Тимен Тимев: Мистичните философски учения намират научни потвърждения

Материус Розенкройцер - човекът, станал известен с този псевдоним се завърна за кратко от САЩ и даде интервю за e-vestnik

Снимка: e-vestnik

Д-р Тимен Тимев е психиатър и философ. Освен това е цигулар, поет и драматург. От 10 години живеев САЩ. Преподавал е в различни европейски университети и в САЩ история на философията, психоанализа, философия на музиката, творческо писане. През 90-те години на миналия век става много известен в България с книгите си „Бунтът на бездарниците”, „Антифауст”, „История на лингвистичното лицемерие” и др., написани под псевдонима Материус Розенкройцер. Освен на научни трудове е автор и на стихосбирки и пиеси. В момента работи в Институт по интегрална естетика в Сан Франциско, Калифорния.

– Вие бяхте основният опонент на английския учен от Оксфорд Ян Шнуп, когато наскоро в София той отрече телепатията. Какво ви дава основание да вярвате, че съществува телепатия?

– Когато един човек се впечатлява от друг, това вече е телепатия. Ако аз харесвам една жена, нейната психика навлиза в моята психика, а моята психика навлиза в нейната. Това днес започва да се доказва и от науката. Ние искаме да бъдем вдъхновени, а вдъхновението е телепатия. Тоест, телепатията е много по-широко явление, отколкото си мислим. Тя има различни проявления като обич, влюбване, откровение, навлизане в други измерения на съзнанието, които всички имат телепатоподобна природа.
Да дадем пример с Моцарт, който ще ни доведе и до телепатията. Моцарт чува в един единствен миг, само в една секунда цяла симфония, която трае 37 минути. В един величествен вертикал, в един акорд, всички ноти, които след това ще се появят една след друга като мелодия, той ги чува изведнъж, едновременно. Значи той в едно друго време, което тече перпендикулярно на нашето последователно време, в един тотален акорд, чува цяла симфония, а след това я написва и тя звучи в продължение на 37 секунди. Това е големият композитор.
Това друго течение на времето известният американски физик Стивън Хокинг нарича imaginary time. То се движи перпендикулярно на нашето време, в което живеят телата ни.
Моцарт чува цялата симфония в една секунда, защото той се е изместил в това време на мигновението, което тече перпендикулярно. В това време всеки миг трябва да си го представим като един безкрайно дълъг коридор, който тече перпендикулярно и насича всеки път това време, което е последователно и в което ние живеем.
Защо остаряваме – защото не успяваме да влезем вътре в миговете, а скачаме от миг до миг. Лятото беше при нас и то ни приканваше: „влез в мен”. Според модерната физика лятото не отминава, а ние отминаваме от лятото към есента.

– Какво общо има това с телепатията?

– Когато се вдъхновяваме или се влюбваме, ние започваме да си обменяме душите. Аз съм психиатър. Наблюденията ми над себе си и над моите болни доказаха, че никой индивид няма сам достъп до собственото си съзнание, а между моето съзнание и моето безсъзнателно стои преграда. Между вашето съзнание и вашето безсъзнателно също стои преграда. Нашето безсъзнателно непрекъснато се крие от съзнанието ни, защото съзнанието ни е изградено от цензори, от забрани, от социални интеракции.
Ние като деца сме израснали манипулирани и жигосвани от обществото, от табута, тотеми и прочие. Така че нашето безсъзнателно непрекъснато бяга от съзнанието ни. Автентичната комуникация между индивидите, когато търсим истински приятел, любим или другар, е с цел да намерим в другия свое психическо огледало. Психическо огледало ще имам в лицето на този човек, който успее по-добре от мен да проектира моето безсъзнателно в своето съзнание, а неговото безсъзнателно да се проектира и да се актуализира чрез моето съзнание. Аз мога да вербализирам вашето безсъзнателно и импулси по-добре от вас самата. Тоест, ние взаимодействаме на кръст и това взаимодействие се случва по телепатия.

Тимен Тимев – Материус Розенкройцер. Снимка: e-vestnik

– При взаимодействието ни чрез сетивата посредник е окото, ухото и т. н. Кой е посредник при взаимодействието ни чрез телепатия?

