СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Семеен джихад“: защо терористичните клетки често са съставени от братя?

Братята Шериф и Саид Куачи, участници в нападението на „Шарли ебдо“. Полицейска снимка

Употребата на понятието „брат“ сред екстремистите често е
доста буквална: набирането на терористи е до голяма степен
социална дейност, при която родители и братя и сестри често
обединяват силите си.

Бойците често се наричат помежду си „брат“ и говорят за
„братята“ в Сирия, Афганистан, Ирак или Франция. Защо?
Отчасти това има за цел да показва солидарност,
принадлежност към обща кауза, чувство за обща идентичност и
усилия. Отчасти то е, защото именно така говорят младите мъже по
целия свят, но особено в такъв тип среда, от каквато
произхождат много от съвременните бойци.

То обаче се дължи и на това, че забележително често
понятието е напълно буквално. Тези, които говорят, че са
„братя“, наистина са кръвни роднини, деца на едни и същи
родители, често израснали заедно.

Съобщава се, че сред нападателите в Париж са били
самоубийственият атентатор Ибрахим Абдеслам, който се взриви
пред ресторант „Контоар Волтер“, и Салах Абдеслам, който се
укрива.

Трети брат на име Мохамед беше арестуван в Брюксел в
понеделник и прекара няколко часа в ареста, преди да бъде
освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения. След като беше
освободен, той направи изказване, в което отрече да е свързан по
какъвто и да е начин с действията на брат си: „Бях обвинен, че
съм извършил терористичен акт . . . но аз по никакъв начин не
съм свързан с операцията в Париж.“

„Родителите ми са напълно потресени от трагедията. Моите
двама братя са нормални и никога не съм забелязвал нещо
странно“, заяви той.

Абдел-Хамид Абу Уд, който е заподозрян като главен
организатор на нападенията, вербувал собствения си 13-годишен
син, който пътувал за Сирия и после бил видян на видеозапис,
показващ го в пикап, който влачи телата на войници от сирийската
армия. А всичко това е част от един, макар и сложен план.

Има много други примери – в различни страни, на различни
континенти: двамата Куаши, които нападнаха редакцията на „Шарли
ебдо“ през януари. Братята Царнаеви, които взривиха бомби на
Бостънския маратон през 2013 г. Братът на Мохамед Мера, който
уби седем човека в Югозападна Франция през 2012 г., продължава
да е в затвора, въпреки че ролята му в убийствата и
радикализирането на извършителя не е напълно ясна.

Братските връзки са широко разпространени и сред тези, които
пътуват за Сирия, Ирак или други военни зони, макар да не се
захващат с тероризъм у дома. Малцина пътуват сами: почти всички
тръгват на такова пътуване с близки приятели или хора от
семейството. Трима братя на възраст между 17 и 21 години от
Брайтън заминаха от Великобритания, за да се присъединят към
клона на Ал Каида в Сирия – Фронта Ан Нусра. 17-годишният ученик
Асил Мусана пътува с по-големия си брат, студент по медицина,
за да се присъедини към „Ислямска държава в Ирак и Сирия“
(ИДИС). През октомври британски съд установи, че двама братя на
Ифтехар Джаман, говорил за „петзвезден джихад“ по Би Би Си, в
продължение на две години са помагали и давали съвети на хора,
искащи да пътуват за Сирия, за да създадат ислямска държава. И
двамата бяха признати за виновни в терористични престъпления.

Визията за „семеен джихад“ може да бъде потресаваща, но не
бива да буди изненада. Преди десет години служители на
американското военно разузнаване в Ирак установиха, че когато
някой близък член на семейството вече е въвлечен, това е
най-силният фактор, чрез който може да се определи дали даден
човек може да се включи във войнствена екстремистка дейност –
ислямска или друга.

Това може да е брат или баща. Британският рапър аматьор
Абдел-Маджид Абдел Бари, присъединил се към ИДИС, е син на
египетския боец Адел Абдел Бари, дошъл във Великобритания през
1991 г. и по-късно признат за виновен в Ню Йорк за ролята си в
нападението на Ал Каида срещу американски посолства в Източна
Африка през 1998 г. Във Великобритания напоследък освен братя и
сестри се задържат и родители на джихадисти, а някои са
обвинявани в свързани със Сирия престъпления.

Изследване на непартийния изследователски институт „Ню
Америка“ в САЩ показа, че при повече от една четвърт от
западните бойци имат семейна връзка с джихад – било по линия на
роднини, които също се бият в Сирия и Ирак, на брак или на
някаква връзка с други джихадисти или терористични нападения.
Изследването установи още, че три пети от западните бойци,
при които има семейни връзки с джихад, имат роднина, който също
е заминал за Сирия.

Друго проучване – на щатския университет в Пенсилвания –
изследва контактите на 120 предполагаеми терористи „вълци
единаци“, израснали във всякаква идеологическа и верска среда, и
откри, че макар те да са извършили нападенията сами, в
значително мнозинство от случаите други хора са знаели за
тяхната обвързаност с конкретна екстремистка идеология. При
поразителните 64 процента от случаите хора от семейството и
приятели са знаели за намерението на съответния човек да участва
в свързана с тероризъм дейност, защото престъпникът е споделил
с тях.

Всичко това предлага възможност да се вникне в естеството на
вербуването и радикализирането. И двете неща са смятани за
процеси, включващи някой, който преди това е бил „нормален“, бил
му е „промит мозъкът“ от някакво външно влияние, което го е
превърнало в човек, който се държи ненормално. Според друго
обяснение за това как хората са привличани към войнствена
екстремистка дейност е виновна пропагандата по интернет.

Това обаче е в противоречие с фактите. Тероризмът като всяка
дейност е до голяма степен социален, само последиците му са
необичайни. Хората започват да се интересуват от идеи, идеологии
и дейности, дори такива, които са ужасяващо разрушителни,
защото от тях се интересуват други хора.

„Вербуването по същество се извършва от равни на теб хора.
Това, което наистина е от значение, е родството и приятелството,
а не толкова религията или мястото, или нещо друго. Става дума
за силно групово явление“, каза белгийският специалист д-р Рик
Колсет, който изучава местни войнстващи екстремистки мрежи в
страната.

Психологическите и социалните бариери за участие в насилие
със сигурност са по-големи, отколкото при други, не толкова
престъпни дейности, но механизмът на процеса на привличане на
хора към тях е същият.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.