Румъния иска да се отърве от руснаците с помощта на руснаците

Енергийна независимост – повече лозунг, отколкото реалност?

Кадър от румънската телевизия „Времеа ноуа“ показва разправа с демонстранти против фракинга.

Последното голямо находище на природен газ, за което съобщи
Лукойл, показва ясно, че румънската зона на Черно море е богата
на въглеводороди. След ОЕмВи Петром и ЕксънМобил, които обявиха
през 2012 г., че са открили огромни залежи на газ, сега дойде
ред на руснаците да се похвалят с открития румънски газ в
проучваната от тях зона. При подобна новина, първата мисъл може
да бъде: Румъния става напълно енергийно независима. Наистина,
зависимостта от руския внос би могла да бъде намалена, но
парадоксално – ще се увеличи руското влияние върху румънския
газ. В момента румънският природен газ в Черно море се намира
под руски контрол. Припомняме и силното партньорство между
австрийската група ОЕмВи и руския гигант Газпром.

Когато през 2010 г. Националната агенция за минерални
ресурси организира търгове за отдаване на концесия на няколко
петролни периметъра, Лукойл спечели правото за проучване и
експлоатация в две зони в Черно море: Рапсодия Ест и Тридент,
намиращи се на 60-100 км от брега. Първоначално Лукойл бе в
партньорство с Ванко интернешънъл – фирма, регистрирана на
Бермудските острови. През 2012 г. се намеси и румънската
компания Ромгаз, поемайки 10 процента, от които 8 на сто от
Лукойл Овърсийз и 2 процента от Ванко интернешънъл. Веднага след
това Ванко интернешънъл стана ПанАтлантик, бидейки контролирана
до голяма степен отново от Лукойл. Сега Лукойл притежава 72
процента от споразумението за концесия, ПанАтлантик петролиъм
(също руснаци) – 18 на сто, а Ромгаз – 10 на сто. На практика
румънското влияние в консорциума е незначително.

Колко важна е находката в Черно море, ако са реални
обявените обеми? Много важна. 30 млрд. куб. м. са колкото е
потреблението на цялата страна за близо три години. Това е
оценка само за един от двата периметъра на Лукойл. За Тридент.
Това е второто голямо находище, след това на ОЕмВи Петром и
ЕксънМобил в периметъра Нептун, оценявано на 42 до 84 млрд. куб.
м. В допълнение, Лукойл има още един периметър – Рапсодия Ест,
за който още не е съобщено нищо.

Какво може да прави Лукойл с румънския газ от Черно море?
Теоретично, след експлоатацията би трябвало да го транспортира
на територията на Румъния. Но тук има нужда от партньорство с
националния газов оператор Трансгаз. Трябва да се построи тръба,
която да води до брега, а оттам – до националната система.

Веднъж достигнал територията на страната, природният газ може да
бъде доставен на потребителите в Румъния или за износ – чрез
интерконекторните точки с Унгария и България. Това ще бъде
изключително решение на Лукойл, който има всички права над
природния газ в резултат на концесията, макар че собственик на
периметрите е румънската държава. Иначе казано, руснаците са
тези, които решават съдбата на румънския газ от Черно море. Те
са тези, които ще го контролират.

Както и в случая на природния газ, открит от ОЕмВи Петром и
ЕксънМобил, има някои въпросителни, свързани с руско влияние.
Това е заради силното сближаване на австрийската група ОЕмВи с
руснаците от Газпром. През пролетта за шеф на ОЕмВи бе назначен
Райнер Зеле, председател на Търговската камара Германия-Русия и
председател на Административния съвет на германската компания
Винтерсхал в онзи момент, – ръководни позиции, от които е имал
много близки бизнес отношения с Газпром.

