Играта на покер на Русия

И кой е пътят между Дар-ал-Ислам (територията на исляма) и Дар-ал-Харб (територията на войната)

Президентът Путин и военният министър Шойгу на съвещание в Националния контролен център на отбраната. Снимка: официален сайт

Скоро няма да можем да пътуваме така лесно, както досега,
границите ще се затварят една по една в Европа в резултат на
войната, започната от привържениците на „Ислямска държава“ срещу
западната цивилизация, а ние ще бъдем все по-наплашени от
лошите новини и от картините, които виждаме по телевизията.

Картините от Париж с въоръжени до зъби войници изглеждат
нереални и са знак, че старият свят на перманентния туризъм, на
европейското благосъстояние без граници и на мултикултурализма е
на път да се промени. Не знаем още как ще изглежда бъдещето –
дали страхът ще ни дехуманизира, дали екстремизмът ще бъде
отговорът на европейците на страха, дали либерализмът ще
продължи да триумфира или секретните служби ще се възползват от
случая, за да станат вездесъщи и всесилни, плъзгайки се към една
все по-крехка демокрация.

Всичко зависи от визията на лидерите в големите западни
столици, които могат, ако искат, да премахнат псевдодържавата,
която ги тероризира. Вместо да обуздават евроентусиазма от страх
от джихада, включвайки се по този начин в играта на
терористите, Западът би трябвало да преоткрие корените на
либералния хуманизъм и смелостта да отиде да се бори с „Ислямска
държава“ на неин терен, за да изкорени злото от корена.

Вече не става дума за превенция на пожарите на бъдещето,
защото огънят вече е започнал да се разпространява, а за
увеличаване на резистентността към разрив на Европейския съюз,
защото под влиянието на терора държавите започват да се обръщат
навътре, да затварят границите си, да се изолират чрез защитни
стени повече или по-малко символични. Комфортът на пътуванията,
на който източните хора тъкмо започнаха да се радват,
преминавайки през жлъчните етикети, поставяни от техните
по-богати братя на Запад, би могъл да изчезне в ада на
експлозиите, на калашниците в багажника на кола, която е
преминала свободно от една част в друга на континента, на
мъртвите и на ранените в тази несправедлива война.

Обществените пространства на демокрациите са уязвими, защото
не са били замислени като крепости, а по-скоро като места за
срещи на хора и на идеи. Отказът от тях означава отстъпване пред
варварството, примиряване със злото и връщане назад в
историята, белязана от постоянно нападаните крепости. Не
мигрантите обаче са тези, които ни нападат, а онези камикадзета,
които искат да хвърлят във въздуха цивилизацията на
толерантността, терористите, от които бягат толкова сирийци,
афганистанци, ливанци в търсене на място, където могат да спят
без да се страхуват, че на следващия ден няма да се събудят.

Между Дар-ал-Ислам, дома на мира, и Дар-ал-Харб, дома на
войната, както традиционно е разделен мюсюлманският свят,
Западът трябва да намери пътя, който да не бърка исляма с
ислямизма, наивността с прагматизма, войната с отмъщението.
Изхвърляйки зад борда тези наказани от съдбата хора, не
правим нищо друго освен да строим фалшиви прозорци, за да скрием
истинското зло, което не може да бъде изкоренено по друг начин,
освен чрез силата на оръжията на терена на „Ислямска държава“.

Защо европейците и американците отлагат толкова дълго
унищожаването на „Ислямска държава“ е въпрос, на който лидерите
на великите сили не са дали отговор дори и сега, след
драматичните атентати в Париж.

Условията, при които Москва ще се присъедини към алианса,
който да се бори в пустинята срещу терористите, може да се
окажат едно от решенията на уравнението, тъй като руснаците вече
се намират в Сирия, редом до Башар ал Асад, смятан за враг на
Запада. Признаването на анексирането на Крим, но и други
претенции, които Русия има в района, биха могли да са картите,
на които Москва да заложи преди една война с „Ислямска държава“.
Една игра на покер, която може би засяга и нас?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.