www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 14 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Игор Марковски: От 275 мои картини в трезора на КТБ, липсват 37

23 Ноември 2015

 

За всички имам документи, казва колекционерът и търговец на картини

Игор Марковски. Снимка: личен архив

Игор Марковски е актьор, колекционер и търговец на картини. Името му нашумя за пореден път, когато от трезора на КТБ бяха запорирани картини, сред които и негови. Властите са ги задържали с подозрение, че картините може и да са на Цветан Василев.
Марковски е завършил ВИТИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство през 1984 г., а след това и УНСС . Работи в театър „Сълза и смях” 1985-1991. Работи първите седем години от основаването в радио „Витоша“ („Войс оф Америка”). Работил е в „Нове холдинг“ (Васил Божков), водещ на радио и телевизионни предавания, вкл. „Всяка неделя“. Внук е на акад. Венко Марковски. Със скулптора Димитър Фицов е съдружник в аукционна къща „Аполон и Меркурий”, която основават през 1986 г. и е най-старата аукционна къща у нас. Организират търгове от началото на демокрацията, над 100 пъти. Член е на Клуба на частните колекционери (живопис) в Лондон и др.

– Г-н Марковски, конфискуваха ваши картини от хранилището на КТБ, подозират, че не са ваши, а на Цветан Василев, така ли е? Колко са картините и защо сте ги държали в хранилището на банката?

– А къде да ги държа? Вкъщи? Вкъщи не държа картини, освен на Бойко Колев, който е наш съвременник и е жив и здрав. Погледнете в швейцарските банки – хранилищата им са пълни с картини и колекции. Какво чудно има? В трезора на КТБ имах на отговорно пазене към месец май 2014 г. точно 275 картини, описани, номерирани, в каталог, застраховани и т. н., като имам договор за това. Впрочем преди КТБ съм държал по същия начин картини и в други банки, например в ДЗИ, която вече не съществува. Договорът ми за КТБ е от май 2007 г. и се преподписваше всяка година.

– Затова ли сега ви правят пълна данъчна проверка? И защото ви подозират, че сте близък с Цветан Василев?

– Питайте данъчните. И аз се чудя. Нямам бентли, нямам яхта, нямам шест апартамента… Но ме проверяват като някой олигарх или депутат. Включително са пуснали писмо до Софийска вода да им изпратят всички партиди, които се водят на мое име или на някой от семейството ми. Такива писма са пуснали и до ЧЕЗ, Топлофикация и мобилните оператори. Тези писма са пуснати преди искането от НАП да им декларирам притежавани имоти, доходи, разходи. Искането го получих два месеца по-късно. Проверяват ме за 10 години назад, като физическо лице, а в ревизията включиха и съпругата ми.

Картината на Ярослав Вешин “Предачка”, масло върху платно, купена от Марковски от Прага, е изчезнала от задържаните му картини от трезора на КТБ.

– Преди време, при първия мандат на премиера Борисов, пак имахте проблеми, тогава с вътрешния министър Цветанов, той прати полиция да спре ваш търг за картини, конфискуваха ги, върнаха ви ги чак след 2 години, май? А Цветанов ви включи в списък с престъпници, на които да не се дава американска виза. Така ли беше?

– През май 2010 г. полицията нахлу на търг в столичен хотел, който се провеждаше при отворени врати, напълно прозрачно. Влязоха 35 полицаи, казаха никой да не мърда и започнаха. Първо търсиха антични предмети, което ни изуми, после картините. Задържаха ни с г-н Фицов за 24 часа и ни повдигнаха обвинения – „За незаконна търговия с предмети, които са културни ценности“. Отидохме на дело. То беше категорично спечелено от нас, безапелационно. Между другото, от цяла Европа, такива дела се водят само в България. В Страсбург има казус „Марковски срещу държавата“. От Министерството на културата, вместо да подават ръка в подобен род случаи, се оказа, че са плътно зад полицията.
За да бъде една картина културна ценност тя трябва да е над 50 години и да струва над триста хиляди лева. Второто условие (за цената) деликатно се прескача от съответните институции и най-вече от Министерството на културата. Вижте им страницата в интернет – там уж без да искат е премахната тази графа за оценката на творбите. В хода на делото върнаха първо картините, които са закупени от семейството на Борис Велчев (чудно защо!), после онези, които са от съвременни автори. От 92 картини задържаха 51 и за две години и половина назначиха пет комисии, подчертавам – пет! – от които искаха едно – да „изровят“ картина, която е над 50 години и да струва над 300 000 лв. А началната цена на нашия търг, общо на всички картини, беше 64 000 лв. Пак да повторя – всичките 92 картини на търга бяха на обща стойност 64 000 лв. И петте комисии бяха категорични – няма такава картина. Единствено чиновничката от министерството Милковска и до ден днешен се опитва да каже друго. Идва на всеки един търг, без значение от кого е организиран, праща писма, нарежда, спори, заяжда се, тормози и т.н.

