Вълната от мигранти поставя предизвикателства пред германските училища

Асошиейтед прес

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

Фади и Фадя започнаха училище в Берлин миналия месец, без да
знаят нито дума немски. 9-годишните близнаци от Сирия са сред
близо 400-те хиляди деца, пристигнали с вълната от около един
милион мигранти, очаквани в Германия тази година. В цялата
страна училищата назначават допълнително учители и организират
„класове за новодошли“, за да преподават на деца като Фади и
Фадя начални уроци по немски, преди те да бъдат интегрирани в
редовните класове след около 6-8 месеца.

С началото на новата учебна година миналия месец броят на
децата в берлинските училища, които не говорят немски език,
нарасна рязко със 70 процента. Сега в столицата са разкрити 478
„паралелки за новодошли“, в които има около 5000 деца на нови
бежанци.

Училището на Фади и Фадя, което е близо до техния дом за
настаняване на бежанци, след няколко седмици ще разкрие втора
„паралелка за новодошли“. Това отразява огромната нужда от
специално обучение на деца на бежанци в Берлин и на други места.
Представител на Асошиейтед прес бе допуснат в една такава
класна стая с уговорката да не публикува фамилните имена на
децата, за да не се нарушава правото им на анонимност.

Фади носи шапка на спайдърмен, която явно му е голяма, а
сестра му е с кестенява коса, вързана на опашка и свенливи очи.
Те са сред 20-те нови деца от 11 страни в паралелката за
новодошли в началното училище.

Във вторник сутринта учителката Сандра Вианд – енергична
жена с топла усмивка, ги учеше да казват дните на седмицата,
цветовете, както и някои есенни термини. Децата, на възраст
между 6 и 12 г., бяха от Сирия, Ирак, Либия, Босна, Сърбия,
България, Турция, Корея, Гана и САЩ. Не всички бяха бежанци.
Някои, например, бяха деца на родители, дошли на работа в
Германия.

Те се сблъскваха за първи път с някои особености на немския
език и трябваше да повтарят различаващи се форми за единствено и
множествено число на думи, като кестен, жълъд, листо – неща,
които бяха събрали в училищния двор предния ден.

Фади неуверено сочеше кошче, пълно с листа, внимателно
произнасяйки немската дума за тях – blaetter. Фадя срамежливо
подаде на учителката рисунка, която бе направила – портрет на
момиче с дълги висящи обици и рокля до земята.

Някои от децата умело и бързо запаметяваха думите, а други
бяха необщителни или разсеяни. Неколцина ставаха от местата си
по време на урока и блуждаеха безцелно из класната стая.

„Някои от тези деца никога не са виждали училище отвътре,
защото са прекарали години, криейки се в мазета от бомби, –
каза директорката Ирина Висман. – Но ние се опитваме да ги
накараме да свикнат с нашето всекидневие колкото може по-бързо –
и това е най-доброто, което може да им се случи сега.“

Заради средата, от която идват, много от тези деца
представляват особени (педагогически) предизвикателства. Сред
сегашната група ученици има сирийско момче, което не взема
активно участие в клас, но постоянно вае фигурки от пластелин и
рисува мъже, лежащи погребани под големи дървета.

„Имахме едно дете, което от време на време насред урока се
скриваше под чина и пищеше панически, стряскайки останалите
деца“, каза Висман.

Гражданските войни и политическият хаос из целия Близък
Изток и Северна Африка не позволяват на над 13 млн. деца да
ходят на училище, според доклад на УНИЦЕФ, публикуван миналия
месец. Особено засегнати са децата от Сирия. Дори ако техните
семейства успеят да избягат в бежански лагери в Йордания, Турция
и Ливан, повече от 700 000 деца на сирийски бежанци не могат да
ходят на училище там, защото претоварените образователни
инфраструктури в тези страни не могат да се справят с огромния
брой допълнителни ученици, сочи докладът.

Германия, за разлика от тях, е богата, но и тя трудно се
справя с огромния наплив от нови деца. Поради бежанската вълна
през лятото много кандидати за убежище са настанени за 6 месеца
в големи палаткови градчета или бивши казарми край градовете, а
наоколо няма училища. Някъде се намират доброволци, които
предлагат класове за обучение по немски език, но те не винаги са
редовни и в никакъв случай не стигат за всички нуждаещи се.

Веднага щом кандидатите за убежище обаче бъдат прехвърлени в
по-малки домове в градовете, местните служители се опитват да
запишат децата в училища.

Дори германският канцлер Ангела Меркел специално акцентира
колко е важно децата на бежанците да изучават немски език, бита
и културата на Германия и сама посети неотдавна клас за
новопристигнали в Берлин.

„Струва си да се положат усилия за всяко отделно дете.
Когато в Берлин пристигат хиляди бежанци всеки ден, това е
огромно предизвикателство, но оставам с впечатлението, че то
дава и невероятна степен на мотивация“, каза тя пред репортери
след посещението в училището.

Учителката Вианд, което пое клас за новодошли тази година,
каза, че опитът й досега е вълнуващ. „Ние виждаме, че много от
тези деца са дълбоко травмирани, и в повечето случаи не знаем
какво точно им се е случило. Но въпреки, че таят страх в душите
си, почти всички бежански деца харесват училището и често не
искат да се връщат в техните претъпкани и пренаселени бежански
центрове следобед“, каза тя.

Вианд добавя, че за децата училището е „защитено място“.
„Понякога това е първото място от години, където никой не може
да ги нарани и където те най-после могат отново да играят“,
отбелязва тя. И все пак, заради положението им на новодошли,
дори тази сигурност може в един момент да бъда разклатена, казва
директорката. „Понякога мястото на някое дете остава празно
сутринта. И когато позвъним в бежанския приют откриваме, че
семейството е преместено или депортирано през нощта“, констатира
тя с горчивина.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.