Необявената Трета световна война. Динамики в борбата с ИДИЛ по оста Анкара-Париж

Тела на жертви край бар “Карийон” в Париж след терористичната атака на 13 ноември. Снимка: от тв репортаж

Зверствата в Анкара на 10 октомври и в Париж на 13
ноември показват, че борбата на света срещу тероризма вече е
придобила характеристиката на Трета световна война. Тази война
ще бъде между демократичния, свободомислещ, ценящ човека,
застъпващ се за равноправие и неограничен от идеологически
калъпи начин на живот, и съставящия напълно противоположния
лагер обществен модел, в който изцяло властват тъмнината,
закостенялото и тоталитарно разбиране. В тази война всеки трябва
ясно да заяви на коя страна се намира.

Много важно е да се поучим от миналите грешки, за да
можем да получим ефективни резултати в тази война. Политиката,
която Турция следва още от самото начало по отношение на кризата
в Сирия, е различна от подхода на международната общност. Да,
трябваше още в началото, на по-ранен етап, международната
общност да се заеме със сирийската криза, и да помогне и
подкрепи демократичната опозиция, възникваща в тази страна, за
да сложи край на потъпкването на сирийския народ при тиранията
на диктатурата на Асад. Това не се случи. Фактът, че
международната общност не успя да покаже на този етап нужната
решителност, създаде предпоставки за избиването на хиляди хора и
за разселването на милиони други от къщите, родните им места,
земите, където са израснали и където по всяка вероятност никога
няма да се завърнат. Сирия вече никога няма да бъде като преди.

Можеше да се разбере, че всеки етап от сирийската криза
има своя особеност. Международната общност не можа още в
началото да се справи с кризата, но не закъсня да определи
проблема, който ИД създава и който възникна в резултат на тази
грешка, за най-сериозната заплаха, предизвикана от кризата.
Грешката на Турция пък бе, че се забави в разбирането за
изменчивия характер на сирийската криза. Днес Турция участва
активно в борбата срещу ИД, бомбардира, макар и с прекъсвания,
мишени на ИД в Сирия, опитва се да разкрие една по една спящите
клетки на ИД на турска територия и вече прави необходимото
спрямо тях.

Промяната на тази политика вероятно би могло да се случи
и без терористичните нападения, причинени от ИД, и загиването
на стотици невинни граждани на Турция. Не стана така. Ако беше
станало, в съзнанието на опечалените близки на тези невинни души
нямаше да се създаде впечатлението, че равнодушието в Турция по
отношение на ИД и подобни формирования и прикрита идеологическа
симпатия са сред причините за разрастването на тази ламя.

„Злощастният петък“ на 13 ноември 2015 г. във Франция
бележи началото на нов период в борбата срещу ИД. Е, каква
страница разгръщаме? Къде, на коя земя, срещу кой враг и как ще
продължи необявената Трета световна война? Ако целта е „Ислямска
държава“ каква е тактиката и стратегията, които ще бъдат
следвани във войната срещу тази цел? И преди всичко, каква роля
ще поеме Турция в тази война и какъв принос ще има?

Нека първо направим това разяснение. Вече загуби
валидност тезата, че „няма решение в Сирия, ако режимът на Асад
не си тръгне“. Тази твърда позиция на Турция бе приета с
най-голямо разбиране от Франция. След зверството в Париж
главният враг на Франция вече е ИД.

Второто разяснение е за характера на ИД. Терористите
шумно заявяват, че водят джихад, че кръвожадно избиват хора и
безпощадно режат глави „в името на религията“. Дори името на
държавата, която твърдят, че са създали, е „Ислямска държава“.
При такова положение няма да послужат нито усилията да се
изчисти името на ислямската религия с изказвания от рода
„тероризмът няма религия“, нито арабските акробатики думата
„ислям“ да не фигурира в названието на ИД. Естествено, че
тероризмът няма религия. Но докато я има ИД, е невъзможно да се
убеди който и да било, че религията няма тероризъм.

Скъсването на връзката между исляма и тероризма ще бъде
възможно само след като религията се освободи от политизирането.

Ето на този етап е много важна ролята, която се пада на Франция
и на Турция. Франция има зряло, светско и либерално общество,
така че дори и когато тези терористи обявяват, че са извършили
атентатите в името на религията, да не категоризира ислямската
религия като терористична и да не превърне войната в
противопоставяне на исляма. Турция, където мнозинството от
населението е мюсюлманско, има светска обществена структура и с
тази си особеност е единствената мюсюлманска държава, която може
да допринесе за разбирането. Именно ако Франция и Турция
използват тази основа, ще бъде възможно войната срещу ИД да не
се превърне във война срещу религията. В противен случай има
сили в западните общества, които биха могли да поискат да
избухне ислямофобия, и ще използват всяка възможност, която
изникне пред тях, за да осъществят злите си стремежи.

За да се построи бъдещето на Сирия, трябва Сирия и
близкият ни регион да бъдат избавени от ИД. За съжаление, тази
борба ще продължи много по-дълго от срока от 18 месеца, обявен
във Виена в постигнато между САЩ и Русия споразумение (за мирния
преход в Сирия).

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.