Историята на „Бакарди” като холивудски филм – ром, революции, ЦРУ и Хемингуей

Хемингуей в Хавана. „Бакарди“ прави парти за награждаването му с Нобелова награда, тъй като споменава питиетата им в книгите си. Снимка: Уикипедия

У нас ром много не пият, ама по света…
Може да изглежда странно, но на световния алкохолен пазар, след водката с марка „Смирноф”, за второто място по продажби на високоалкохолна марка се бори ром „Бакарди”. Едва в последните 2-3 години масовото блендед уиски с „Джони Уокър” успя да измести „Бакарди” от второто място.
„Смирноф” е продал към 156 млн. бутилки за 2014 г., „Джони Уокър” – 130 млн. бутилки, а ром „Бакарди” – 115 млн. бутилки. До неотдавна ромът биеше по продажби марката „Джони Уокър”.
А различните високоалкохолни брандове на компанията „Бакарди” продават над 200 млн. бутилки годишно. Продажбите надхвърлят 5 млрд. долара на година.

Тази марка и компания са

феномен в съвременния алкохолен пазар

„Бакарди” е семейна фирма, основана през 1862 година в Куба, като и до днес все още е фамилна частна компания, която се управлява от Факундо Бакарди. А е основана от неговия пра-пра дядо Факундо Бакаради Масо, испански търговец на вино, преселил се в Куба през 1830 г. Към онзи момент ромът се смятал за евтино питие, не особено качествено. Бакарди се постарал да направи производство на висококачествен ром, като обърнал специално внимание на технологията, заквасвал захарната каша със специална мая, за да ферментира добре. Успял да произведе много ароматен ром, екпериментирайки с различни технологии. Въвел и филтриране през въглен. Въвел отлежаването в бял дъб. Той се смята за създател на първия „бял” ром.

Логото на „Бакарди“ от 1862 г. до днес

От края на 19 век историята на фамилията Бакарди и производстото на техния ром става напрегната като сценарий за мащабен екшън. По време на войните за освобождение на Куба от испанско владичество големият син на Бакарди Емилио е тикнат в затвора и бяга в изгнание в Кингстън, Ямайка. След него там бяга и сестрата. Другият брат, заедно със зетя, остават в Сантяго и крепят бизнеса по време на войната.

След освободителната война Куба е окупирана от САЩ. През 1899 г. американският генерал губернатор в Куба назначава брата изгнаник Емилио Бакарди за кмет на Сантяго.
По време на американското присъствие на острова, с ром „Бакарди” са измислени популярните коктейли „Куба либре” и „Декири”.

През 1912 г. Емилио Бакарди пътува до Египет, където купува мумия за новия исторически музей, построен от фамилията в Сантяго (и мумията и в момента е изложена в музея).
Другият брат и зетят движат алкохолния бизнес и го разширяват в чужбина. Правят заводи за бутилиране в Ню Йорк и Барселона. Но в Щатите скоро е въведен сухият режим и фабриката е затворена. От тогава е известна поканата на единия брат, Факундито Бакарди, към американците – „Елате в Куба и се къпете в ром „Бакарди”.

Бакарди билдинг в Хавана. Снимка: Уикипедия


По време на сухия режим

Куба става любимо място за туризъм на американците. Фамилната компания пуска и марка бира. Всъщност зетят на фамилията се оказва бизнес геният. Той почва международна кампания за марката. Брандира Куба като роден дом на рома, а „Бакарди” като царят на всички ромове.

През 1922 г. фамилията отваря нова дистилерия в Сантяго, през 1931 г. – в Мексико, през 1936 г. – в Пуерто Рико. След като пада Сухия режим в Щатите, продукцията от Пуерто Рико се продава в Щатите без мита.
По време на Втората световна война водещ във фамилията става зетят на зетя, тоест и на сестрата Бакарди – Хосе Пепин Бош, който развива износа в Ню Йорк, а през 1949 г. става финансов министър на Куба.

През 50-те години фамилията Бакарди подкрепя изцяло кубинското революционно движение, начело с Фидел Кастро. Зетят Бош дава на движението десетки хиляди долари (равно на милиони сега) и играе ролята на посредник между революционерите и ЦРУ, за да успокои американската загриженост от техните действия. И членове на фамилията, и работници в компанията, всички подкрепят революционното движение, фабриките са дадени като убежища на революционерите, оказват всячески помощ.

Но тази подкрепа се обръща на 180 градуса, след като започва остра борба с про-съветското, про-комунистическо крило на революционното движение, водено от Че Гевара. То започва да доминира и самият Кастро се обръща срещу интересите на фамилията Бакарди.

Катедралата на рома – така наричат най-голямата фабрика на „Бакарди“ в Пуерто Рико. Снимка: Уикипедия

Така след победата на Кастро през 1960 г., фамилията вече е негова яростна опозиция. През октомври 1960 Кастро конфискува и национализира всички фабрики на фамилията. Забранен е частният бизнес, национализирани са всички частни фабрики, банковете им сметки.

Фамилията напуска острова,

но бизнесът й оцелява благодарение на инвестициите и фабриките в чужбина. Няколко години преди революцията, тя регистрира „Бакарди” като международна марка и започва производството на ром в чужбина. Най-голямата спиртоварна днес е в Пуерто Рико, край Сан Хуан. А централата на компанията е в Хамилтън, на Бермудските острови. От 1964 г. компанията открива своя щаб-квартира и в Маями, Флорида. През 2006 г. строи нова щаб-квартира във Флорида. В щата компанията има множество сгради и фабрики.

Фамилията Бакарди е основала и финансира и днес няколко организации на кубински емигранти, поддържа връзки на високо ниво с американския политически елит и ЦРУ.

Централата на „Бакарди“ в Маями, Флорида. Снимка: Уикипедия

След американското ембарго срещу Куба, в Щатите е приет специален закон, наречен Закон Бакарди, с който се дава право на кубински марки да се експлоатират в чужбина след революцията. От това например се възползват производители на пури от Доминикана, които продават в САЩ кубинските марки пури „Ромео и Жулиета”, „Партагас” и др., с много по-лошо качество от оригиналите. Законът затваря и възможностите за продажба на ром „Хавана клуб” и отменя някои международни регистрации на марки.

„Хавана клуб” е марка,произвеждана отначало в конфискуваните фабрики на фамилията Бакарди. През годините тя се развива като качествена напитка и е продадена като марка на международната компания „Перно Рикар”. Но в Щатите не може да се продава. Само по света. В края на 90-те години, кубинското правителство и ЕС водят безуспешно дела в американски съд да се отмени забраната на марката „Хавана клуб”, но губят.

Илюстрация от списания и справочници за коктейли с образа на Хемингуей, който е описал много от тях в книгите си.

Първоначалният собственик на марката „Хавана клуб” е друга кубинска фамилия Арехабала. Компанията „Бакарди” купува от тях тази марка впоследствие и така успява да спре продажбите й освен в Щатите и др. страни в региона. Докато Куба и френската компания „Перно Рикар” продават „Хавана клуб” в целия останал свят.

Ромът „Бакарди” и тяхната бира „Хетуей” са споменавани многократно в романи и разкази на Хемингуей. През 1952 г., когато той получава Нобелова награда за литература, компанията „Бакарди” му организира пищно парти, в знак на признателност. „Бакарди” прави и специални фестивали по площадите под надслов „Старецът и марката” (по аналогия с романа на Хемингуей „Старецът и морето”). На тях има дървена сцена с кубинското знаме, от едната страна наливат ром „Бакарди” на корем, от другата бира.

ВинотоИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.