Пациенти в Александровска болница се молят да не пенсионират две медицински сестри, пишат до министъра

Входът на Александровска болница, София. Снимка: Редута бг

Може ли малка глупост да роди голям политически проект?

До министъра на здравеопазването д-р Петър Москов по повод някои странности в администрирането на Александровска болница:

Уважаеми г-н министър, обръщам се към Вас тъй като изглеждате разумен човек и очаквам да се отнесете с разбиране. От декември м. г. съм пациент в клиниката по хемодиализа към Александровска болница и си позволявам да ви запозная с един наскоро и според мен ненужно създаден проблем. Преди около месец стана известно, че ръководството на болницата има намерение да пенсионира двете най-опитни медицински сестри в клиниката поради навършени години за пенсия, независимо, че са в отлично здраве и могат още дълго да бъдат полезни за болницата и пациентите, каквото впрочем е и тяхното желание. По този повод до ръководството на Александровска болница беше отправено следното прошение от пациентите на клиниката по хемодиализа, съгласувано и с ръководството на самата клиника.

До управителния съвет на
Александровска болница
София

Уважаеми господа,

преди дни научихме, че ръководството на Александровска болница е решило да прекрати трудово-правни отношения с медицинските сестри Роза Деянова и Милка Миланова поради навършени години за пенсия, за което са им изпратени и едномесечни предизвестия. Приехме новината с учудване и тревога, защото точно тези две дългогодишни служителки в клиниката са най-опитните медицински сестри и техните трупани с години компетенции и умения са от най-голяма полза както за нас пациентите, така и за техните по-млади колеги. Едва ли е нужно точно на вас да се обяснява от колко голямо значение при нашето заболяване са именно уменията и опитът на медицинските сестри, ангажирани с манипулациите около апаратите за хемодиализа, както и върху нашите вени. Ето защо настояваме почитаемото ръководство на болницата да преосмисли своето, според нас, нелогично и много прибързано решение.

Ние не знаем какви висши административни интереси налагат отстраняването от работа точно на най-опитните медицински служители. Особено като се има предвид, че са в добро здраве и могат още дълго да бъдат полезни както за нас пациентите, така и за болницата. Допускаме, че очакванията са техните работни места да бъдат заети от млади хора, но за жалост досега не сме забелязали опашка от млади хора, мечтаещи да постъпят на работа в клиниката. Забелязали сме обаче нещо друго. В клиниката епизодично се обучават бъдещи медицински сестри за диализни центрове в страната и за тяхното обучение в най-голяма степен се разчита точно на г-жа Деянова и г-жа Миланова. Поради което се налага още веднъж да кажем, че решението за тяхното отстраняване от работа изглежда лишено от здрав разум.

Ако наистина най-важни за здравната система са интересите на пациентите, както често се твърди от различни най-отговорни фактори, очакваме нашият глас да бъде чут от управителния съвет на Александровска болница и медицинските сестри Роза Деянова и Милка Миланова да бъдат оставени да работят, докогато могат и искат да го правят.

Ако уважаемото ръководство на болницата се отнесе с безразличие към нашето становище, ние си запазваме правото да протестираме шумно и максимално ефективно с всички разрешени от закона средства. Оставаме с уважение към вас и в очакване на разумно решение.

Подписи:

Следват 50 подписа от общо 60-те пациенти на клиниката.

На това наше прошение изпълнителният директор на болницата доц. Ангелов изпрати любезен отговор, в който първо благодари за високата оценка на професионализма на двете медицински сестри, а след това обяснява, че това всъщност няма никакво значение и той няма намерение да ги остави на работа. Според неговите обяснения, цитирам: “на медицинските сестри често се налага да се сблъскват с емоциите на пациентите – страх, гняв, чувство на безпомощност. И в старанието си да подкрепят, психически и емоционално пациентите си, често това води до физическо и емоционално изтощение на медицинските сестри с продължителен трудов стаж.”

Това по принцип правдиво съждение в конкретния случай е съвършено невярно. У двете жени няма никакви признаци на физическо или емоционално изтощение. Освен това господин директорът на три реда три пъти споменава „емоции” и „емоционално”, а аргументите на пациентите са чисто рационални. Ето ги: 1. Двете жени са свежи като минзухари, бодри и пълни с енергия и желание за работа. 2. На тях се разчита да предават опита и уменията си на други сестри. 3. В клиниката няма наплив от кандидати да заемат местата им. 4. Пациентите и лекарският екип харесват работата на двете служителки и биха искали да продължат да работят. Какво тогава пречи те да бъдат оставени на работа, още повече че подобен жест не противоречи на закона?

Ако забелязвате, на нашите чисто рационални аргументи директорът на болницата отговаря по същество, че сме едни емоционално увредени поради заболяването си хора, на които не трябва да се обръща особено внимание. В тази връзка се налага да припомня, че нашите заболявания водят до увреждане на бъбреците, но ние не мислим с бъбреците си. Смятам, че нито в интелектуално, нито в емоционално отношение отстъпваме на ръководството на болницата, както предполагам личи и от разменената кореспонденция между нас.

По-нататък в отговора на директора се казва, че решението да бъдат пенсионирани двете несъмнено полезни служителки не е проява на дискриминация. Но никой не твърди, че това е дискриминация. Твърдим само, че решението е лишено от здрав разум и нищо в отговора на доц. Ангелов не убеждава в обратното. Там е казано още: ”Стремежът е млади хора, които имат качествата и наистина искат да се реализират като медицински сестри, да могат да си намерят работа, с възможности за усъвършенстване и израстване в професията.” Което звучи логично.

