Защо Франция отново се превърна в мишена?

Линейки край парижката зала “Батаклан”, в която бяха задържани заложници в нощта на 13 ноември. Снимка: от тв репортаж

Всяка западна столица знае, че ислямистки екстремисти биха
искали да нанесат удар в сърцето й. Но малко западни столици са
толкова привлекателни за ислямистите, колкото е Париж. Защо?

Краткият отговор на този въпрос е: Защото Франция се сражава
с джихадистите по целия свят, защото има една от най-големите
мюсюлмански общности измежду европейските страни и може би едно
от най-разделените общества в Европа. Във Франция, през нейните
пропускливи граници, се влива също така регулярен поток от
оръжия от останалата част на континента. Всичко това е мощна и
експлозивна смес, както показаха нападенията в Париж през януари
срещу редакция на „Шарли ебдо“ и на еврейския супермаркет и
както показват и сегашните нападения.

Това е заради Сирия, е казал според твърденията един от
нападателите в Париж. Но той можеше да каже също: Това е заради
Мали, или заради Либия, или заради Ирак. И наистина Франция се
гордее с проактивната си роля срещу ислямистите по света в
светлината на онова, което често е възприемано като британско
или американско отстъпление. Над 10 000 френски военни са
разположени сега зад граница, като над 3000 са в Западна Африка,
2000 в Централна Африка, а 3200 в Ирак.

Френската интервенция в Мали срещу „Ал Каида в ислямския Магреб“
през 2013 г. беше възприета като повратна за отслабването на
джихадистката групировка. Преди две седмици главатар на свързана
с „Ал Каида в ислямския Магреб“ групировка – Ияд ал Гали,
малийският туарегски лидер на групировката „Ансар Дин“ – призова
последователите си да атакуват Франция за наказание за тяхното
присъствие в региона.

Миналата седмица френският президент Франсоа Оланд обяви, че
Франция ще разположи самолетоносач в Персийския залив, за да
помогне в борбата срещу „Ислямска държава“ и това съобщение го
постави в позиция на сблъсък с ислямистките лидери.

Ключовият проблем на Франция обаче е вътрешен

Чувството за изолация и изключване може да бъде смазващо заради
факта, че много малко мюсюлмани заемат висши постове в
политиката и бизнеса и могат да послужат за модели за
мюсюлманската общност. Франция също така отстоява яростно
позициите си на светска държава. А забраната за носене на
ислямско було на обществени места и силата на крайнодесния
Национален фронт също няма как да допринесат за намаляване на
напрежението между общностите.

Мохамед Мера, стрелецът от Тулуза през 2012 г., убил седем
души в няколко нападения, израсна в проблемно предградие, почна
престъпната си кариера като дребен престъпник, отиде в затвора и
излезе оттам като закоравял джихадист, който уж бил открил
смисъла на живота.

Мехди Немуш, извършителят на убийството на четирима души в
Брюксел през май 2014 г., се радикализира в затвора, а след като
беше освободен, отиде в Сирия и когато се завърна оттам нападна
еврейския музей в белгийската столица.

Братята Куаши и Амеди Кулибали, извършили атентатите в Париж
през януари, в които загинаха 17 души, последваха същата
низходяща траектория на липса на възможности, отвела ги надолу
към престъпността, затвора и радикализацията.

Смята се, че във френските затвори 70 процента от
затворниците са мюсюлмани. Но по закон официално Франция няма
правото да накара хората да декларират религиозната си
принадлежност, така че официални данни няма. В Англия и Уелс за
сравнение мюсюлманите са 14 процента от всички затворници,
според данни на министерството на вътрешните работи. Мюсюлманите
са и пет процента от цялото население в страната, пак според
данните.

За разлика от Великобритания, във Франция много малко имами
посещават затворите и програмите за де-радикализация са
ограничени. През април бившата френска министърка на
правосъдието Рашида Дати, която сега е специален докладчик по
въпросите на радикализирането, заяви, че Франция не прави
достатъчно, за да се бори с влиянието и властта на радикалните
ислямисти зад решетките.

Друг постоянен повод на безпокойство за френските власти е
лекотата, с която оръжия могат да бъдат внесени незаконно във
Франция. Съседна Белгия дълго време се бори с трафика на
незаконни оръжия и се смята, че именно оттам атентаторите срещу
редакцията на „Шарли ебдо“ са се снабдили с оръжия. Балканите
също са предпочитан източник за закупуване на оръжия и за
незаконния им внос във Франция. Годините на балкански войни
оставиха региона наводнен с евтини оръжия.

Резултатът от всичко това създава атмосфера като на барутен
погреб.

Все още не знаем кой е извършил ужасяващите нападения в
Париж и защо. Но, за съжаление, това е нещо, което френските
власти са знаели, че може да се случи по всяко време.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.