Как могат да бъдат финансирани разходите за бежанците?

Бежанци в Германия. Снимка: от тв екрана

Стотици хиляди кандидати за убежище се стичат към Германия.
Бежанската криза изисква финансови жертви, които политиците
искат да предотвратят. Как може да стане това? На масата има
различни предложения.

Въпреки щедрите жестове за „добре дошли“ към бежанците на
канцлера Ангела Меркел и уверенията й, че Германия „ще се
справи“, все още не е ясно как да бъде овладян огромният приток
на мигранти към Германия.

Според данни на германското министерство на вътрешните
работи от януари до септември в страната са пристигнали 577 000
кандидати за бежански статут. Само през септември са
регистрирани 164 000 новопристигнали и ако темпът се запази и
през оставащите три месеца до края на годината, то прогнозата за
800 000 бежанци за цялата година ще бъде надскочена.

Експерти изчисляват, че заради притока на мигранти за
държавата ще възникнат допълнителни разходи от 10 милиарда
евро. Подобни са изчисленията и на правителството, въпреки че в
оценката си Мюнхенският институт Ифо (Ifo) не включва разходите
за образование. За да бъде възможно включването на мигрантите в
трудовия пазар обаче, държавата трябва да инвестира не само в
курсове по немски, но и в професионално обучение, а това ще
струва още пари.

Меркел иска кризата да бъде решавана също така, и най-вече,
на европейско равнище. В Европейския парламент в Страсбург тя
призова към общи действия на страните от ЕС и определи
случващото се като „изпитание в исторически пропорции“. По
подобен начин разсъждава и президентът на Световната банка (СБ)
Джим Йон Ким, който на годишната среща на СБ и Международния
валутен фонд в Лима заяви, че това е „най-голямата бежанска
криза от Втората световна война“.

Краят на бежанския поток пък не се вижда. Над 60 милиона
души в света са прогонени от родните си места заради
преследвания, войни и бедност и Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира още по-голям брой на
бежанците в близко бъдеще.

През 2015 година броят бежанци ще бъде рекорден не само за
Германия, но също за Европа и страните членки на ОИСР. Огромният
бежански поток може да се окаже мащабно предизвикателство и от
финансова гледна точка.

За овладяване на бежанската криза коалицията, която
управлява в Берлин, трябва не само да разполага с доста пари на
ръка, но вероятно и да заплати висока политическа цена.
Престижният проект на правителството трайно да се откаже от
нови заеми за финансиране на бюджета едва ли може да бъде
изпълнен.

Дори спазването на ограничението за размера на дълга
изглежда вече не се подразбира за всяка година във финансовите
планове до 2019 година. Вземането на нови кредити има
алтернативи – повишаване на данъци или мерки за икономии.
Първият вариант би бил проблем за Християндемократическия съюз
(ХДС) на Меркел, вторият – за коалиционните му партньори от
Германската социалдемократическа партия (ГСДП).

Финансовото положение на федералното правителство все още е
доста комфортно. Благодарение на доброто икономическо развитие
финансовият министър Волфганг Шойбле тази година може да разчита
на няколко милиарда от данъци повече, отколкото се очакваше
през пролетта. На вътрешнокоалиционни заседания той е посочил
цифрата 5 милиарда евро, твърдят участвали в обсъжданията. Към
тази сума се прибавят и 4 милиарда евро от повишаването на
лицензи за мобилните честоти. Още през идната година обаче
неочакваният дъжд от пари ще спре, прогнозират експерти.

Финансирането на бежанската криза е дългосрочна задача. В
момента има няколко предложения за овладяване на разходите по
възможност без допълнително да се натоварват гражданите.
Само въпрос на време е Европейската комисия да поиска от
страните членки допълнителни средства за справяне с кризата.
Въпреки това за германския канцлер възможността за повишаване на
данъците не стои на дневен ред.

Ново увеличаване на данъчното бреме вероятно ще навреди на
готовността на гражданите да приемат бежанците, предупреждава
президентът на Съюза на данъкоплатците Райнер Холцнагел.
Данъците, най-вече общинските, и без това вече са високи,
допълва той.

Германският съюз на градовете и общините засега също
изключва увеличаване на данъци заради бежанската криза.
Икономиката е в добро състояние, отбелязва сдружението.
Разходите за подпомагане на бежанците трябва да бъдат
финансирани от наличните данъчни приходи на федерацията и
провинциите, посочи ръководителят му Герд Ландсберг.

