Страх и ненавист в Ерусалим

Али Сауафта
Ройтерс

След нападение с нож в Ерусалим. Снимка: от тв екрана

Допреди месец било невъзможно да се намери свободна маса в
ресторанта на Абу Шукри. Дълго време се смятало, че скритото в
една от вътрешните улички на Стария град, край Виа Долороса,
заведение е най-доброто в Светите земи, предлагащо традиционния
за региона хумус.

Но на 2 октомври, само на метри от входната врата на Абу
Шукри, палестински студент по право убива с нож двама израелци.
Това е едно от първите нападения от вълната на насилие, при
която загинаха 11 израелци и 64 палестинци, включително 34
нападатели.

Туристите, които се разхождат по тесните улички, вече са
по-малко. Сред пищния интериор на църквата „Възкресение
Христово“, издигната на мястото, където е бил разпънат Исус,
тази седмица се събираха много по-малко хора.

На еднакво разстояние един от друг, опрели гръб о древните
стени, стоят напрегнати израелски войници и полицаи.
Арабските търговци не отварят магазините си, разтревожени от
засилените мерки за сигурност и от това, че вече няма клиенти.
Пред ресторанта на Абу Шукри сега има полицейски контролен
пункт.

По-рано през седмицата петима араби били спрени и претърсени
от полицията, чиито служители многократно ставаха мишена на
нападения с нож. В ресторанта масите са празни.

„Както виждате, положението не е добро“, каза Мурад Фелтис,
32-годишен строителен работник и арабски християнин, който живее
в Стария град.

„Трябва да вървиш из града с отворени ръце“, каза той, за да
могат израелските войници да виждат дали носиш нож. „След залез
слънце не бива да се прибираш прекалено късно, защото това
място се превръща в призрачен град“.

Търговците в Стария град, който е разделен на четири
квартала – мюсюлмански, християнски, арменски и еврейски, винаги
са се оплаквали, че бизнесът им не върви. През 1987-1993 г. и
2000-2005 г. продължителните изблици на насилие често водеха до
размирици, включително до интифади (палестинските бунтове).
Днес положението не е толкова страшно като в миналото, но
нещата вървят натам, казаха търговци и местни жители.

Клиентите са отблъснати от повишените израелски мерки за
сигурност като блокиране на достъпа от арабските квартали на
Източен Ерусалим до останалата част на града. Над 300 хиляди
души от 800-хилядното население на Ерусалим са палестинци и през
седмицата много от тях слизат в Стария град.

Хабиб Хруб, собственик на магазин за сувенири в мюсюлманския
квартал, където магазините за чай и сергиите за плодове са
разположени до скрити джамии и древни паметници, каза, че
мерките за сигурност пречат на туристическия бизнес. „Досега не
съм продал нищо. Не съм изкарал и един шекел“, каза той през
седмицата.

Хруб обвини израелските полицаи, че тормозят арабските
магазинери, включително, че им казват да слагат надписи на
иврит, вместо на арабски. Той изрази надежда, че вълната от
насилие, която някои палестинци нарекоха „интифадата на
ножовете“, ще продължи.

„Иначе условията за нас няма да се подобрят“, заяви Хруб.
Една от причините за палестинския гняв е комплексът на
джамията Ал Акса в Стария град, свещено място, почитано и от
евреите като място на два древни храма. Всички от криволичещите
тесни улички в мюсюлманския квартал водят до мраморния комплекс.

Мюсюлманите са обезпокоени от според тях все по-голямото
еврейско посегателство върху района. Увеличават се посещенията
на ултранационалистки настроени и религиозни евреи под охраната
на израелските сили за сигурност, включително на министри от
правителството на Бенямин Нетаняху. Макар достъпът на
немюсюлмани и туристи да е разрешен, на тях им е забранено да се
молят там.

Есам аз Загир, собственик на магазин за подправки и билки,
каза, че в основата на проблема, предизвикал палестинското
недоволство и насилие, е въпросът с посещенията, както и
затягането на израелските мерки за сигурност и последиците за
целия Стар град.

„Когато търпението на хората се изчерпи, те избухват“,
„Нещата тук никога няма да се успокоят“.

Тъй като улиците на Стария град всеки ден са пълни и араби,
и с израелци, двете общности вече са на ръба. Евреите се
страхуват от случайни нападения с ножове, а арабите – да не
попаднат в полезрението на израелските полицаи, които застреляха
голям брой предполагаеми нападатели. По тесните и обикновено
оживени улици често има джамии, църкви и синагоги, които са
съвсем близо една от друга.

Местни жители казват, че не пускат децата си навън. Фелтис,
строителен работник, всеки ден води дъщеря си на училище и я
прибира. Напрегнатата обстановка му напомня за безредиците от
миналото.

„Покойният ми баща преди 20 години ми каза, че в този град
нищо няма да се промени, и така и стана“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.