Игор Марковски и съдружникът му Димитър Фицов подготвят търг за картини. Снимка: личен архив

За лицето Цветанов – до мен достигна „оперативна информация“, че е предоставил на американското посолство списък на българи, на които да не се дава виза и моето име е било там.

– Сега какво точно искат данъчните за картините?

– Цитирам: „Моля, представете информация за притежавани от вас произведения на изкуството (картини), произход, място на съхранение, договори за закупуване, договори за продажба, наем и т. н. от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2014 г.”
Имам наследствен документ от дядо ми от 1986 г. (бел. ред. – дядото е акад. Венко Марковски), че ми дарява всички негови картини – пише „всички картини, които съм купил, получил като подарък, разменял” – общо 1263 броя. В това число скици, акварели и картини. Дядо ми почина през 1988 г. След 1989 г. съм продавал и разменял картини от тази колекция. Аз и съдружникът ми сме организирали над 100 търга за картини от 90-те години насам. По ми е лесно да кажа на кой колекционер не съм продавал картини, отколкото на кого съм продавал. Например г-н Гриша Ганчев си е купил лично от мен 98 броя картини още в началото на 90-те години. Лично, не като фирма. И не наведнъж. Помня бройката, защото не можаха да станат 100.
На наследени картини, когато ги продавате, не се дължи данък. След 2009 г. промениха закона, трябваше да се декларира какво се продава, ако е културна ценност, имаше ограничения, трябва първо да предоставиш картината на министерството и т. н. Този закон е преписван от аналогични европейски закони, но, както винаги, има едно „но“, което в нашата мила родна страна е в ущръб на колекционерите. В крайна сметка незнайно защо Министерство на културата и полицията са някакъв тандем и искат да знаят кой какви картини притежава. И не само – искат да знаят и къде ги държи. А само това е достатъчно да се получава информация към подземния свят. И се правят досиета на колекционери. Да регистрирам колекцията си – това е пожелателно, а не задължително. Пък аз не искам и това точно ги дразни страшно много.
И в следствието ме питаха – продавал ли съм картини и на Цветан Василев? Да, абсолютно законно, винаги с договори. Предал съм договорите на  следствието и НАП. Той ми е плащал лично, като физическо лице, а не от банката. Мои картини притежават почти всички известни българи. Поне на 50-ина от най-богатите българи съм продавал, много от тях вече покойници – Илия Павлов, Владимир Грашнов, дори на хора като Васил Илиев и Дмитрий Минев – Димата Руснака. Мои картини има в „Гранд хотел България”, от мен са купували картини през 90-те години БНБ, президентството, Народното събрание и др.

– Какво точно държахте в трезора на КТБ? Как доказвате, че картините са ваши?

– В трезора към май 2014 г. имах оставени на отговорно пазене точно 275 картини. Това не означава, че всички са платна с рамка, има и акварели, има и рисунки. Фактически картините седяха в трезора на Буров (бел. ред. – сградата на КТБ на площад „Гарибалди”, ул. „Граф Игнатиев” №10, е бившата банка на най-големия български банкер до 9 септември 1944 г., Атанас Буров). Там е имало и други картини – на Цветан Василев и други, не знам точно какви, не съм се интересувал, не е моя работа. Всички мои картини бяха надлежно опаковани с прозрачно фолио, като много от картините бяха в пакет – по 3-4.

Картината на Иван Мърквичка „Портрет на селянка” от 1902 г., е изчезнала от задържаните му картини от трезора на КТБ.

А после ги видях по репортажите по телевизиите как ги изнасят една по една. Всичко е описано, с опис към договори. Дори като съм изнасял картини и после съм ги връщал, са писани анекси към договорите. Има свидетели и документи. Например Ганка Найденова (вече покойница) и Явора Стоилова, наследничките на живописеца Васил Стоилов, преди време направиха дарение на Националната галерия за чуждестранно изкуство, сега „Квадрат 500”, с условие там да направят зала „Васил Стоилов”. Това по някакви причини не е станало и няколко години по-късно Явора Стоилова развали дарението, остави там като подарък  няколко картини, другите си ги взе. Купих ги напълно законно и – както винаги – с договор. Сред тях има някои емблематични, познати от читанките. Има и огромни платна. Много от тях оставих в трезора на банката.

– Как точно може да се установи кои са вашите картини? Как са описани?