Работата е там, господин министър, че младите хора, които имат качества и наистина искат да се реализират като медицински сестри, всъщност не искат да се реализират, понеже да се реализират означава да получават около 500 лв, а болницата едва ли може да им предложи повече. Затова онези, които имат качества и искат да се реализират, предпочитат да го направят в Германия или Испания. Поради което изглежда неуместно болницата да гони онези, които вече са се реализирали и са с доказани качества, за да търси после за техните места нови хора, каквито може и да няма.

Ето още един, заключителен, абзац от отговора на доц. Ангелов. „Известно е, че медицинската помощ като специализирана човешка дейност има три основни измерения: вид, качество и количество като тяхната съвкупност определя нейната способност да задоволява здравните потребности на хората, които я получават. За оценка на качеството на получаваната медицинска помощ се ползват различни параметри, част от които могат да бъдат количествено измерени, а други са обект на субективна оценка. Вероятно водени от емоционални мотиви, субективно считате, че пенсионирането на двете сестри е заплаха за Вашето лечение. С такива съображения си обясняваме Вашите ултимативни искания в писмото, подписано от пациенти на клиниката по хемодиализа.”

Признавам си, че не разбирам първото изречение, макар че съм чел и по-сложни текстове, може би защото не знам как точно става измерването на „вид, качество и количество” от някаква дейност в тяхната съвкупност. Относно финалния извод не смятам, че пенсионирането на двете сестри е някаква заплаха, а само, че е ненужно и лишено от логика. Вие как мислите?

Г-н министър, Вие знаете колко много критики през последните години има към здравната помощ у нас. Не ви ли се струва странно, че вместо да се възползва от един от може би не твърде честите случаи на задоволство у пациентите, ръководството на Александровска болница го приема с безразличие и откровена досада? Тук не става дума просто за съдбата на две медицински сестри, а за етичните стандарти и рационалното поведение на една институция. Налага се да попитам медицината заради пациентите ли съществува или пациентите заради медицината? Въпросът не е реторичен.

Дали в случая не става дума за известен дефицит на интелектуална гъвкавост? Нарочно не употребявам думата “глупост”, защото не искам да обиждам доцент Ангелов. Мисълта ми е дали Вие като министър не бихте могли да упражните известно влияние, за да коригирате споменатия дефицит на интелектуална гъвкавост и да направите така, че сестра Роза и сестра Милка да се върнат на работа и то бързо, т.е. преди да са си намерили работа в някой от частните диализни центрове, където без съмнение охотно биха ги приели. Знам, че това е прекалено дребна грижа за един министър, но понякога заради разни дреболии стават големи работи. И веднага ще дам един поучителен пример.

Наскоро партия ГЕРБ триумфално спечели местните избори. Това, както самият премиер Борисов призна, нямало да стане, ако преди години едни недалновидни хора не го бяха изгонили от МВР. В тази връзка ми хрумват някои идеи, които бих споделил с Вас. Ако Вашата очаквана и желана не само от мене намеса не помогне за известно отрезвяване на управата на болницата, смятам първо да инициирам молебен за вразумление. В църковната практика има такъв ритуал. Мога да Ви го опиша набързо. В двора на болницата свещеници с епитрахили, а около тях пациенти със свещи, репортери и ТВ камери. Четат се съответните молитви. Ще бъде зрелищно и сигурен съм, ще има медиен интерес. Ще влезем в новините, а може и по СNN да ни дават.

Понеже у нас всяка административна нелепост лесно се превръща в политически проблем, мисля си дали да не потърсим и политическо решение. Струва ми се, че от справедливия пациентски гняв може да се роди нова политическа партия. Примерно партия „Български инвалид”. По неофициални данни инвалидите в България са около 170 000. Официална статистика няма. Ако се вземат данните от ТЕЛК, цифрата може да се окаже в пъти по-голяма. Ако се добавят диабетиците, както и семействата на инвалидите, електоралният потенциал може да се окаже към милион. Твърд електорат. Корави хора. Ще издаваме и вестник – „Модерен инвалид”. С честна и борбена журналистика. Ще има и хумористична страница – „Весел инвалид”. Българският инвалид може да стане незаобиколим политически фактор и най-сетне да поведе страната към просперитет и благоденствие. Историята на прехода показа, че здравите не се справят. Как мислите, дали има хляб в тази работа? Ще бъдем първата партия, която ще се бори за намаляване на членската си маса. Не мога да ви гарантирам, че при едни честни и демократични избори няма да вземем и цялата власт. Изглежда ми напълно вероятно. Ще дойдат нови избори и Вие може би ще поискате да направим коалиция, обаче ние имаме условие – първо да оставите сестра Роза и сестра Милка на работа. Пък после ще видим.

От цялата работа може и сценарий за филм да стане. Нещо като “Спасяването на редник Райън”. Как ви звучи заглавието “Спасяването на сестра Роза”?  Медицински блокбастър за вечната битка между доброто и злото – в случая между интелектуалната гъвкавост на едни болни хора и административната непохватност и емоционална непълноценност на едни здрави хора. Мисля, че сюжетът е продаваем.

Разбира се, всичко това може и да не се случи, ако убедите управата на Александровска болница да не пипа сестра Роза и сестра Милка, а да ги остави на работа.

Господин министър, очаквам да се отнесете с разбиране към изложения привидно дребен проблем и да помогнете, за да се върне доверието в здравомислието на болничната администрация в Александровска болница.

Оставам с уважение към Вас.

Ясен Бориславов

От reduta.bg

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.