Настроение за промяна: демонстранти искат да изчистят Румъния
Асошиейтед прес
Пожар в нощен клуб в Букурещ, при който бяха убити
най-малко 44 души, се превърна в повратен момент за много
румънци, които от дълго време са разочаровани от корупцията сред
управляващите. Но въпреки че правителството подаде оставка при
уличните протести миналата седмица, много румънци останаха
скептично настроени, че уличното движение без водач ще успее да
премахне стария режим.
Широкомащабни протести последваха след пожара в нощния
клуб на 30 октомври, за който много румънци казват, че е станал
заради недостатъчното прилагане на наредбите и заради
корупцията. Протестите продължиха дори, след като премиерът
Виктор Понта подаде оставка в сряда, което изтъква дълбокото
социално недоволство от до голяма степен корумпирания
политически режим, който управлява страната след прехода от
комунистическа диктатура към демокрация преди четвърт век.
Политическият анализатор Кристиан Първулеску заяви, че
пожарът в нощния клуб е бил „последната капка“ заради широко
разпространеното усещане, че „всеки от нас е можел да бъде там“.
„Хората усещат нуждата за промяна, за нови лица. Имаме
същите лица от 25 години и това доведе до този бунт, тъй като
има истинска липса на конкуренция“, каза Първулеску, който е
декан на факултета по политически науки в Националното училище
за политически науки и публична администрация в Букурещ.
Предявяващите тежки обвинения прокурори за борба срещу
корупцията, ръководени от Лаура Кодруца Кьовеши, засилиха
антикорупционните атаки през последните години, като издадоха
рекордните 1051 присъди през 2014 г., което е повече от 743-те
присъди, издадени година по-рано, а още повече се очакват тази
година. Сред осъдените от януари 2014 г. са бивш премиер, седем
бивши министри, бивш вицепремиер, четирима депутати, един
евродепутат, 39 кметове, 25 магистрати и двама бизнес магнати.
Всичките основни политически партии в румънския парламент
са засегнати от разследвания за корупция и присъди – от
управляващата Социалдемократическата партия (СДП) и нейния
по-малък коалиционен партньор – Националния съюз за прогрес на
Румъния (НСПР), до опозиционната Националнолиберална партия,
което води до убеждението, че политиците влизат в политиката, за
да забогатеят самите те. Тъй като много депутати гледат
критично на антикорупционните действия, решенията не са много
ясни и старата гвардия не е вероятно лесно да предаде властта и
начина си на водене на политика.
В момента всеки иска да се отърве от старата система, но
никой не знае с какво да бъде заменена или как да бъде заменена,
каза в интервю за АП Даниел Брет, експерт по Румъния и
университетски професор.
В допълнение към корупцията протестиращите, които излязоха
по улиците на столицата и други големи градове през последните
дни, също заклеймиха политиците в страната заради арогантността
им и заради дистанцирането им от проблемите на обикновените
хора.
В събота вечерта хиляди се събраха на университетския
площад, традиционно място за антиправителствени протести в
Румъния.
Искаме промяна от хората, които ни управляват, искаме да ни
уважават, да има по-малко корупция, каза Октавиан Рачита,
30-годишен графичен дизайнер, който протестира през последните
пет дни.
Той държеше плакат, на който бе написано: „Ние трябва да
бъдем промяната, която искаме да видим“.
Архитектката Аниела Бан, също 30-годишна каза, че иска да
се „чувства по-сигурна“.
Това, което се случи, стана заради корупцията. Ние имаме
нужда от по-добра медицинска и образователна система и от медии,
които не изопачават събитията, посочи тя.
Протестите изглежда извадиха от равновесие лидерите.
Това бе шок за политиците. Те не го очакваха, каза
Първулеску.
Тези протести са за демократизацията на Румъния. Хората
искат повече демокрация. Демокрацията ни е просто фасада, добави
той.
Протестиращите също така насочиха гнева си към богатата и
влиятелна Румънска православна църква, като я обвиниха за липса
на реакция при излиянията на национална скръб след пожара.
Натискът за държавата се увеличава, за да ограничи финансовите
привилегии за църквата.
„Искаме болници, а не катедрали!“, скандираха
демонстрантите през изминалата седмица.
Протестите са периодично явление в Румъния, като се
започне от антикомунистическия бунт през 1989 г., при който
бившият диктатор Николае Чаушеску бе свален от власт и
екзекутиран и над 1300 души загинаха.
Понта дойде на власт през май 2012 г. – няколко месеца
след големи улични протести, с обещания за промяна, но след това
разгневи румънците, като не сдържа обещанията за реформи. Той
отказа да се оттегли от поста си, когато през юни 2012 г. бе
обвинен в плагиатство на докторската си дисертация през 2003 г.
и отново отказа да подаде оставка, когато прокурорите обявиха
през юни 2015 г., че водят разследване срещу него за укриване на
данъци, пране на пари и конфликт на интереси във връзка с
работата му като адвокат в периода между 2007 и 2008 г. Той
отрича да е извършил нещо нередно.
Прокурорите също така водят разследване срещу бившия
финансов министър на Понта – Дариус Вълков, който е обвинен за
взимане на 2 милиона евро подкупи, когато е бил кмет.
Прокурорите твърдят, че Вълков, който подаде оставка през март
2015 г., е укрил творби на Пикасо и Реноар, както и 3 килограма
злато, в сейф на приятел.
Президентът Клаус Йоханис, бивш кмет и етнически германец,
който изненадващо победи Понта на президентските избори през
ноември 2014 г., също дойде на власт в резултат на спонтанен
бунт. Протестното движение се разрази, след като румънци,
живеещи в чужбина, излязоха на демонстрации в европейски столици
и други места, за да протестират срещу законите, усложняващи
гласуването за тях на национални избори.
Той бе ключов играч през изминалата седмица, като обяви
временен премиер и се срещна с групи, представящи гражданското
общество, в петък за консултации за социалните промени, които се
търсят.
Румънците искат нов подход и нов начин на водене на
политика, каза Йоханис в петък.
БТА