностите си – при Башар Асад, ако са за него, или при джихадистите, ако са тях, ами са зарязали родината си за да ходят в Германия? (Не другаде, ами в Германия). Дали пък не са като някогашните хипари, нещо като деца на цветята, които се противопоставиха на насилието и войната ? Ама нещо не мязат на хипари и на деца на цветята.
Защото хипитата се отнасяха с търпимости и разбиране към всички вери и светогледи, освен към насилническите. А тези хора приемат само една вяра и само един светоглед и той е насилнически. А какви са им въобще ценностите? Защо искат в Германия, а не в България, Македония, Турция, Франция и Унгария – все мирни държави, нали бягат от войната? И човек започва да се досеща за техните ценности – искат да живеят гот и затова се натискат за Германия. Нищо лошо, това желание е съвсем човешко и разбираемо, всички люде са такива. Какво ще се получи, обаче, ако всички, които искат да живеят гот тръгнат към Германия?

Експлоатираните тичат към господарите си…

Това е нещо като Стокхолмски синдром в европейски мащаби. Психария някаква. Юнг, Фройд и Адлер взети заедно. Бившите потиснати, угнетени, експлоатирани, унизени, бити, избивани и пребивани роби страстно се стремят към своите господари. Искат си ги отново. Индийците напират към Англия, алжирците – към Франция, конгоанците – към Белгия, мексиканците – към САЩ, либийците, когато им позволят – към Италия и всички заедно към доскоро най-расистката държава на всички времена и народи – Германия. Така яко напират, че подлагат на опасност живота си.
И сега ако един мексиканец падне от разделителната стена и си изпотроши кокалите кой е виновен ? САЩ и Обама, разбира се. Щото са издигнали стената, вместо да пуснат в страната си всички мексиканци, които искат да живеят гот. И ако един баща е натоварил детето си в някоя продънена лодка за да тръгне от Турция (защо пък бяга от Турция, нали в Турция война няма) към Европа, а лодката потъне и детето се удави, кой е виновен? Обама, разбира се. И европейците, които му се подчиняват. Ако ви звучи идиотски това обяснението, то е защото това си е идиотско.

Европа е виждала и други бежанци. Белогвардейците, например. Само че те са воювали, защитавали са ценностите си, загубили са и са побегнали за да спасят каквото е останало. Живота си, преди всичко. И Европа, и Америка, най-вече Америка са видели много преселници. Дори не стотици хиляди, а милиони. Но те, всички те, са имали една много съществена особеност. Приемали са правилата, законите, обичаите и ценностите на държавите и обществата, които ги приютяват. Искали са да се приспособят, да станат част от тези общества. И са успели. Новото поколение преселници, обаче, са съвсем друго нещо. Те се стремят да наложат своите правила и закони на обществата, които ги приемат. И страшното е, че все по често успяват.

Европа е крехка и заплахи дебнат отвсякъде. Ето една съвсем вероятна възможност. Бежанската вълна и стопанското преселение да докарат на власт крайнодесни партии в няколко европейски страни. Това стига. Край с европейската мечта. За огромна радост на Путин.

Залисано във всекидневието си, човечеството не си дава сметка за огромността на явлението. Напредъкът не е предопределен и задължителен. Цивилизационните провали са много по-често срещани от успехите.

Европа да влезе в държавите на бежанците…

Пак за оня причудлив начин, който би могло да бъде прекратено бедствието с преселниците – вместо те да ходят в Европа, Европа да отиде при тях. Явно тия държави, общества и народи, които произвеждат бежанци не могат да се оправят сами. Нека тогава оставят другите да ги оправят. Нека ги оправят успешните и развитите. Да се върнат в предишното си състояние на покровителствани държави (протекторати). Разбира се,  сегашните техни светски и верски върхушки ще ревнат до възбог от родолюбско и набожно рвение – нали ще трябва да загубят властта си. А дали ще бъде по-добре или по-зле за поданиците и подчинените им? Дали ще бъде по-зле за милионите приравнени до скотове и орна пръст жени ? (ори, тоест онождай жената като нивата си, нали такава е препоръката на Корана).

Тук бива да бъде припомнена, по примера на недомлъвките за търговията с роби, още една световна измишльотина – как Фернандо Кортес завоювал Мексико и победил многохилядната му армия само с 600 конкистадори (завоеватели). Щото ацтеките и добрият им, лековерен вожд Монтесума взели белите за богове, защото се уплашили от невижданото животно – коня и всякакви подобни щуротии, писани по книги и показвани по филми. Абе ей, аланкоолу, как може да се вярва на такива детинщини, бе? Как с шестстотин мускета (всъщност са били по-малко), дето се зареждат през три минути и с три-четири топчета ще превземеш империя със стотици хиляди жители и десетки хиляди, въоръжени с остри мечове от обсидиан и със смъртоносни прашки воини?

Отговорът на загадката е другаде. За многобройните местни племена, заробени от Монтесума, Кортес е бил освободител. Те са го подкрепяли по всички възможни начини – и като воини, и като водачи, и като разузнавачи, а също с всякакви доставки и помощи. (Източник – Бернал Диас дел Кастильо – участник в похода, който пише за него в книгата „Истинската история за завоюването на Нова Испания”) .

Иво Беров. Снимка: от тв екрана

Една живописна и показателно подробност от тази книга. В Мексико Кортес се натъква на странни едни затвори, нещо като кошари, само че с хора вътре. За разлика от другите затвори, обаче, в тия кошари-затвори затворниците били хранени на корем. Колкото си искат ядат, даже повече. И въобще не били карани да работят. Защо ли ? Ами защото били за угояване, не за работа. Затвори-развъдници на човешко. Човечарници. Как ли тия хора за угояване са посрещали суровите завоеватели на жестокия Кортес, а ? Как мислите ? Ако мислите…А дали пък не би трябвало подобни човечарници, каквито в иносказателния смисъл има навсякъде по света, да си бъдат оставени на мира. Да си угояват там хората и да си ги ядат, щом такъв им е обичаят. Има ли право развитият свят да им се намесва под предлог, че е развит. Да нарушава културното многообразие. А?

Със съкращения. Виж целия текст в блога „Интересни времена” на Иво Беров

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.