СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Белгия?

Майк Кордър
Асошиейтед прес

Белгийската следа в парижките атентати повдига един въпрос

Демонстрация на мюсюлмани в Моленбек. Снимка: от тв екрана

Родните къщи на предполагаемия организатор на парижките
атентати и на един от атентаторите самоубийци са съвсем близо
една друга в брюкселския квартал Моленбек. След поредица
нападения през последните години, свързвани с този неприветливо
изглеждащ квартал в центъра на Брюксел, изниква ключовият
въпрос: Защо Белгия?

Тази малка страна, известна с бирата, шоколадите и
комиксовия герой Тентен, стана печално известна с ислямския
екстремизъм – и лесния достъп до незаконни оръжия.
Белгия има централно местоположение в Европа, там почти няма
граничен контрол, има общ език с главната цел на джихадистите –
Франция, и в нея има политическо разделение между
франкофонското и фламандскоезичното население, което отдавна
създава бюрократичен хаос в системата на правосъдието и
сигурността.

Като се започне от премиера, повечето признават сложността и
объркаността на националното й устройство, което пречи на
борбата с екстремизма. „Трябва да направим още и да вършим
нещата по-добре“, каза Мишел в белгийския парламент в четвъртък,
докато обявяваше новите мерки за борба с ислямския екстремизъм.
От години се чуват призиви за повече средства за съдиите и
полицията, но напредъкът по това направление е бавен поради
препирни между съперничещите си политически лагери и мерки за
строги икономии. Раздробеността на общинската власт в Брюксел и
на съдебната в национален план имат като последица това, че не е
особено ясно кой за какво отговаря в сектора сигурност.

Ако към това се прибави и системата на правоохранителните
органи, която не позволява на белгийските полицаи да работят
извън юрисдикцията си – например в съседни страни, при положение
че престъпниците могат да се възползват от европейската
политика на отворени граници, става ясно защо Белгия е така
привлекателна за терористите.

„Те си търсят места, където да са по-незабележими или където
могат да се скрият от противниците си“, каза Едвин Бакер,
директор на Центъра за тероризъм и борба с тероризма в
Университета в Лейден.

Абделхамид Абауд, белгийски гражданин и предполагаем
организатор на парижките нападения, бе убит миналата сряда при
операция в парижко предградие. Белгия и Франция все още издирват
французина Салах Абдеслам, който също е живял дълго време в
Брюксел.

И двамата са отраснали в бедния квартал Моленбек, а домовете
им са съвсем близо до главното полицейско управление в района.
Братът на Абдеслам, Брахим, се самовзриви при самоубийствено
нападение, както и друг жител на Брюксел, Билал Хадфи.
В събота властите повишиха степента за заплаха за
белгийската столица до най-високото й ниво, като се позоваха на
„доста точна информация за риск от атака, подобна на тази в
Париж“. Тежковъоръжени полицаи и военни патрулираха по ключови
кръстовища, метрото и много магазини бяха затворени, а
гражданите бяха приканени да избягват места с големи струпвания
на хора.

Над Брюксел се извисява огромната сграда на Съдебната палата
– някога бляскав паметник на демократичните ценности, която от
десетилетия е заобиколена от строителни скелета, а занемареното
й състояние се превърна в символ на пренебрежителното отношение
на Белгия към закона и реда. Оттам се вижда Миди – неприветливо
изглеждащ квартал, превърнал се в рай за всеки престъпник,
търсещ незаконно оръжие.

До 2006 г. Белгия имаше много либерално законодателство за
оръжието по европейските стандарти и голяма част от използваното
оръжие през войните от 90-те години на Балканите лесно си
намери път до престъпния подземен свят на Белгия. Същевременно
белгийското министерство на правосъдието бе засегнато от строги
мерки за икономии, което го направи безсилно да се заеме с
първопричините на проблема.

„Относително лесно е да се сдобиеш с мощни оръжия в
Брюксел“, каза Брис де Ройвер, преподавател по криминология в
Университета на Гент и бивш съветник по въпросите на сигурността
на белгийския премиер в периода 2000-2008 г. „Това важи за
терора и тежката престъпност. Така е, защото незаконната
търговия с оръжие твърде дълго беше пренебрегвана. И когато ти
излезе име, е трудно да се отървеш от него.“

Моленбек е отделен от Миди с мозайка от юрисдикции на 19
общини и шест полицейски зони – за население от един милион
души, което отдавна пречи на сътрудничеството. За сравнение в Ню
Йорк, където при 8,4-милионно население районите на местното
самоуправление са пет, има единна структура на полицията.
Често пъти общините са бастиони на социалисти или либерали и
нямат интерес да бъдат погълнати от централизирана местна власт
в Брюксел. Броят на полицейските зони бе намален от 19 на шест.
Но дори и след реформата тази система се смята за анахронизъм
поради нуждата от единни сили за борба с екстремизма.

„Ресурсите са лошо разпределени из зоните“, каза Де Ройвер.
„Те не са там, където имаме най-голяма нужда от тях, особено в
Моленбек.“

Екстремистката идеология е имала възможност да процъфтява и
поради пренебрежително отношение от страна на полицията. От
години водачът на радикалната ислямистка организация „Шериат за
Белгия“ (Sharia4Belgium) е направлявал една от най-могъщите
машини в Европа за набиране на бойци за Сирия. И едва тази
година той бе осъден на 12 години затвор като ръководител на
група, определена от съда като терористична. „Шериат за Белгия
твърде дълго е била в състояние да действа безнаказано“, каза Де
Ройвер.

Премиерът Мишел обеща строги мерки срещу финансирането на
радикални джамии и незаконни храмове, които избуяха в голяма
степен поради пропуските на Белгия в интеграцията на
650-хилядното й мюсюлманско население.
„Това е маргинализирано население, с което изглежда няма
връзка“, каза кметът на Моленбек Франсоаз Схепманс. „Допуснахме
го.“

Много от слабостите се отдават на сложното езиково
разделение в Белгия. 6,5 милиона фламандскоезични в Северна
Фландрия и 4,5 милиона франкофони в Южна Валония се радват на
значителна политическа автономия – това се смята за начин, по
който да бъде поддържано единството на страната. Но често пъти
се правят политически отстъпки, които са за сметка на
ефективните решения.

„Това е кошмар“, каза Бакер за езиковите бариери в
правоохранителните органи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.