СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сто и петият халиф?

Ердоган произнася речта си от балкона след победата на изборите. Снимка: от екрана

Беше доста интригуващо, а може би не толкова, когато,
малко след парламентарните избори на 1 ноември, силно
пропрезидентски журналист на в. „Йени акът“ обяви, че Ердоган ще
стане „новия (вселенски) халиф“, след като получи
изпълнителните президентски правомощия, за които копнее. Никой
от тогава досега не е опровергавал г-н Дилипак (авторът на „Йени
акът“, бел.ред.), един от ислямистките любимци сред
журналистите на ислямистките управници в Турция.

Последният османски султан, имал честта да носи тази,
макар и церемониална титла, беше Абдул Меджид II (през 1922-24
г.), 101-вият халиф. Оттогава не е имало халифи, признати за
вселенски. Халифатът на Хюсеин бин Али, крал на Хиджаз и шериф
на Мека, е просъществувал едва за кратко между 1924 и 1931 г. В
по-ново време обаче има двама претенденти: Халифатът на
мюсюлманската секта Ахмадия (от 1908 г.) и съседната на Турция
„Ислямска държава в Ирак и Леванта“.

При управлението на последния османски халиф болната
империя се съюзи с Германия през Първата световна война. През
1924 г., когато съвременна Турция премахва халифата, Абдул
Меджид II, надарен художник, получава 2000 британски лири в
брой, после се настанява в „Ориент експрес“ заедно със съпругата
и дъщеря си, с частния си секретар и две представителки на
харема на път за християнска Европа с първа спирка Швейцария.

По-късно той се установява в Париж, където през 1944 г. умира. В
Швейцария той заявява: „Моето детрониране и премахването на
халифата са изключително светотатство и са невалидни!“.

Макар за милиони мюсюлмани той все още да е „командир на
правоверните“ и „заместник на Аллах“ на земята, Абдул Меджид II
избира да живее в огромна, огрявана от слънцето вила на
Ривиерата, високо над плуващата в шампанско Ница, където той
редовно си общувал с главния мюфтия на Палестина.

Преди около век турското правителство поиска от
британското правителство да не позволява възстановяване на
халифата никъде в британските колонии, и по-специално в
Ерусалим. Днес, възстановяване на халифата чрез фигурата на
османистки турски султан звучи като музика в ушите на много
турци, особено ако тронът бъде възвърнат в контролиран от Турция
Ерусалим.

Ердоган обаче първо трябва да преговаря с ИД, преди да
претендира за трона. Проблемът е, че той не разглежда
джихадистите от ИД, които имат фетиш към халифата, като
мюсюлмани, а джихадистите от ИД го смятат за неверник. Да се
справи с халифата на сектата Ахмадия може да е по-лесно, но
вероятно ще му е трудно да убеди мюсюлманите от Ахмадия да се
откажат от свещения престол. Последната стъпка преди да наметне
халифската мантия, изисква дипломатически умения и известни
качества за увещаване: как да убеди над един милиард мюсюлмани
сунити, че трябва да се обединят в халифат на един потомък на
османците.

Защо, да кажем, индонезийците и малайзийците – и всички
сунити по света – да се обединяват под халифата на един турчин,
който иска да бъде султан? Това може да се окаже по-трудно,
отколкото да намери 13 опозиционни депутати, които да гласуват в
полза на конституционни промени, така че президентската система
на управление, толкова желана от него, да може да бъде
поставена на референдум.

Има един важен паралел между последния и бъдещия халиф:
И двамата мразят алкохола, защото той не е позволен в исляма. В
статия, написана от него през 20-те години на миналия век, Абдул
Меджид II посочва, че главната причина за рухването на
Османската империя са „алкохолните навици на неговите
предшественици (предишни султани)“. Има също и някои различия.

За разлика от един от предшествениците си – Абдул Хамид
(вероятно авторът има предвид Абдул Хамид II, известен с
жестокостта си, бел.ред.), Абдул Меджид II не е вдъхвал страх.
Скорошно проучване обаче показа, че едва една четвърт от
турците „не се страхуват от президента Ердоган“. Цели 68,5
процента казват, че той ги плаши. По ирония това означава, че
18,5 процента от собствените му поддръжници също се страхуват от
Ердоган, като се има предвид, че народната подкрепа за него е в
порядъка на 50 процента. Бъдещият халиф всява страх. Последният
официален халиф не го правеше. А страната трябваше да
просперира вече около век…(от обявяването на Турция за
република – бел. ред.)

Турция сега изглежда като последните дни на Османската
империя, за която толкова силно копнеят лидерите й:
полупропаднала държава, чиито лидери предпочитат да не обръщат
внимание и да живеят в илюзии за величие. Добавете „дворцовия
фетиш“ и картината ще бъде още по-изразителна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.