СофияПловдивВарнаБургасРусе

Източният блок на НАТО се обединява

Държавните глави на девет членки на НАТО от Централна и
Източна Европа, събрани заедно, извършиха смела постъпка. В
декларация, подписана на минисреща на върха в Букурещ, те
единогласно настояват за нови мерки за сигурност, спомагащи за
бърза и резултатна реакция при евентуална агресия в региона.
Декларацията на държавните лидери, представляващи
Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария),
балтийските страни, България и Румъния е адресирана най-вече към
Северноатлантическия съюз. Според тях НАТО осъществява твърде
нерешително решенията на последната голяма среща на върха през
септември 2014 г.

Заради войната в Украйна тогава бяха планирани мерки за
защита на източните държави от НАТО срещу евентуална руска
агресия. Предвиждаха се главно съвместни маневри и присъствие на
сили за бързо реагиране в региона.

Общата декларация на деветте източноевропейски членки на
пакта внася нов момент. Полша, Румъния и балтийските страни
очевидно са успели да склонят към по-решителни действия и
останалите три държави. Словакия, Чехия и Унгария имаха досега
по-сдържан подход към въпросите, засягащи Русия. Декларацията от
минисрещата на върха естествено е само първа стъпка в една
посока, която ще се избистри чак на заседанието на НАТО във
Варшава догодина.

Опасенията да се приемат сериозно

Освен мерките, гласувани през 2014 г., източноевропейските
членки на Северноатлантическия съюз искат и постоянно присъствие
на натовски военни структури в региона. Желание, което впрочем
остана неизказано в Букурещ. В декларацията липсват директни
намеци в този смисъл – вероятно заради Германия и Франция,
решили да не подлагат на тест за якост отношенията си с Русия.

Тъкмо затова „старите“ членки на НАТО трябва да приемат
сериозно въпросното желание. Пасът, подаден на алианса от новите
членове на отбора, трябва да бъде поет от всички страни в тази
организация – защитата на източните й граници трябва не само да
остане „временен приоритет“, но да стане и постоянна стратегия
на НАТО, се казва в документа, подписан в Букурещ. А думите на
румънския президент Клаус Йоханис целяха да успокоят онези,
които сметнат заключителната декларация за твърде рязка.

Участниците в срещата единодушно се споразумяха, че е необходимо
да започне нов диалог с Русия „въз основа на общото разбиране и
спазване на международното право“, увери Йоханис.

САЩ и Западна Европа трябва да приемат сериозно опасенията
на източноевропейските си съюзници. Голям е рискът, че ако се
погледне с пренебрежение на тази важна регионална инициатива,
НАТО ще бъде сполетяна от същата съдба като Евросъюза. Много
страни от Източна Европа, макар да членуват от години в ЕС, се
чувстват там граждани от втора категория. Недоволството на
членки на ЕС и НАТО би било идеална почва за агресивната руска
пропаганда, която се шири все повече из региона. Това се знае
както в Брюксел, така и в Берлин или в Париж. И точно затова не
е прекалено завишено искането да се засили помощта за
източноевропейските съюзници.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.