www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 28 май 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Над 50% не вярват, че изборите са свободни и честни

6 Ноември 2015

 

Елиф Шафак. Снимка: сайт на писателката

Г-н президент, турците не желаят вашия култ към „баба“

„Политическата ситуация в Турция за нас е много объркваща“, сподели наскоро дългогодишен европейски журналист. „Какво става? Нищо не разбираме!“

Не само чуждестранните наблюдатели трудно следят хода на събитията. Самите турци са объркани и недоумяват какво се случва.
Днес е уморително да си турчин. Турция е непостоянна: нищо не се задържа, няма никаква стабилност. Времето в Истанбул се движи много по-бързо, отколкото в другите градове по света. Всеки ден влизаш по няколко пъти в интернет, за да видиш какво още може да се е случило.  И всеки ден се случва по нещо. „Ненормалното“ стана  „нормално“. Скандалите и трагедиите, които биха довели до оставката на отговорните политици в една развита демокрация, се превърнаха в наше всекидневие. И никой не си поддава оставката.

Често смятаме политиката за бойно поле. Да погледнем отблизо етимологията на думата. На турски съществуват две понятия за политика: „сиясет“, стара дума и „политика“, нов термин, привнесен от европейските езици. „Сиясет“ идва от арабската дума „сейс“, която означава „дресьор на коне“. Политиката прилича на дресурата на коне. Смята се за опасна и мръсна работа.

Думата „сиясет“ има и друго значение, широко разпространено по време на Османската империя, осъждане на смърт за държавна измяна. Ако султанът не харесвал поведението на някои от поданиците си, можел ла нареди на палача да извърши „сиясет“ на въпросния човек. След екзекуцията палачът отивал и си измивал ръцете в един фонтан в палата. Кръстили го „Фонтана на политиката“.

Страната ни познава три държавни преврата. Гражданите са научени да се подчиняват на държавата. В Турция политиката е доминирана от мъжете. Тя е мачистка и агресивна. Ключовата дума, която според мен позволява да бъде разбрано турското общество, е думата „баба“ , „баща“.
Турското традиционно семейство е патриархално. Децата се научават да уважават баща си, да му се подчиняват и да се боят от него. Това продължава и в училище. И във футбола. И в офиса. И на работното място. Хората трябва да имат „баба“, който да се грижи за всичко. Турското общество е патриархално, сексистко и хомофобно.

Културата на „баба“ присъства и в политиката. Народът се представя като майка, а държавата като баща. От майките се очаква да бъдат състрадателни, а от бащите – строги и властни. Президентът Ердоган е един от най-ревностните привърженици на култа към „баба“. Най-вече по време на събитията в парка „Гези“ през 2013 г. Когато хиляди хора излязоха на улицата, за да настояват за справедливост и демокрация, ето какво каза той на протестиращите: „Не го правете. Ще извикам виновните в кабинета си и ще ги накажа. Ще ги накарам да плачат.“

Днес психиката на турския народ се обобщава с четири думи: страх, гняв, недоверие и разочарование.
Да започнем от страха. Правителството на ПСР (АКП) дойде на власт преди тринайсет години с обещания за свободи. Първоначално пое в тази посока. По това време много либерални демократи поддържаха партията. После постепенно нещата започнаха да се променят. Старата поговорка се оказа вярна: властта развращава. Абсолютната власт развращава още по-бързо.
Колкото по-дълго политиците остават на власт, толкова повече власт искат. Принципът на разделение на властите беше нарушено. Правовата държава не беше запазена. Свободата на изразяване не беше защитена. Гласовете бяха заглушени, заплашени. Също като Русия и Китай Турция се усъвършенства в изкуството да затваря журналисти. Журналистиката несъмнено е най-трудният занаят в днешна Турция.

Не се смей на публично място

После идва гневът. Всеки е ядосан на някого. Загубихме способността си да се вслушваме в другия. Има избори, дори демократично устройство. Но ние не притежаваме демократична култура, която изисква уважение към многообразието, търпимост към различните гледни точки и свобода на изразяването. По този въпрос Турция много изостава, както и по въпроса за положението на жената.

Заповядаха ни да не се смеем на публични места. Обясниха ни, че не съществува равенство между половете, тъй като според исляма мъжът и жената са различни създания. В същото време домашното насилие се увеличава. Броят на жените пребити до смърт от съпрузи, бивши съпрузи или приятели достига рекордни нива. И още не са взети никакви ефикасни мерки, за да пресече тази жестокост. Като писателка, отгледана от самотна  майка, аз се възмущавам, като виждам как Турция се върна назад по отношение на правата на жените.

Пак за гнева, качеството на демокрация в една страна не се оценява по отношение на хората, които сформират мнозинството в нея. Качеството на демокрацията зависи от отношението към малцинствата. Отношението към турските малцинства – културни, религиозни, етнически, сексуални – е всичко друго, но не и добро.

И остава недоверието. Хората вече не вярват в институциите. Проучване показа, че в момента над 50 %  от населението не вярва, че изборите ще бъдат свободни и честни. Когато прозрачността изчезне, се появяват конспиративните теории. И правителството раздухва параноята.
По време на събитията в парка „Гези“, политиците ни обясняваха, че международни лобита стоят зад всичко това. Принадлежа към поколение, израснало с лозунга: „Приятел на турчин може да е само друг турчин“. Този шовинистичен лозунг постепенно бе изпаднал в забрава. За жалост, днес отново се завърна. Ултранационалистическото говорене се смесва с ислямска риторика. Разочарованието и покрусата са огромни, най-вече сред либералите и демократите. Никога през живота си не съм виждала толкова обезсърчени хора.

Тревожа се за моята родина. Спектакълът на турската политика ме натъжава. В същото време си мисля за всички чудесни хора: младите, жените, малцинствата, демократите, които са многобройни в Турция, и усещам, че в мен се надига надежда. Както събираме миди по плажа, така аз събирам късчета надежда.

——-
Елиф Шафак е турска писателка и политолог. Сътрудничи на няколко западни издания и е член-основател на изследователския център „Европейски съвет за международни връзки“. Романите й са преведени на 40 езика.

Превод: Анна Христова





Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Над 50% не вярват, че изборите са свободни и честни | Сезон България
    [...] Източник: 30 думи 2 Всички прегледи 2 Прегледи днес [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com