– В трезора всичко е било вкарано в каталог, със застраховки. Всяка картина в този каталог е номерирана и описана. На гърба на някои от моите картини има по три различни номера. Случвало се е да вадя някоя картина от трезора за известно време, седмица, месец, два, после я връщам. Те я номерират отново. Обяснявам защо – правил съм търгове, решавам да предложа този или онзи наш художник и вадя картина. Или съм давал за изложби. Договор за съхранение имам с г-н Цветан Василев, а не с банката. За всичко има каталог и изрядна документация, кога коя картина е внесена, изнесена, върната пак. Сигурен съм, че тези документи са в банката, те просто няма къде да са другаде.

– И сега ще оспорват, че картините не са ваши, а на банкера, така ли?

– Защо не се е появило нито едно лице да каже – тази и тази картина е моя? За всичко имам документи – или са от дядо ми, или съм ги купил, разменял. От 275 картини в трезора нямам документ как съм ги придобил само за две. Защото съм ги разменил – позната практика при колекционерите. Впрочем и за това съм обяснил подробно, дал съм имена, адреси на все още живи хора, които могат да потвърдят.
Не знам г-н Цветан Василев колко картини е притежавал. Нито къде ги е държал. Много повече от тези, които са иззети от трезора и се срещат в описа на запора от съда, или пък ако се вярва на номерацията на някои картини на гърба…
Когато г-н Петър Стоянович беше министър на културата, поисках да ми направят идентификация на колекцията. Писах молба. Ходих на среща в Националната галерия. Обявих, че искам да регистрирам колекцията си на две части – първата от около 700-800 картини. Беше ноември 2013 г. А през 2014 г. втора част от тази колекция. Желанието ми беше да се договоря с една голяма наша галерия и да изложа всичките картини, с каталог, както се полага. Доброволно исках. По този начин показвам, че не желая тази колекция да се продава. Да повторя – не се продава! Като се върна Вежди Рашидов като министър, всичко отиде по дяволите. От министерството отново ни преследват, мен и съдружника ми в аукционната къща. Не вярвам това да е лично от Рашидов, той също живее от изкуство и знае за какво иде реч. Интересното е, че Стоянович ме потърси за среща, докато от страна на Рашидов не е имало нещо подобно, сигурно съм нежелана персона…
Вярвам, че има правосъдие, че ще си взема картините от КТБ и ще направя изложба – „Арестуваните картини“.

– Притеснявате ли се от данъчните за нещо? В България всеки човек малко или повече е нарушител, такава е средата. Винаги могат да му намерят нещо.

– Не, но ме удивлява мащабната акция срещу мен. Първият ми хонорарен лист е от 1972 г. – като 9-годишен – снимаха ме във филм - „Деца играят вън“. Пазя си документите за всички хонорари още от времето на социализма. И за сегашните си доходи имам пълна документация. И сега ми искат да доказвам разходите си, какво съм похарчил у нас и в чужбина. Искат ми по дати кога съм бил извън България, за да ми сметнат разходите. Една подробност – плащам почти всичко с кредитна карта. Включително и дребни суми, например за копирни услуги или дори като съм си поръчвал кафе. Така си следя по-точно разходите. Лесен съм за проверка. Представил съм на НАП близо 1000 страници документи. МВР е издало документ, че съм излизал от България 8 пъти за 10 години назад. А аз съм излизал поне 48 пъти и го декларирам пред НАП – в смисъл, че им пиша точно на коя дата съм тръгнал и на коя съм се върнал. Откак сме член на ЕС, не всяко преминаване на границата към ЕС се регистрира – поне така пише на служебната бележка от МВР.
Моите роднини са все в чужбина. Брат ми е американски гражданин. Какво искат данъчните? Те си правят проверката, която им е наредено да направят. Интересуват ги парите от произведенията на изкуството, които съм притежавал, притежавам, начинът им на придобиване, извън наследството. Срамно ли е човек да притежава картини?
Накрая ще ви кажа най-интересното – от 275 картини, за които претендирам, че са лично моя собственост, оставени на отговорно пазене в трезора на КТБ, и които съм сравнил с документ за изземане от съда, липсват 37 картини. Познайте кои картини липсват? Няма я на Ярослав Вешин, „Предачка“, маслени бои върху платно,  28 на 14 см, закупена лично от мен от Прага с документ, фактура, документ от „Народна галерия Прага“, че този автор и тази картина не представляват национално богатство на Чехия и картината може да бъде изнасяна и търгувана по цял свят. Липсва и още една картина на Вешин, липсва и на Иван Мърквичка – „Портрет на селянка” от 1902 г. и т. н. Кой знае защо? Защо?
Върнете ми картините! На един друг наследник му върнаха една картина. Не може в демократичното общество, което се гради на частната собственост, да прибираш незаконно картини!




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com