СофияПловдивВарнаБургасРусе

ИДИЛ мрази и близкоизточната цивилизация

в. Гардиън

Нощта на 13 ноември в Париж. Снимка: от тв репортаж

Атентатите в Париж се представят като посегателство срещу
ценностите на Запада. Всъщност надеждите и ценностите, към които
се стремим, са глобални

* * *
Когато стана ясно, че отговорността за ужасните кланета в
Париж е на така наречената Ислямска държава, видни фигури се
опитаха да поставят събитията в някакъв контекст. Джеб Буш,
кандидатът за президентската номинация на Републиканската партия
в САЩ, нарече това „организиран опит за унищожаване на
западната цивилизация“. Рупърт Мърдок написа в Туитър:
„Насилието в Париж не е нападение срещу цялото човечество, а е
нападение срещу нас, западната цивилизация“. Коментаторът Иън
Мартин видя нещата по следния начин: „Западната цивилизация –
демокрацията, свободата на словото, свободата на сдружаване,
върховенството на закона, просперитетът, е нападната от
варвари.“

Цивилизацията със сигурност е била във фокуса на
терористите. Те всяха хаос и убийства в град, известен със
своята култура, смесица от влияния и свобода на изразяване.
Доколкото те бяха взели на прицел една от великите европейски
столици, това бе посегателство срещу европейските ценности –
начина, по който нашите граждани избират да живеят и да се
държат. Но е погрешно да поставяме на тези зверства рамката на
нападения единствено срещу „западната цивилизация“.

Етимологията често пъти подвежда. Но в този случай мисля, че
тя е поучителна. Думата цивилизация произлиза от латинската
„цивис“ (civis), означаваща „гражданин“, а самата тя произлиза
от по-ранна форма, означаваща „да се установя, да уседна“.
Съответната арабска дума е „мадания“ (madaniya), произлизаща от
„мадана“ (maddana), което значи „да градиш градове“. Казваме, че
се „връщаме в цивилизацията“, когато се прибираме в града от
провинцията. Цивилизацията е това да живеем заедно, хората да
обединяват ресурсите си, да си поделят едно и също пространство.
Градовете функционират най-добре, когато хората са свободни да
се движат необезпокоявано, да работят и играят, да учат и да
бъдат забавлявани.

ИДИЛ представлява точно обратното. В средищата на нейната
власт нормалният живот е застинал – има само един правилен начин
как да стават нещата. Религиозните малцинства биват избивани
или принуждавани да си сменят религията. Навсякъде има само
страх и никакво удоволствие. Това са военни бази, а не градове в
обичайния смисъл. Тази ситуация е изопачение на близкоизточната
цивилизация точно толкова, колкото и на западната. Истанбул,
Кайро, Александрия, Бейрут, Багдад и Ерусалим са исторически
архитипове на свободните градове – места, на които раси, култури
и религии са се смесвали векове наред. В някои от тях въпреки
многото брутални събития на 20 век този характер се е запазил.
Би било много погрешно да приемем, че близкоизточната култура –
и ислямът, в най-добрия случай, са враждебни към градския живот.
Всичко това е особено важно, при положение че начинът, по
който осмислим нападенията в Париж, ще повлияе на нашата
реакция. Има реални проблеми в представата за ИДИЛ главно като
за враг на западната цивилизация.

На първо място, това омаловажава страданията на хората от
Близкия изток, причинени им от групировката. В четвъртък
например 43 души, основно от шиитската част на Бейрут, бяха
убити от атентатори самоубийци от ИДИЛ. Въпреки че този град е
доста по-привикнал към насилието от Париж, това си остава
посегателство срещу нормалния, цивилизован живот. Най-преките
опоненти на войнствените джихадисти са хората, сред които живеят
– мюсюлманите, християните, алауитите и язидите в Ирак и Сирия.
Те може и години наред да са били лишавани от много от
предимствата на цивилизацията – сигурност, свобода на сдружаване
и на религията, при диктатури, окупации, граждански войни и
ИДИЛ. Но те продължават да копнеят за живот именно с тези
предимства.

На второ място, тази представа изкривява умението ни да
разпознаваме правилните ни съюзници. Съществува голям риск да
омажем с катран целия Близък изток с четката на екстремизма –
въпреки че насилствената идеология на ИДИЛ е типична за региона
и животът в него продължава в съвършено различно русло от нашия.
Тук, на запад, това може да има за последица хората от арабски
или мюсюлмански произход да бъдат обвинявани и тормозени.
По-специално, ако разглеждаме цивилизацията като споделена,
глобална ценност, такава, каквато е възникнала по независим
начин на много и различни места, можем да бъдем и по-ясни за
това, което я задушава. ИДИЛ я задушава, а в различна степен и
държавният пуританизъм на Саудитска Арабия, бруталността на Асад
в Сирия, авторитаризмът на Сиси в Египет и ограниченията върху
личната свобода в Иран. Но съществува ли някакъв неопределен
антицивилизационен аспект в близкоизточния начин на мислене? Не.

Ще има ожесточени дебати за това как да реагираме на тези
предизвикателства. Някои добронамерени действия несъмнено ще
влошат нещата. Но нека бъде ясно едно – ИДИЛ мрази цивилизацията
навсякъде, където я вижда, не само на запад.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.