– Предполага се, че има нещо като психическа обвивка около земята, наречена ноосфера, един психически плик около земята, както има баросфера, стратосфера, атмосфера. Какво представлява ноосферата? Аз имам своя индивидуална емоция, индивидуален интелект, памет. Вие имате същото, както човекът отсреща и всички милиарди хора. Всички ние, хората, се взимаме в един егоистичен план, вертикално – аз съм си аз, вие сте тук, той е там, вие си имате вашите емоции и всеки по същия начин, но ако направим един всеобщ перпендикулярен на нашата вертикалност срез – между моя интелект, вашия интелект и този на другите, между моята емоция, вашата емоция и всички емоции на хората, между моята памет и вашата памет и т. н., оказва се, че всички наши памети, емоции, интелекти и фантазии са свързани помежду си в една обективна несъзнателна психика.
Днес квантовата физика, която разви хипотезата, че може би в основата на вселената стои една обективна психоподобна плазма, ни навежда на мисълта, че щом частиците, от които е изградена нашата психика, са идентични или аналогични, от едно и също онтологично ниво с частиците, от които е изграден ултрамикроскопският свят, то тогава значи имаме една всеобща обективна чувствителност, енергетична психоподобна плазма, която чувства цялата вселена по един телепатичен начин, понеже тя е изградена еднородно, от един и същи субстанции, които се чувстват взаимно посредством взаимодействието чрез симетрия, мимезис или взаимно спомняне.

– Какви видове телепатия има според вас?

– Класически пример за телепатично поведение е субективната телепатия на прозявката, на влюбването, на обменянето на душите, на моменталната симпатия един към друг, на близнаците, когато ние субективно психически имитираме. Това е също и теорията на мимезиса, на актьорството, на превъплъщението. Един актьор, за да се превъплъти истински в ролята на Хамлет или на Офелия, трябва да измести психиката си и да я превърне в друга психика. Превръщането на една субстанция в друга обикновено не може да се реализира чрез пренасянето на частици, това е род телепатия.
Освен субективни примери на телепатичното взаимодействие, има и обективни примери. Това е примерът с експеримента на Айнщайн-Подолски-Розен. Айнщайн, който цял живот е бил срещу квантовата механика, всъщност е сред нейните основатели. Той постоянно се е ужасявал и удивлявал от нейните мистерии, защото е искал светът да бъде по-рационален. Негово е прочутото изречение, че „Бог не играе на зарове”, тоест – светът не е основан на случайността. А именно случайността, вероятността и всевъзможната природа на света са свързани с телепатичното въздействие.
Експериментът Айнщайн-Подолски-Розен говори за това, че ако вземем две частици – два фотона или два електрона, и ги изолираме, така че те да попаднат в директно взаимодействие, а след това ги разделим на безкрайно далечно разстояние, наблюдаваме следното – когато едната частица завърти своя спин (ъгловия си момент) в една посока – например на ляво, другата частица, независимо колко далече се намира, със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, мигновено повтаря същото завъртане.
Когато едната частица промени поведението си, другата частица веднага повтаря. Това е обективен пример за телепатично въздействие. Така трябва да си обясняваме прозявката, вдъхновенията, влюбванията и прочие.

– Значи телепатията протича мигновено, а не с известно забавяне във времето?

Снимка: e-vestnik

– Принципът на телепатията е принцип на едновременното взаимодействие. В един и същ миг две различни тела или частици взаимно имитират поведенията си. Телепатичното взаимодействие може да дефинираме като взаимодействие по аналогия.
В ултра-микроскопския свят се въвежда отново един принцип, който Айнщайн разруши в макроскопския свят – това е принципът на едновременността.
В макроскопския класически свят, в който живеят нашите тела, субектът не взаимодейства с обекта. В ултрамикроскопската физика тази преграда пада и субектът започва да взаимодейства с обекта.
Когато в ултра-микроскопския свят моят ум, моята психика и моите сетива, особено съзнанието, се насочи към елементарното събитие на ултрамикросвета, към вълновата функция, то я променя. Защото частиците и вълните, от които е изградена нашата психика и вълните, от които е изграден ултра-микроскопският свят, са идентични, те са едни и същи.
Елементарното събитие на квантовата механика е вълновата функция. Главната аксиома в квантовата физика гласи, че вълновата функция съществува дотогава, докато не бъде наблюдаема. Бъде ли наблюдаема (или аз, чрез моите сетива, ако я наблюдавам или мисля за нея, по някакъв начин й въздействам), тя веднага колабира, разрушава се, защото вълновата функция означава набора от всички възможни състояния на квантовото събитие.
В момента на неговото наблюдение, то от всевъзможно става едновъзможно и се превръща в микроскопски свят, който ние виждаме на екрана като частица. Защото нашият ум, нашата психика или нашето око взаимодейства с квантовия обект, макар и чрез прибора. Вълновата функция е такава, докато не се намеси нашата психика в нея. Щом се намесим, настъпва т.нар. редукция на вълновата функция и тя вече не е вълнова функция, а се трансформира в перцепторна функция, във функция на сетивата, които изграждат нашия макроскопски свят.

