Сирийският конфликт може да се разрасне и да стане още по-кървав

Дейвид Игнейшъс. Снимка: от тв екрана

Президентът Обама казва, че не иска да превръща конфликта в
Сирия във война чрез посредници. За нещастие, това вече се
случва, тъй като бойци се включват в битката срещу „Ислямска
държава“ с коренно различни цели, които може да се сблъскат.
Нека погледнем объркващата картина на бойното поле:

Съединените щати са решили, че най-силният им партньор срещу
„Ислямска държава“ е групировка на сирийски кюрди, известна като
Сили за защита на народа /СЗН/. Но Турция, нашият съюзник в
НАТО, казва, че СЗН са свързани с кюрдска групировка, която тя
смята за терористична. Как ще се реши това противоречие? Все още
няма отговор.

Русия, междувременно, твърди, че воюва срещу „Ислямска
държава“, редом до силите, лоялни на сирийския президент
президент Башар Асад. Но руските бойни самолети бомбардират
групи на ислямистки бунтовници, които са тайно подкрепяни от
САЩ, Турция и Йордания – а тези бригади яростно контраатакуват.
Бунтовниците качват видеозаписи, в които се хвалят с успешни
удари с американски противотанкови ракети. Битката странно
наподобява руската война в Афганистан в зачатъка й. Накъде води
това? И тук няма отговор.

Саудитска Арабия и Иран водят война с посредници в Сирия от
близо четири години. Това може да се окаже най-отровния конфликт
от всички, защото подхранва сунитско-шиитския междурелигиозен
пожар, който опустошава Близкия изток.

Погледнете картата на разпарчетосана Сирия и ще видите
противоположни коалиции и съюзи. С толкова много мощни военни
сили, събрани на едно място, опасността от нещастни случаи и
погрешни сметки е голяма.

Защо тази война чрез посредници ескалира в същото време,
когато външните сили водят дипломатически преговори за уреждане
на конфликта? Съединените щати, Русия, Иран, Турция и Саудитска
Арабия изпратиха свои представители във Виена миналата седмица,
за да проучат възможностите за политическия преход, за който те
всички се обявяват. Срещата не беше окуражителна: в нея не
участваха сирийски бойци, а външните сили бяха на противоположни
позиции по въпроса за прехода.

„Воювай и преговаряй“ е повтарящ се цикъл във всеки
близкоизточен конфликт. Ето защо неотдавнашното разрастване на
боевете вероятно е прелюдия към дипломатически преговори,
доколкото всяка от страните се опитва да разшири територията си
и да засили изгодната си позиция преди да започнат сериозни
преговори. Би трябвало да сме толкова доволни от това. Но и
Асад, и бунтовниците изглежда ни най-малко не са готови за
компромиси.

Проучвайки Сирия от север на юг, става ясно къде е
необходимо „избягване на случайни сблъсъци“, както се изразяват
военните, за да не се стигне до непреднамерена катастрофа.
На северния фронт, Съединените щати трябва да задълбочат
консултациите с Турция, засилвайки подкрепата си за сирийските
кюрдски сили и техните арабски съюзници. Президентът Обама
изпраща в Сирия около 50 военни от силите за специални операции,
но не се заблуждавайте, това си е значителен ангажимент.

Американските военни ще се нуждаят от въздушна подкрепа – не
само за да бомбардират „Ислямска държава“, но и за снабдяване,
за спасяването им, когато попаднат в беда, и може би за
извършване на „нощни нападения“, базирани на разузнавателна
информация, подобни на онези, които бяха толкова опустошителни в
Ирак.

Какво мисли Турция за тази разширена роля на САЩ на
границите й, особено след решаващата победа на изборите в неделя
на понякога кюрдофобския президент Реджеп Тайип Ердоган?

Представители на Пентагона казват, че турците не трябва да се
притесняват, защото САЩ сега ще имат по-голям контрол върху
25-те хиляди бойци на СЗН и могат да предотвратят попадане на
доставките в ръцете на Кюрдската работническа партия /ПКК/,
която Турция смята за терористична група. Това е разумен
аргумент, но се нуждае от съгласието на Анкара.

На южната граница на Сирия с Йордания, Съединените щати
тайничко помогнаха за обучението на бунтовническа коалиция,
известна като Южния фронт и съставена от 54 бригади с общо 35
000 бойци. Миналата седмица руски бойни самолети атакуваха някои
от тези подкрепяни от САЩ сили в Ал Хара, югозападна Сирия.

Това е мястото, където беше разположена бившата руска станция за
радиоразузнаване, превзета от бунтовниците. Това е лудост.
Москва и Вашингтон би трябвало да се опитат да успокоят
ситуацията, вместо да разпалват огъня още повече.

Но в неумолимата логика на сирийския конфликт най-лошото
тепърва предстои. Говорителят на Южния фронт, майор Есам ал
Райес, ми каза в интервю по телефона във вторник, че неговите
сили очакват нова офанзива /на правителствените войски/ в Сирия
тази седмица, подкрепяна от Русия, за отвоюването на територия
южно от Дамаск. Това преследване на „победа“ само помага на
екстремистите.

Какво ще стане, ако външните сили не намерят пътя към
намаляване на напрежението? Ето едно мрачно предположение: през
миналите няколко седмици ме посетиха лидери на кюрдски
политически движения в Иран и Сирия. Те си представят деня,
когато един по-голям Кюрдистан ще разтвори границите на тези
страни, както и тези на Турция и Ирак.

Ако Русия, Иран, Турция и другите бойци посредници не
помогнат да се постави обратно предпазителя на тази граната,
експлозията в региона е неизбежна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.