Общините очакват федералните власти и провинциите изцяло да
поемат тази задача, допълва той. Провинциите освен това трябва
да предадат на общините средствата, които са получили от
федералното правителство – в момента се предвижда федералните
власти да плащат 670 евро месечно за всеки бежанец за
настаняването в центровете за първоначален престой.

Ландсберг обаче предупреждава за други опасности.
„Все още не е ясно как ще бъде осигурено финансиране за
предстоящите задачи за интеграция в общините. Със собствени сили
градовете и общините не могат да изпълнят това задължение“,
казва той.
По думите му и тук е необходима помощта на федералното
правителство и провинциалните власти.

Според президента на института Ифо Ханс-Вернер Зин
бежанската криза може да бъде овладяна единствено чрез радикални
социални реформи в Германия.
Искаме да използваме бежанския приток като повод за нова
„Agenda 2010“ (мащабна програма за реформи в социалната система
и трудовия пазар в Германия – бел. прев.), каза Зин неотдавна за
в. „Цайт“. Той призовава да бъде отменена минималната заплата,
тъй като само по този начин могат да се осигурят достатъчно
работни места за бежанците, повечето от които са с ниска
квалификация.

Експертът отхвърля твърдението, че по този начин
общественото настроение ще се насочи срещу бежанците.
„Създаването на повече бизнес модели за нискоквалифицирани
работници ще бъде рентабилно, едва когато заплатите за
нискоквалифициран труд се понижат. Ако имигрантите не получат
работа, те няма да се интегрират и тогава ще имаме значително
напрежение в обществото“, посочва Зин.

Според него германците ще трябва да работят по-дълго, за да
бъдат поети разходите за интеграцията на бежанците.
„По-скоро би трябвало да повишим пенсионната възраст, за да
изхранваме бежанците. Всъщност възрастните хора ще бъдат
използвани за обучение на бежанците“, допълва експертът.

Според оценката на Зин чрез имиграцията се създава натиск
върху заплатите в Германия, чрез което социалните различия се
увеличават, а поради ниската си квалификация първоначално те
няма да допринасят достатъчно за пенсионните каси.

„Когато пристигат слабо квалифицирани работници,
разпределението на доходите е неравно. Това винаги е така. И
става все по-скъпо да се коригира с инструментите на правовата
държава. Застрашени сме от американския модел“, казва експертът,
призовавайки бежанският поток да бъде ограничен.
Неотдавна духовете бяха разбунени от информация на в.
„Зюддойче“, че европейските лидери и германското правителство
водят неофициални разговори за въвеждане на един вид
общоевропейски данък за солидарност с бежанците. Берлин
опроверга тези твърдения.

Евентуален солидарен данък би могъл, както се посочваше в
публикацията, да бъде въведен като ДДС или данък върху
минералните масла и да се превежда в бюджета на ЕС. След това
парите би трябвало да се използват, например, за подкрепа на
европейските страни с външна граница да осигурят граничен
контрол. Друга част би могла да бъде насочена към страните на
произход на бежанците, за да се финансира подслоняването и
настаняването там, както и за подобряване на условията за живот
в родината им.

В ЕС се увеличават призивите на страните членки да им бъде
разрешено да натрупват по-големи дългове заради разходите за
бежанците. Неотдавна еврокомисарят по икономическите въпроси
Пиер Московиси посочи, че Пактът за стабилност и растеж би могъл
да предвижда изключения с цел преодоляване на кризата.

ООН, СБ и Ислямската банка за развитие пък имат проект да
съберат пари чрез емитиране на нови облигации. Съответното
предложение е било направено в кулоарите на срещите в Лима и се
очаква до февруари да бъдат разработени подробностите по него.
От една страна, инициативата предвижда страните емитенти да
предлагат гаранции по облигации за определени проекти, насочени
към пряко подпомагане на бежанците или за възстановяване. От
друга страна, от емитентите ще се искат доплащания за понижаване
на водещите лихви на страните, които поемат основната тежест на
бежанската криза.

Президентът на СБ Джим Йон Ким обоснова този подход с факта,
че над 15 милиона души са били принудени да напуснат домовете
си, което е довело до огромен приток на бежанци в страни като
Йордания и Ливан. За справяне с мащаба на кризата от съществено
значение са „силни глобални партньорства и иновативни методи за
финансиране“, каза той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.