СофияПловдивВарнаБургасРусе

Техеран става необходим партньор по въпроса за Сирия

Министрите на външните работи на Франция – Лоран Фабиюс, и на Иран – Мохамед Зариф. Снимка: от тв екрана

Иран, най близкият съюзник на режима на президента Башар ол
Асад, ще участва за първи път в преговори по въпроса за
осъществяването на политически преход в Сирия. По настояване на
Русия Ислямската република беше поканена на съвещание, което ще
събере на 30 ноември във Виена над десет чуждестранни делегации.
„Разгледахме поканата и беше решено министърът на външните
работи /Мохамад Джавад Зариф/ да участва в преговорите“, заяви
говорителката на иранското външни министерство Марзие Афхам,
цитирана от държавната телевизия.

Участниците в преговорите вече признават, че политическо
решение не може да бъде постигнато без Техеран. Под натиска на
САЩ и Саудитска Арабия Иран беше държан настрана от преговорите
Женева-1 през юни 2012 г., а после и Женева-2 през 2014 г. САЩ,
които осъждат „дестабилизиращите дейности“ на Иран в Сирия,
„винаги са признавали, че в даден момент от преговорите ще
трябва да се влезе в разговори и диалог с Иран, за да се върви
към политически преход“, обясни Джон Кърби, говорител на
американския държавен секретар. Саудитска Арабия, големият
съперник на Иран в Сирия и района, също даде одобрението си – с
идеята да провери „сериозността“ на Иран и Русия за уреждане на
конфликта, както даде да се разбере нейният външен министър Адел
ал Джубейр.

В Париж гледат на участието на Техеран като на положителен
знак за търсенето на политическо решение. „Това е сигнал, че
руснаците са в капана на собствената си интервенция в Сирия и се
опитват бързо да намерят пътя към политическо решение. Иран е
включен в процеса поради факта, че е съюзник на Русия на
терена“, заяви дипломатически източник.

Политическата и военна ангажираност на Ислямската република
по отношение на режима на Башар ал Асад я направи неизбежен
партньор по сирийския въпрос. От избухването на бунта в Сирия на
15 март 2011 г. Ислямската република подкрепя шиитския си
съюзник в Дамаск – алауитския клан Асад. От технологии за
наблюдение на интернет и демонстрации, тази подкрепа еволюира с
милитаризирането на конфликта през 2012 г. Иран подтикна
ливанския си шиитски съюзник Хизбула да се включи в боевете
редом със съветниците от неговите елитни сили „Ал Кудс“ от
Гвардейците на революцията. С мобилизирането на иракските,
афганистанските и пакистанските шиитски милиции проиранските
сили в Сирия наброяват между 15 и 20 хиляди души по оценка на
експертите.

По модела на „пасдаран“ (гвардейците на Ислямската
революция), Иран преобразува милициите на режима на Асад –
„шабиха“ и Народните комитети в обединени „Сили за национална
отбрана“ с численост 100-150 хиляди бойци, заместващи сирийската
редовна армия, която е в пълен упадък. Ангажиментът на Иран се
изрази също в милиарди долари помощ за все по-подчертаното
присъствие на ирански фирми на сирийския пазар, което увеличи
зависимостта на Дамаск от шиитския му покровител. „Техеран
изглежда използва същия подход, който му даде възможност да
засили влиянието си над Ирак в последното десетилетие“, казва
директорът на програмата за сигурността във Вашингтонския
институт за близкоизточна политика Майкъл Айзенстат.

Още през пролетта Иран разположи нови войски в помощ на
сирийския режим, застрашен повече от всякога от атаки на
опозиционните сили. Смъртта на няколко иранци в боевете в Сирия
през октомври, включително над десет от пасдаран, свидетелства
за все по-подчертания ангажимент на Ислямската република. Тази
подкрепа на място е изключително важна за Русия, която на 30
септември започва интензивна кампания от въздушни удари срещу
бунтовнически въоръжени групировки, включително „Ислямска
държава“. Тази координация стана още по-необходима (въпреки
различията между интересите на руснаци и иранци на моменти)
поради това, че Москва не може да разчита на сирийската армия.

Участието на Иран в дискусии за Сирия буди опасения у
противниците на режима. Политиката на Техеран да се меси в Сирия
се разглежда като една от причините войната, взела над 250 000
жертви за пет години, да продължава, както и за възникването на
нови конфликти на верска основа в района, поставяйки в
конфронтация Иран и сунитския му съперник Саудитска Арабия.
„Присъствието на Иран ще усложни дискусиите във Виена, тъй като
се очаква той да представи проект за запазване на Асад на
власт“, заяви по телевизия „Ал Арабия“ Хашим Маруа,
вицепрезидент на Сирийската национална коалиция (на
революционните и опозиционните сили), която обхваща няколко
движения на противници на Асад.

Техеран смята, че оцеляването на сирийския режим има пряко
отношение към защитата на собствените му интереси за запазване
на шиитската ос, която включва ливанската Хизбула. „Националната
сигурност на Сирия и на Иран са взаимосвързани. Тази реалност е
философията на присъствието ни в Сирия“, подчерта Хосейн
Салами, заместник-главнокомандващ иранския Корпус на гвардейците
на Ислямската революция. Режимът на Асад се превърна във
„фронтова линия на съпротивата“ срещу САЩ и Израел, добави той.
Въпросът е дали Техеран смята самия Башар Асад за незаменим или
дали може да се обмисли задоволително решение за смяната му.
Иранският заместник външен министър Хосейн Амир Абдолахиан
увери, че Иран „не работи за оставането на Асад на власт
завинаги“.

„Техеран знае, че Сирия не е особено склонна да играе ролята
на сателит на Иран и се опасява, че ако Башар се оттегли,
равновесието на режима – неговия клан и служителите, на които се
опира – ще изчезна. Никой не бива да очаква, че Иран ще се
съгласи да преговаря за политическото оцеляване на личност,
която смята за жизненоважна за външнополитическите си интереси“,
казва Фредерик Хоф от американския мозъчен тръст „Карнеги“.

Бившият американски дипломат смята, че най-многото, което може
да направи Иран, ще е да накара своя васал да престане, в името
на политическото си оцеляване, да прибягва до крайни жестокости.
Други очакват Иран да прояви известен прагматизъм, както
направи през септември, сключвайки шестмесечно примирие в
сирийските градове Забадани, Фуа и Кефрая след продължителни
преговори с членове на „Джаиш ал Фатах“ („Армия на
завоеванието“) – бунтовническа коалиция начело със сирийски клон
на Ал Каида „Джебхат ан Нусра“ – и салафитската групировка
„Ахрар аш Шам“. Разкриващата се във Виена възможност за
преговори между Техеран и Рияд се разглежда като положителна
крачка към помиряване между двете съпернически сили.

Нарастващото влияние на Русия над режима в Дамаск може да даде
възможност също за ограничаване на иранското влияние в Сирия, с
надеждата, че редовната армия ще укрепне за сметка на
проиранските шиитски милиции. И накрая, някои експерти биха
искали да вярват, че евентуална победа на умерения клан, воден
от президента Хасан Рохани, на парламентарните избори през
февруари догодина, ще позволи той вземе в свои ръце решаването
на сирийския проблем, който сега е контролиран от пасдараните.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.