СофияПловдивВарнаБургасРусе

Недоволство в самозваната Луганска народна република, съюзът с Русия се пропуква

Джак Лош от в. „Гардиън“ бе в Алчевск и Жолобок, в самозваната
Луганска народна република в източна Украйна, където
бунтовниците са недоволни от прекратяването на огъня и от
растящите недоразумения с Москва

Жители на Луганск живеят в мазе, останали без дом след артилерийски обстрел. Снимка: Гласът на Русия

Офисът на бунтовническия командир Юрий „Ростов“ Шевченко е
накичен с портрети на Путин и Сталин. В тази сграда на бившия
КГБ в индустриалния град Алчевск, в самозваната Луганска народна
република, бойците от „Призрачната бригада“ на Шевченко
проявяват все по-голяма раздразнение от спазването на крехкото
прекратяване на огъня в източна Украйна.

Откакто руските им поддръжници насочиха вниманието си към
войната в Сирия, в съюза на бунтовниците с Москва се появиха
пукнатини. Изглежда Кремъл оказва натиск над бунтовниците да
замразят конфликта, поне засега.

Някои от тях се чувстват изоставени, притиснати между Сирия
и прекратяването на огъня, което неохотно спазват. Бойците
настояват, че войната не е свършила – само тактиката се е
променила.

„Нашата република все още не е независима – тя зависи от
помощта от Русия“, казва Алексей Марков, ядрен физик от Москва и
заместник на Шевченко. „Първо трябва да завземем още земя, още
индустрия, още градове. Едва тогава можем да прекратим войната“.
Пьотр Бериков, друг боец от командния състав на „Призрачната
бригада“, обвинява Москва, че заплашва да спре хуманитарната
помощ, за да попречи на бунтовниците да предприемат едностранни
действия. „Кремъл ни казва: настъпление ще е неправилно от
политическа гледна точка. Чакайте. В противен случай няма да ви
пращаме нашите бели камиони. Без тяхната помощ цивилните ще
гладуват“, казва той.

Бойците на Шевченко нямат търпение да започнат ново
настъпление, за да консолидират отцепническата си територия.
Въпреки неотдавнашното прекратяване на огъня, Марков казва, че
конфликтът продължава „по различни начини“ – по-малко
артилерийски атаки, но повече „специални операции“. „Получаваме
помощ от руския народ, но Кремъл ни пренебрегва“, добавя той.
Водачът на подразделението – Шевченко, е бивш съветски
военен, който след това работил в митниците. Станал командир на
Призрачната бригада, след като своенравният му предшественик
Алексей Мозговой, който се възхищавал от Съветския съюз, бил
убит в крайпътна засада през май. В хаоса на конфликта и в
клопката на бунтовническите фракции, Шевченко знае, че може да е
следващият. „Неспокоен съм, няма как да не съм. Случи се на
него, може да се случи и на мен. Но аз гледам много философски
на смъртта“.

След смъртта на Мозговой някои обвинявали сили, верни на
Украйна. Имало обаче и слухове за вътрешен враг – бунтовнически
командири, които убивали съперници, за да укрепят властта си.
Шевченко реагира предпазливо. „Трябва ни съд, който да
установи истината. Ние правим собствено разследване. Нищо повече
не може да се каже, преди то да завърши“.

Бунтовническата твърдина е само на 60 км от руската граница.
Мрачни жилищни блокове от съветско време се издигат в степта,
до южните покрайнини на града. На север коксова пещ и
металургичен завод доминират в пейзажа.

В редиците на Призрачната бригада има хора от различни
райони на Русия, Украйна и дори от Западна Европа. Те са
разположени по ивица от фронта, минаваща през опустялото село
Жолобок, разрушено през месеците на обстрел. През лятото
артилерийските атаки са били всекидневие. Сега спокойствието се
е възстановило, макар и прекъсвано от откъслечни стрелби.
Бунтовниците дежурят на фронтовата линия при тежки условия,
които ще се влошат през зимата. Живеят в изоставени и осеяни с
отломки къщи и се промъкват по тесни улички и пътеки, за да
избягват снайперисткия огън. Приготвят си храна в запуснат двор,
близо до избухнал снаряд.

Някои не се задържат задълго. „Много е потискащо“, казва
Марков, оглеждайки фронта. „Мнозина са доброволци, често си
отиват у дома. Губим ги и трябва да почваме от нула“.
Малко по-нататък се виждат натрошени стъкла, кратери от
снаряди и детски пясъчник. Войник на средна възраст кротко
почиства картечницата си под навес с дърва за огрев, на
неколкостотин метра от украинските позиции.

Едно семейство упорито отказва да напусне това място:
Владимир, Олга и крехката й 90-годишна майка. Въпреки участта
им, съпрузите са оптимисти: „Това е нашата земя, нашият дом.
Нямаме къде да отидем. Имаме поговорка: Ако оцелееш три дни,
ставаш гост на войната“, казва Олга. Ръждивата им метална
ограда, разкъсана от шрапнели, се използва и за отбелязване с
тебешир на плащанията за дажбите мляко от бунтовниците.
Възрастната жена се обляга на стената: „Не мога да ви опиша как
ме боли главата, когато падат бомбите. Аз съм стара жена, никога
не съм очаквала, че животът ми ще свърши по този начин“, добавя
тя.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.