„Живата теорема“ на Седрик Вилани – привлекателен и ексцентричен гений, който прави математиката приятна

Представяме книгите от проекта „Мислещата литература, социалната, културната и човешката отговорност на писането“ на издателство „Парадокс“, спечелил подкрепата на програма Creative Europe на Европейската комисия

Един наистина оригинален и многообещаващ автор, човек, и учен, Седрик Вилани печели престижния „Fields Medal“  – медал, наричан често „Нобелова награда по математика“ . – през 2010 г. В същото време той е привлекателен и доста ексцентричен гений, който прави математиката приятна. Неговата мисия: да каже на света какво значи да си математик. И Седрик Вилани го прави с ентусиазъм. По-добре от всеки друг, той знае как да предаде идеите си за всяка публика. През 2010 г. той води беседи пред групи от директори на фирми, пред привърженици на крайната левица, пред политици, журналисти, ученици, студенти. Нашите читатели ще открият тези елементи в книгата му „Живата теорема“, която обяснява всичко онова, което на пръв поглед е отвъд обикновеното човешко възприятие. Седрик Вилани го прави от сърце и със страст, като член  на една общност, която е много слабо позната и още по-слабо представена – математиците. Младият професор тръгва срещу представата на много хора, за да докаже, че математиката не е само изчисление, тя се отнася за света, в който живеем.

Въпреки това „Живата теорема“ не е книга за „популяризиране на науката“. Тази книга следва автора си в ежедневните му преживявания като учен, който е на път да се справи с една от най-загадъчните теореми на всички времена, но и в ролята му на запален меломан, манга наркоман, човек, баща.
Тази книга не подлежи на клиширана класификация, тя е брилянтна, преведена на немски, италиански, японски, корейски, английски. И наистина феноменално успешна – продава 30 000 тираж още през първите две седмици на пазара. Следва  откъс в превод от френски на Владимир Сунгарски.

Хидерабад, 19 август 2010.

