СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европейска Турция ли е последният шанс на Европа?

Арити-Марина Аламану

Европа упорства в нежеланието си да се занимава с
перспективата за пълноправно членство на Турция в ЕС.
Присъединяването на Турция винаги е било табу, свързвано в
голяма степен с предубежденията и страховете на Европа, която
гледа към миналото, а не към бъдещето. Мигрантската криза и
геополитическите заплахи и предизвикателства около Европа обаче,
преначертаха динамиката на една връзка, която по същество е
свързана със способността на Европа да упражнява влиятелна
глобална роля.

Нова Европа, която е решена да защитава сигурността на
своите граждани и да изпълнява геополитическата роля, следваща
икономическата й тежест, има седем причини да се довери на
президента Реджеп Тайип Ердоган и перспективата за европейска
Турция.

РЕФОРМИРАНА ТУРЦИЯ

Преди Ердоган Турция беше полудемокрация, контролирана
от генералите. Псевдодемократичен режим, където „дълбоката
държава“ потискаше правата и автономията на турското гражданско
общество. Въпреки крайностите от последния период, никой не може
да се съмнява, че Ердоган бе историческият катализатор, който
радикално трансформира турската политика, създавайки нова
демокрация, съобразена с европейските стандарти и традиции.
Освен това днес Турция е динамична и разширяваща се икономика,
чийто растеж се очаква да бъде от 2,9 процента през 2015 г. и 3
процента през 2016 г. Забележителна разлика от състоянието на
турската икономика преди Ердоган да стане премиер за първи път
през 2003 г.

ТРАЙНО РЕШЕНИЕ НА СИРИЙСКИЯ КОНФЛИКТ

След четири години безпощадно насилие сирийската
гражданска война отне над 250 хиляди живота, предизвика
безпрецедентно човешко бедствие с вълната мигранти и
дестабилизира целия регион, който е от критично значение за
стабилността на света. След продължил четири години конфликт е
ясно, че режимът на Асад сега не може да бъде част от решението,
понеже е една от основните причини за проблема. Турция бе една
от първите регионални сили, които се опитаха да помогнат на
сирийската опозиция, често пъти със смесен резултат. Европа има
нужда от трайно уреждане на сирийската гражданска война и
умерената опозиция е единствената политическа сила в Сирия,
която в бъдеще може да преодолее това, което сега изглежда
непреодолимо.

КОНТРОЛ НА РУСКИЯ ЕКСПАНЗИОНИЗЪМ

Въпреки че геополитическата игра между Европа и Русия не
е игра, в която колкото печелиш, толкова и губиш, украинската и
сирийската криза ясно показаха, че руските безконтролни
действия са потенциална заплаха за жизненоважните европейски и
атлантически интереси. Европа и Русия не разглеждат по един и
същи начин разрешаването на кризите в Украйна и Сирия и е въпрос
на време да се осъзнае, че стабилна и европейска Турция беше и
продължава да бъде най-ефективната преграда за руския
геополитически унилатерализъм.

ЗАЕМАНЕ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА МИГРАЦИЯТА

Разгръщането на миграционната криза, пред която са
изправени Европа и международната общност, ясно показа, че вече
е твърде късно да се опитваме да намерим решения, когато
бежанците достигат гръцките брегове. Европа трябва да представи
реалистични и проактивни решения там, където проблемът набира
скорост и това място е Турция. Общият план за действие между
Европа и Турция за управление на бежанските вълни от Сирия може
да бъде само началото. Въпрос на време е Европа да схване
стратегическото значение на това външните й граници да бъдат в
Турция.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ЕНЕРГИЙНИ КОРИДОРИ

Географското разположение на Турция увеличава
геостратегическото й значение. Тя е разположена между главни
находища на петрол и газ, като 70 процента от световните резерви
се намират на изток, север и юг от нея, а най-важният енергиен
пазар е на запад от Турция. Предвид това уникално разположение
целта на Турция да се превърне в енергиен хъб за енергийните
коридори „изток-запад“ и „север-юг“ не е само амбиция. Турция
стои на ключовия търговски и енергиен маршрут между Запада и
Китай и между Запада и Русия. Интегрирането на страната в Европа
означава, че Европа ще си осигури достъп до важни енергийни
маршрути и ресурси. Факт, който сам по себе си ще увеличи ролята
на Европа в глобалните въпроси.

СВЪРЗВАНЕ НА ИСЛЯМА И ЕВРОПА

Въпреки че политиците и онези, които формират
общественото мнение, постоянно повтарят, че е нужно прочистване
от духа на междукултурния сблъсък, този дух витае тук. Сблъсъкът
на цивилизациите е вероятно най-опасната заплаха за глобалната
стабилност и мира в началото на 21 век. Сблъсък, който се
появява в европейските гета и извън Европа, в непосредствената й
периферия.

Европа никога няма да бъде безопасно място, докато
големи маси мюсюлманско население продължават да мразят онова,
което Европа поддържа. До момента светска, демократична и
мюсюлманска Турция, която съумя да интегрира в политическата и
икономическата си структура изключените преди мюсюлмански
общности от вътрешността на Анадола, е ключовият съюзник на
Европа в борбата и елиминирането на заплахата от радикализация и
за успешното интегриране на мюсюлмански мигрантски маси.

НОВА ЕВРОПА С ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА

Ердоган има важни подаръци и за несигурния, намиращ се в
икономически застой и демографски остарял европейски континент.
Организиран отговор на мигрантската и бежанска криза,
перспектива за успешна интеграция на бежанците, мост към исляма
и засилена геополитическа роля за ЕС.

Същевременно перспективата за турската евроинтеграция ще
стабилизира допълнително режима на Ердоган, изправен пред
клеветническа кампания от страна на мрежата на ислямския
проповедник Фетхуллах Гюлен.

Въпрос на време е Европа да осъзнае глобалните
предизвикателства като регионалната стабилност, миграцията,
енергийната сигурност, необходимостта от глобална роля и
глобална мисия. Европа трябва да замени страха и предразсъдъците
със смел реализъм, за да осигури подновяване на европейския
проект. Турция на Ердоган е мостът на Европа не само на изток,
но също и към бъдещето.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.