Да имат ли въобще право българите в чужбина да гласуват?

Покрай референдума за електронното гласуване, което дава възможност на българите в чужбина да гласуват по-лесно, се чуха гласове против това на тях трябва да им се дава право да гласуват.
Става дума за хора с двойно гражданство или постоянно живеещи в чужбина, които плащат данъци в друга страна. За местни избори те няма да гласуват, не са местни жители. За парламентарните обаче гласуват.

Чуха се въпроси в интернет, дали въобще чужди данъкоплатци, които имат жилища и постоянно местожителство в Щатите и Канада, примерно, трябва да определят кой ще управлява в България?
Мнозина се съмняват, че те са напълно наясно какво става у нас, а ще определят на хората, които живеят тук, кой да ги управлява.

Някои се възмущават и по съвсем конкретни поводи и частни въпроси в такива спорове – „Защо те от Щатите ще ми определят да пускам тука бежанци и да ги интегрирам? Те защо не са отишли да се интегрират в ислямска страна, ами ще ми определят на мен в България да живея с чужденци мюсюлмани?” Такъв въпрос едва ли се отнася за преобладаващото мнозинство българи в чужбина, по-скоро за отделни участници в обществените дебати у нас по интернет.

Като аргумент защо имат право да гласуват българи, постоянно живеещи в чужбина, обикновено те отвръщат – „Ами ние издържаме близките си в България, пращаме пари всеки месец.”
Паричният поток, който влиза в страната от българите в чужбина, е между 1 и 2 млрд. евро годишно, което представлява най-голямата чужда инвестиция в момента, балансира търговския дефицит и от него живее голяма част от населението.
Но имат ли право чужди инвеститори да определят законите и данъците у нас? – възразяват някои като контра аргумент в споровете.

Всъщност, по-голямата част от българите, които са в момента в чужбина, са т. нар. гастарбайтери, работещи по Гърция, Испания, Италия, Великобритания и др. Те са там временно, независимо дали за 3-5 или 10-20 години. Защото в България няма поминък. Такива безусловно трябва да имат възможност да гласуват, разбира се. И електронно гласуване или гласуване по пощата трябва да ги улесни.

Но има българи в Щатите и Канада, които са се настанили там за постоянно. Общо българите там са около 500 хил. и те не трябва да бъдат откъсвани от родината си.
Ако се премахне възможността да гласуват за тях, това може да ги отчужди от България. Независимо, че те са избрали друга страна, те милеят за родината си. Малцина са тези, които мразят родното си място и не му мислят доброто. А и такива едва ли ще гласуват, дори да им се даде възможност.

България не трябва да прекъсва връзките си със своята диаспора в чужбина, която е около 20% от българското население по света (в края на комунизма България стигна 9 млн., първо с преименуването се изселиха към 400 хил. български турци, после тръгна емиграцията на Запад и сега България е 7 млн., от които към 500 хил. работят временно, сезонно или за година-две в чужбина).

Но как се интересува тази диаспора там от България? Иска ли да гласува? Данните за изборите не са оптимистични. В Чикаго, примерно, който е един от най-големите български градове, живеят 300 хил. българи, по данни на ФБР (виж тук).

И в Чикаго и сателитните му квартали и селища на сегашните избори има открити 6 секции за гласуване в референдума. В тях на миналите избори са гласували общо 2500 души. Това е интересът на българите там към изборите у нас. Не може държавата да иде там на място, да им наеме помещения и да им назначи избирателни комисии с хора от България, за да могат те да гласуват. Те там трябва да се самоорганизират. В сегашните избори консулството не е могло да намери хора за членове на избирателни комисии. А за откриване на секция някъде в чужбина се искат заявления само от 40 души.

За сравнение – в Турция българските турци си организираха над 50 секции на тези избори (за референдума), а на предишните избори бяха над 100 секции. И там гласуваха 58 хил. души, над 90% за ДПС, разбира се.

Нека българите отвъд океана да се замислят.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.