Няколко месеца след назначаването на Зеле, ОЕмВи подписа с Газпром споразумение за
дублиране на газопровода Северен поток, който би увеличил още
повече зависимостта на Европа от руски газ. Вярно е, че заедно с
ОЕмВи подписаха още Шел, Е.ОН, БАСФ и Енжи (бившата Же Де Еф
Сюез). Това обаче е един неестествен договор, при положение че
от много години се говори за търсене на решения, които да
доведат до намаляване на зависимостта от Русия. През лятото беше
подписано и важно споразумение между ОЕмВи и Газпром. Съгласно
меморандума ОЕмВи би могъл да стане партньор на руската компания
в разработването на петролно и газово находище в Русия,
предлагайки в замяна други активи.

Бившият президент Траян Бъсеску обърна внимание още през
септември 2014 г., че „ОЕмВи изглежда лансира политика, които не
е в полза на румънската държава“. Траян Бъсеску предупреди
ОЕмВи, че ще остане партньор на Румъния, ако националният
интерес на страната е „обслужван с приоритет“. Неговият коментар
дойде на фона на публикации в международни медии, които
спекулираха за възможно влизане на Газпром с акции в ОЕмВи.

През декември 2014 г., на последната си конференция като президент,
Бъсеску каза, че се е противопоставил „бурно“ на Европейския
съвет, когато било поискано подновяване на проекта „Южен поток“
и изразил задоволство, че Герхард Ройс, тогава изпълнителен
директор на ОЕмВи Петром, ще напусне поста от следващата година.
„Противопоставих се бурно. „Южен поток“ е свръх-подкрепян от
ОЕмВи, защото (австрийската компания) би искала да изпомпва газа
(добит в Румъния) чрез „Южен поток“. Това би направило Румъния
държава, зависима от Газпром. Румъния не може да приеме и не
желае проекта „Южен поток“, каза Бъсеску.

Впоследствие „Южен поток“ се провали, а Русия потърси други
трасета към Европа.

Все по-близките отношения между ОЕмВи и Газпром не може да
не породят някои подозрения. Както и в случая с открития от
Лукойл природен газ, възниква въпросът какво ще се случи с
природния газ, намерен от ОЕмВи и Ексън. Какви количества ще
останат на територията на Румъния и колко ще отиде за износ?
Националният оператор Трансгаз подписа през 2014 г. с Ексън и
ОЕмВи Петром споразумение за сътрудничество, чрез което
компанията се ангажира с планиране и развитие на програма за
инвестиции от близо 1,5 млрд. евро за по-малко от четири години.

Би трябвало да се изгради тръба за пренос на природен газ от
Черно море на територията на Румъния. И Трансгаз се ръководи от
лице, което е добър познавач на руснаците: генералният директор
Петру Йон Въдува. Работил е няколко години в Москва на ръководни
длъжности. Между 2001г. и 2002 г. бе управляващ директор в
руската финансова компания Уралсиб. Между 1995 г. и 1997 г. е
работил в Ренесанс Кепитъл – най-голямата инвестиционна банка в
Русия, като управляващ директор на група за анализ на
капиталовите инвестиции на нововъзникващи пазари.

Сигурно е, че Трансгаз е в процес на усвояване на
безвъзмездно финансиране от 956 000 долара от Агенцията за
търговия и развитие на САЩ. Парите ще бъдат използвани за
проучване за осъществимост с оглед на изграждане на румънския
участък от газопровода България-Румъния-Унгария-Австрия и тръба
за пренос на природен газ от Зона Тузла до Подишор. От тук
следва да мине румънският газ от Черно море.

Всички тези компании дължат за добития румънски газ такси,
които са смятани за ниски в този момент. Между 3,5 процента и
13,5 процента от производството, в зависимост от типа находище.
Таксите трябваше да бъдат променени още миналата година, но
правителството отложи с една година изработването и въвеждането
на нов законодателен пакет. И до момента този нов пакет не се е
появил. Очаква се скоро министерството на финансите да публикува
проект с ново облагане на петролния сектор. Остава да се види
какви ще бъдат предимствата за компаниите и колко ще спечели
Румъния спрямо това, което получава сега от петролните находища.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.