СофияПловдивВарнаБургасРусе

Възрастните стават по-богати, младите по-бедни

Британски пенсионери в Испания. Снимка: алами

Забравете марксистката максима, че богатите стават
по-богати, а бедните по-бедни. Разделението, което се
оформя, е възрастово. Възрастните стават по-богати, а
младите – по-бедни.

Според скорошно проучване на Керъл Греъм и Хулия
Руис Посуело в развитите страни така наречената U-образна крива
на житейското щастие достига най-ниската си точка по-рано,
отколкото в по-бедните страни. Във Великобритания и Дания
например най-ниската точка на щастието се достига на 44 години.
До 70-годишна възраст хората в тези страни вече са толкова
щастливи, колкото са били на 30 и нещата се подобряват с
напредването на възрастта.

Причините за това може са най-различни – от използването на
антидепресанти до упражняването на труд в по-късна възраст
предимно за удоволствие. Едно реалистично обяснение обаче е
нарастващото възрастово разделение в благосъстоянието.
Финансовата сигурност в развитите общества изглежда се увеличава
с възрастта.

Пия Хютл, Карън Уилсън и Гунтрам Волф документират явлението
в неотдавнашен доклад за брюкселския анализаторски център
Bruegel. Те установяват, че равнището на материални лишения,
определено като невъзможност да си позволиш неща, надхвърлящи
най-основните нужди, се е повишило при младите хора в повечето
европейски страни между 2007 и 2013 година, но е спаднало при
хората над 65 години. Това се дължи предимно на нарастването на
младежката безработица.

През 2008 година само 15,2% от хората на възраст между 15 и
24 години са били безработни в ЕС, докато през 2013 година
младежката безработица достигна максимума си от 23,7 %, като към
края на 2014 година безработицата се понижи до 21,4 %, според
Евростат. Това равнище е над два пъти по-високо, отколкото е
нивото на безработица при работната сила като цяло.

Винаги е по-трудно за младите хора да намерят работа при
рецесии, проста защото нямат достатъчно опит, както за
съответната работа, така и за търсенето на работа. Също така е
по-лесно да изгубиш работата си, тъй като работните места за
младите хора често са ненадеждни почасови споразумения. Така че
няма нищо особено изненадващо в повишаването на младежката
безработица. По-трудно обаче може да се разбере ролята, която
играе правителствената политика в увеличаването на разликата в
богатството между поколенията. При неотдавнашната рецесия
програмите, които можеха да помогнат на по-младите хора, като
цяло бяха орязани, а пък за възрастните – се увеличиха.

Растежът на разходите за социални плащания за възрастните бе
по-бърз дори в страни като Великобритания, където парите за
здравеопазване и подкрепа на семействата се увеличиха в периода
2008-2013 година.

„Пенсионерите бяха основните облагодетелствани от бюджетните
корекции“, пишат Хютл и нейните колеги.

В много страни, където бяха въведени пенсионни реформи, изглежда
се дава предимство на сегашните пенсионери пред бъдещите. Една
справедлива пенсионна система поддържа стабилно съотношение
между доходите на пенсионерите и заплащането на работещото
население за дълъг период. Гърция, Кипър, Испания, Румъния,
Унгария всички те „наклониха“ реформите си в полза на сегашното
си поколение пенсионери. В страните, засегнати тежко от кризата,
само Италия е изключение, като направи пенсионната си система
по-справедлива за младите днес.

По-възрастните получават повече от правителствата, защото са
свръх представени в политиката. В изследване от 2010 година
Сюзън Скероу и Бурку Гезгор разкриват, че съотношението на
членовете на европейски политически партии на възраст над 60
години е нараснало след 90-те години и превишава дела на тази
възрастова група сред цялото население.

Може и да е съвпадение, че страни чиито партийни членове са
по-млади от общото население, като Португалия, Испания и
Гърция, имат силни леви партии, способни да нарушат установения
политически баланс. Аз обаче не мисля така. Радикалните леви в
тези страни обикновено са по-млади хора, които не искат
поколенията им да бъдат т. нар. загубени поколения. Не е
задължително да знаят как да предотвратят това, но усилията им
сочат, че класовата борба би могла да се превърне в борба срещу
неравенството между поколенията.

По-възрастните политици могат да помислят по този въпрос.
Преориентирането на социалните системи към борбата с младежката
безработица, както и даване на приоритет на образованието и
младите семейства, биха могли да бъдат един избор, даващ
по-голяма сигурност, отколкото опитите да се осигурят
по-благонадеждните гласове на пенсионерите. Преориентирането е
психологически трудно: днес хората на средна възраст са
неотдавнашните млади и си спомнят онези времена като щастливи, а
младежката си устойчивост като безгранична.

Липсата на възможности обаче насърчи широкото използване на наркотици,
бунтове и радикализация в тактиката на предизборните борби. Тя
също така спомага за създаването на демографски падини, като
тази, в която се намира Европа сега: Днес на един пенсионер се
падат четирима работещи в ЕС, но според прогнозата на
Европейската комисия до 2040 на един пенсионер ще се падат двама
работещи. Кой знае как ще се отрази това на U-образната кривата
на щастието: може даже да се превърне в линия с низходящ
наклон.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.