Нашият макроскопски свят е изграден от разрушаването на квантовия свят, който е всевероятностен, всевъзможен, многоопределен, мултисемантичен и противоречив, тоест – напълно ненормален спрямо нашия свят. Той трябва да стане едновъзможностен, едновероятностен, едноопределен и еднологичен, за да стане макроскопски и да се появи като материя.
Тази материя е изградена от нашите перцепции – това доказват още Кант и Бъркли. Съществува това, което бъде възприемано. Но ние възприемаме това, което сме разрушили от вълновата функция. И какво се получава – нашата психика, нашите сетива винаги взаимодействат с квантовия обект, променят го и го разрушават, за да стане той от многовероятностен едновероятностен. Това е принципът на неопределеността на Хайзенберг и това е принципът на намесата на ума в квантовия свят.

– Защо умът не си взаимодейства по телепатия с предметите, които виждаме, а само с други умовете?

– Защото субстанцията, от която е изграден нашият ум е толкова ултра-микроскопична, че не може да въздейства или въздейства невидимо на тази макроскопска маса. Но субстанцията, от която е изградена микроскопската квантова материя и субстанцията, от която е изградена нашата психика, са едни и същи, и те си взаимодействат, и стават от едно и също ниво. Това е знаменитата редукция на вълновата функция и днес всички се опитват да разрешат нейния парадокс.

Парадоксът на Уигнер, физик и нобелов лауреат, беше следният – щом вълновата функция съществува, докато не бъде наблюдаема, а когато я наблюдаваме, ние я превръщаме в перцепторна функция, значи, в момента, аз, за да ви виждам, с моите наблюдения, с моята психика, с моя ум, с цялото си присъствие, непрекъснато преобразувам всички ваши вълнови функции, разрушавам ги и вас, от всевъзможна, ви правя едновъзможна. Но за да можем ние двамата с вас да се преобразуваме, е нужно нас някой преди това да ни е погледнал. Той пък от своя страна, също за да съществува реално, е трябвало да бъде видян от някой друг. Така се стига до нуждата от една безкрайна верига от субекти, всеки от които трябва да е бил съзерцаван от някой предхождащ – и тук големите физици стигат до извода, че е нужно да има едно световно съзнание, което да наблюдава всички нас.

– Как телепатията се обяснява от квантовата механика?

– Телепатията се обяснява с квантовата механика благодарение на това, че аналогично устроените частици имат аналогично поведение и те си взаимодействат не чрез предаване на сигнали и на частици, а чрез взаимно уподобяване, чрез мимезис, чрез подражание. Те моментално, със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, подражават една на друга. Аналогичната структура води до аналогично поведение, а аналогичното поведение води до аналогично взаимоусещане.
Взаимодействието посредством предаване на частици изисква време и сигнали, а взаимодействието чрез аналогия, което е взаимодействие чрез хармония, чрез симетрия, не изисква предаване на сигнали и частици и оттам – не се нуждае от време. Паметта е частен случай на симетрия.
Имаме онтологична памет, биологична (ДНК), физична, химична, психологическа. Когато всички дървета са изградени по един и същ начин, всички атоми са изградени по един и същ начин, те са просто самоумножение на един единствен атом, на едно единствено дърво.
Самоумножението е начин на симетрия. Паметта е частен случай на симетрия. Значи взаимодействието чрез симетрия е взаимодействие чрез памет. Взаимодействието чрез памет е взаимодействие чрез телепатия. Аналогичната структура води до аналогично поведение. Навсякъде, където природата установи симетрия, ние трябва да виждаме зародиш на памет.
От друга страна, цялата вселена е изградена от водородни атоми. Цялата вселена е изградена от една звезда, самоумножена по себе си милиарди пъти, един водороден атом, умножен по себе си трилион пъти и т.н. Следователно много е логично и елементарно да обясняваме телепатията чрез взаимното усещане на аналогично изградените структури, които са само симетрично самоумножение на една и съща структура. Затова и имат едно и също поведение.
На тази база може да стигнем до извода, че съществува такава взаимна оплетеност на нещата в света, че когато една пеперуда размаха крилца някъде, това се чувства от цялата вселена по някакъв невидим начин, но ако се сумират тези въздействия, ще се разрази буря. Имаше дори подобен филм – „Ефектът на пеперудата”. Така че тези неща са взаимно свързани.
Освен водещите аксиоми в квантовата механика за нелокалността и за всевъзможността, другата важна аксиома е за взаимната преплетеност и обвързаност – че всичко е свързано с всичко и всяко се намира във всяко. Това са старите разбирания на мистицизма. Значи се получава така, че съвременната квантова наука е нещо като квантова мистика. Старите мистични философски учения започват да намират научни потвърждения.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.