Турция продължава да запушва устата на пазителите на демокрацията

в. Вашингтон пост

Ноам Чомски. Снимка: от тв екрана

Журналистите са „пазителите“ на демокрацията, според
Европейския съд за правата на човека. Всеки, който иска да
контролира една страна без да бъде притесняван от критики, се
опитва да запуши устата на репортерите и, за съжаление, турският
президент Реджеп Тайип Ердоган е опитен майстор в задушаването
на крясъците за свобода. Докато журналисти от цял свят прииждат
към Анталия, за да отразяват срещата на Г-20 този уикенд, много
от турските им колеги получиха отказ за акредитация.

Маргинализирането на опозиционни медии се превърна в лош
навик в Турция, която заема 149-а позиция сред 180 държави в
най-новия индекс за свободата на печата на Репортери без
граници. Четири дни преди парламентарните избори на 1 ноември,
полицията щурмува централата на медийната група „Ипек“ и закри
два опозиционни всекидневника и две опозиционни телевизии. След
като бе осигурен контрол върху управлението, а 71 журналисти
бяха уволнени, тези медии възобновиха работа при нова
редакционна линия, граничеща с гротеска. Вестниците – „Бугюн“ и
„Миллет“, поместиха на челна страница снимка на Ердоган със
заглавия „Президентът сред хората“ и „Турция обединена“.

Извършва се убийство на журналистиката. Фактът, че
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) – управляващата
от 13 години политическа сила, си възвърна абсолютното
мнозинство в парламента, не бе достатъчен, за да спре
потисничеството. Два дни след изборите двама журналисти бяха
пратени в затвора по обвинения в „подбуждане към въоръжен бунт
срещу държавата“ заради журналистически материал. От тогава
спрямо 30-ина други журналисти бяха предприети разследвания за
„терористична пропаганда“ или „обида на президента“ – двете
най-чести обвинения.

На 17 ноември 18 редактори и издатели ще се явят пред
съда за „терористична пропаганда“ заради снимка. Те рискуват да
получат до 7 и половина години затвор. Единият от тези
журналисти, редакторът на „Джумхуриет“ Джан Дюндар, вече бе
обвинен за „шпионаж“ от Ердоган, който се закани, че на Дюндар
„няма да му се размине“. Неговият вестник публикува
доказателства, че пътуващи за Сирия камиони, наети от турската
Национална разузнавателна организация (МИТ) са превозвали, както
се подозира, оръжия.

От години съсредоточаването на собствеността върху медии
в ръцете на съюзници на правителството подронва плурализма и
насърчава автоцензурата. Властите царуват и в интернет. След
драконовски реформи блокирането на сайтове стана систематично.
Турция отговаря за над две трети от исканията до Туитър за
премахване на съдържание. Правителството не се колебае да
блокира цялата платформа Ютюб.

Тези практики представляват проблеми, наследени от
годините на военен режим: закони, ограничаващи свободата на
изразяване, схващане за правосъдие, базирано на отбраната на
страната и безнаказаността за полицейско насилие.

Разпростирането на сирийския конфликт и възобновяването
на боевете с кюрдските бунтовници открояват правителствената
параноя по отношение на критичните журналисти. Вместо да се
намали политическото и обществено напрежение, засилването на
цензурата и агресивната правителствена реторика го изостриха.
Демонстранти, подбудени от речите на правителството, нападнаха
централата в Истанбул на в. „Хюриет“ два пъти в началото на
септември.

Лидерите на Г-20 трябва да обърнат внимание на курса, по
който се движи техният домакин. Те се нуждаят от стабилна
Турция, която да помогне да се ограничи разпространението на
сирийския хаос и да се гарантира сигурността и просперитета на
хората. Турското правителство трябва да престане да подхранва
напрежение и за това е съществено важно да може да се казва
истината. Отварянето на пространство за демократични дебати е
много важно за стабилизирането на страната. Свободата на
информация е част от решението.

БТА

* Ноам Чомски е почетен професор на Масачузетския технологичен
институт.
**Кристоф Делоар е главен секретар на Репортери без граници.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.