Името ми отеква в огромната зала, а портретът ми – яркочервена лавалиера, бял паяк с лилав отенък, – направен от фотографа Пиер Маравал, се вижда на един огромен екран. През нощта не мигнах и все пак имам чувството, че никога не съм бил по-буден. Това е най-значимият миг от професионалния ми живот, този, за който математиците мечтаят, без да дръзнат да си го признаят. Повече или по-малко анонимният учен, номер 333 в списъка на „Хилядата изследователи”, заснети от Маравал, е на път да влезе под светлината на прожекторите.
Изправям се и тръгвам към подиума, докато обявяването кънти: A Fields Medal is awarded to Cédric Villani, for his proofs of nonlinear Landau damping and convergence to equilibrium for the Boltzmann equation.
Изкачвам се по стъпалата, опитвайки се да не се движа нито прекалено бавно, нито прекалено бързо, и се приближавам до президентката на Индия в средата на подиума. Президентката е ниска, но от нея се излъчва мощ, доловима в поведението на антуража й. Спирам се пред нея; тя леко се покланя и аз също се покланям в отговор, може би твърде много. Намасте.
Тя ми връчва медала и го представям пред тълпата със странно наклонен торс, за да не бъда обърнат в профил нито към тълпата, нито към индийската държавна глава; по-скоро съм на 45 градуса и в двете посоки.
Около три хиляди души ме поздравяват в огромната конферентна зала, прилепена до луксозния хотел, който подслонява Международния колоквиум на математиците, издание 2010. Преди осемнадесет години колко ли бяха тези, които ме аплодираха след речта ми при откриването на Двестагодишния бал във Висшия педагогически институт? Хиляда, може би? Those were the days… Баща ми беше толкова тъжен, че не успя да направи снимки от тази церемония заради един организаторски гаф. Беше си сериозна работа, но колко смешно изглежда това сега в сравнение с армията фотографи и кинаджии, които обстрелват сцената! Все едно съм на Фестивала в Кан…
Отново хващам медала, нов поклон пред президентката, три стъпки заднешком, извъртам се и тръгвам към стената почти точно по начина, който заедно с организаторите на колоквиума бяхме репетирали дълго време вчера.
Не е зле. Справих се по-добре от Елон Линденщраус, който бе награден първи и който, като в някаква мъгла, погази всички протоколни указания. Когато мина, Стас Смирнов, друг лауреат, ми подхвърли на ухо:
– Няма как да се представим по-зле от него.
След увековечения от камерите миг не знам какво точно се случи. После дойде моментът да представя наградите пред дигиталния рояк – фотоапарати, видеокамери, записващи образ и звук машини, – а после и пресконференция…
В церемониалната зала не можеше да се вкара нито един компютър или мобилен телефон. Много скоро в пощенската ми кутия ще има 300 мейла с поздравления, а после и още много. Мейли от колеги, приятели, далечни познати, призраци, които не бях виждал от десет, двадесет или тридесет години, напълно непознати, стари приятели от основното училище… Някои са много затрогващи. Едно от поздравителните съобщения ме известява за смъртта, вече преди няколко години, на един приятел от детинство. Добре се знае, че животът е пълен с плътно преплетени радост и болка.
А чрез пресата – официално поздравително съобщение от президента на Републиката. Както бе предвидено, Нго също взе медала; ще ми отнеме известно време, за да осъзная изцяло до каква степен тази двойна френска победа е източник на национална гордост. Без да броя престижната награда „Гаус”, връчена на Ив Мейер за цялостна кариера! Сега французите ще си припомнят, че Франция вече от четири века е на върха на международната математическа наука. На този 19 август 2010 г. страната им вече има цели 11 медала „Фийлдс” от общо 53, връчени до момента!
Клеман е тук, сияещ, естествено. Само като си помисля, че преди по-малко от десет години той влезе за първи път в кабинета ми във ВПИ Лион в търсене на тема за докторската си теза… Шанс за него, но и шанс за мен.
Напускам тълпата, за да се върна в хотелската си стая. Безвкусна стая, в която нищо не напомня за Индия: със същия успех можех да бъда и на Огнена земя! Но аз съм тук, за да изпълня дълга си.
В продължение на четири часа без прекъсване отговарям на телефонните обаждания на журналистите, като жонглирам между стационарния и мобилния телефон. Веднага щом свърши дадено обаждане, проверявам секретаря и виждам нови съобщения, направо няма край. Лични въпроси, научни въпроси, институционални въпросни. И въпроси, които се повтарят в почти един и същи вид. Какво е чувството да спечелите тази награда?
Накрая излизам от стаята си и слизам долу, леко пребледнял и гладен – но не съм единствен. Поръчвам си чай масала, добре подправен, и се връщам, за да се изправя пред тълпата. Рояци млади хора се втурват към мен, сред тях, разбира се, има много индийци. Раздавам стотици автографи, позирам, малко отнесено, за безброй снимки.
За разлика от другите лауреати съм дошъл сам: жена и деца останаха във Франция далеч от шумотевицата. Предпочитам това! И спазих указанията, не говорих за медала с никого другиго, освен с жена си – дори не и с родителите си, те ще научат новината от пресата!
А… Катрин Рибейро изпрати у дома великолепен букет рози!
Аз съм на десет хиляди левги от това да си представя, че докато в Хидерабад позирам за тълпа импровизирани фотографи, в Лион моята колега Мишел Шацман умира. Дъщеря на великия френски астрофизик Еври Шацман, Мишел беше една от най-оригиналните математички, които ми бе дадено да срещна, винаги готова да се впусне в непреодолими педагогически предизвикателства или да изследва връзките, от които никой друг не дръзва да се поинтересува като например границата между алгебра и цифров анализ. Граници, това беше името на една научна програма, обявена с фанфари от Мишел, която прилича на манифест. Мишел беше моя приятелка още от пристигането ми в Лион през 2000 г.; ходехме на общи семинари и заедно нерядко заговорничехме, за да привлечем този или онзи великолепен математик в Лионския университет.


Мишел Шацман

Мишел не говореше със заобикалки и беше царица в задаването на неудобни въпроси, използвайки при нужда опустошителен черен хумор. Страдаща от нелечим рак от вече над пет години, тя преминава непрекъснато от химиотерапии към операции и с искрящи очи ни обяснява колко хубав е станал животът й, откакто вече не харчи пари за шампоани. Преди няколко месеца заедно отпразнувахме нейната шестдесета година в Математиката в Лион. Измежду ораторите, дошли кажи-речи отвсякъде, беше и полиморфният Уриел Фриш, физик със световна слава, който някога бил ученикът на бащата на Мишел; там бях и аз, духовен син на един от неговите духовни синове. Мишел блестящо изказа предположение, че има връзка между моя доклад за Ландау затихването и „тигрите”, споменати от Уриел. Ето това е класа!
Но през последните седмици състоянието ѝ внезапно се влоши. Гордо изправена и по време на болестта, както винаги е стояла през целия си живот, Мишел е отказала морфина, за да запази ясно съзнанието си. На смъртното си легло тя е научила резултатите на медалите „Фийлдс”, които чакаше с нетърпение; и няколко часа по-късно е починала. Знаем: животът е пълен с плътно преплетени радост и болка.

*

19 август 2010, Индия.

От тази сутрин в гранд-хотела в Хидерабад се е събрало най-голямото стълпотворение на математици в света. Дошли от всички континенти, те са донесли своите специфични математически компетенции: анализ, алгебра, геометрия, вероятности, статистика, частни диференциални уравнения, алгебрична геометрия и геометрична алгебра, твърда и мека логика, метрична и ултраметрична геометрия, хармоничен и хармониен анализ, пробабилистична теория на числата и мрачината, откриватели на модели и супермодели, създатели на икономически и микроикономически теории, изобретатели на суперкалкулатори и генетически алгоритми, програматори на третиране на образи и на банахова геометрия, летни, есенни, зимни и пролетни математици и хиляди всякакви други специалисти, които превръщат тълпата в един голям бог Шива с хиляда математически ръце.
Един след друг четиримата лауреати на медала „Фийлдс”, лауреатите на наградите „Гаус”, „Неванлина” и „Черн” са принесени като жертвоприношение на Бог Шива. Президентката на Индия, велика жрица, представя седмината тероризирани математици пред възторжената тълпа.
Това е началото на великия празник на Международния конгрес на математиците, по време на който в рамките на две седмици ще се редуват доклади, дискусии, приеми, коктейли, интервюта, снимки, делегации, весели вечеринки с танци, обиколки с луксозни таксита и романтични рикши. Ще се чества единството и многообразието на математиката, нейната винаги подвижна геометрия, радостта от свършената работа, удивлението пред откритието, мечтата пред непознатото.
След като празникът приключи, всички математици ще се върнат в своите университети и научни центрове, в някоя и друга фирма или у дома, и отново ще се захванат, всеки по своему, с голямото приключение на математическото изследване, като заедно ще оттласнат още по-далеч границите на човешкото познание, въоръжени със своята логика и неуморен труд, но също и с въображението и страстта си.
И вече мислят за следващия Международен конгрес на математиците след четири години, който ще се състои в леговището на почитаемия корейски тигър. Какви ще бъдат избраните теми? Кои ще са следващите жертви?
Когато настъпи моментът, хиляди математици ще дойдат да изкажат почитанията си на стария тигър. Ще изследват геометрията на извитите му форми, ще аксиоматизират страховитата му симетрия, ще тестват мърдащата му стохастичност, ще анализират частта реакция-дифузия в ивиците му, ще извършат диференциална хирургия на космите на мустаците му, ще пресмятат извивката на острите му нокти, ще го освободят от потенциалните квантови кладенци и ще изпушат с него етерните теории на вибриращите струни и мустаци. За няколко дена могъщият тигър ще се превърне в математик от връхчето на опашката си до муцуната.

Моят принос към корейското издание на книгата Дешифровачите (изд. Бьолен), издадена от Института за висши научни изследвания.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.