СофияПловдивВарнаБургасРусе

Само промяна в политиката на САЩ и Европа към Близкия изток може да намали риска от тероризъм

Проджект синдикейт

Джефри Сакс. Снимка: от тв екрана

Терористичните нападения срещу цивилни, независимо дали
става дума за свалянето на руския самолет над Синай с 224
загинали пътници, ужасяващото клане в Париж, отнело 129 човешки
живота или трагичния бомбен атентат в Анкара, убил 102 мирни
активисти, са престъпления срещу човечеството. Техните
извършители – в конкретния случай „Ислямска държава“ (ИДИЛ) –
трябва да бъдат спрени. За да стане това, трябва да имаме ясна
представа за корените на тази безмилостна джихадистка мрежа.

Колкото и да е болезнено да признаем, Западът и особено САЩ
носят голяма отговорност за създаването на условията, в които
ИДИЛ процъфтяваше. Само промяна в американската и европейската
външна политика по отношение на Близкия изток може да намали
опасността от още тероризъм.

Неотдавнашните атаки трябва да бъдат разбирани като ужасен и
неволен резултат от тайни и явни военни действия на САЩ и
Европа в Близкия изток, Северна Африка, Африканския рог и
Централна Азия, целящи да свалят режими и да издигат на тяхно
място други, изгодни за западните интереси. Тези операции не
само дестабилизираха съответните региони и причиниха още
по-големи страдания. Те също така изложиха на голяма опасност от
терор населението на САЩ, ЕС, Русия и Близкия изток.

На обществото така и не му бе разказана истинската история
на Осама бин Ладен, Ал Каида или за възхода на ИДИЛ в Ирак и
Сирия. Започвайки от 1979, Централното разузнавателно управление
(ЦРУ) започна да мобилизира, набира, обучава и въоръжава млади
сунити, които да се бият срещу Съветския съюз в Афганистан. ЦРУ
масово вербуваше хора от мюсюлманските общности (включително в
Европа), които да създадат многонационалните сунитски въоръжени
сили, наречени муджахидини, и да ги мобилизира да прогонят от
Афганистан съветските неверници.

Произхождащият от богато саудитско семейство Бин Ладен бе
нает да помага с ръководството и съфинансирането на операцията.
Това бе типично за операциите на ЦРУ – да се разчита на
финансиране, осигурено на бърза ръка от богато саудитско
семейство и от приходи от контрабанда и търговия с наркотици.
Наблягайки на идеята, че това е свещена война в защита на
земите на исляма (Дар ал ислам) от другоземци, ЦРУ създаде
опитна военна сила от хиляди млади мъже, откъснати от домовете
си и готови за битка. Тази военна сила и идеологията й са в
основата на сунитските джихадистки бунтовнически движения, в
това число ИДИЛ. Въпреки че първоначалната цел на джихадистите
бе Съветският съюз, днес в списъка на неверниците са САЩ, Европа
(особено Франция и Обединеното кралство) и днешна Русия.

В края на 80-те, със съветското изтегляне от Афганистан,
някои части на муджахидините се преобразуваха в Ал Каида,
арабската дума за „база“. Наименованието се свързва с военните
съоръжения и тренировъчните полигони, изградени за муджахидините
от Бин Ладен и ЦРУ. След съветското оттегляне названието „Ал
Каида“ започна да променя смисъла си и да се използва вече не за
обозначаване на военната база, а на организацията, ръководеща
джихадистите.

Ефектът на бумеранга за Америка започна да се усеща през
1990 г. при първата война в Персийския залив, когато САЩ
създадоха и разшириха военните си бази в „Дар ал ислам“ и
по-конкретно в Саудитска Арабия, откъдето е тръгнал ислямът и
където се намират най-светите му места. Поради това
американското военно присъствие бе истинско проклятие за
джихадистката идеология, която ЦРУ толкова се стараеше да
разпространи.

Непредизвиканата война на Америка в Ирак през 2003 г. пусна
духа от бутилката. Не само че войната бе започната въз основа на
лъжи на ЦРУ. Целта й бе и да създаде предвождан от шиити режим,
подчинен на САЩ. Това бе анатема за сунитските джихадисти и
многото иракски сунити, които бяха готови да посегнат към
оръжията. А не толкова отдавна САЩ, Франция и Обединеното
кралство свалиха от власт Муамар Кадафи в Либия, а САЩ си
сътрудничеха с египетските генерали, които отстраниха излъченото
чрез избори правителство на „Мюсюлманските братя“. След
жестокото потушаване на мирни протести през 2011 г. от
президента на Сирия Башар Асад САЩ, Саудитска Арабия, Турция и
други регионални съюзници помогнаха да избухне въоръжен бунт,
който вкара страната във все по-влошаваща се спирала от хаос и
насилие.

Опитите за съставяне на легитимни правителства и дори
най-елементарната сигурност се провалиха многократно и в много
случаи имаха пагубни последици. И обратното, събарянето на
стабилните, макар и авторитарни, правителства на Ирак, Либия и
Сирия, и дестабилизирането на Судан и други части на Африка,
смятани за враждебни към Запада, до голяма степен подхраниха
хаоса, кръвопролитието и гражданските войни. Именно тази
суматоха позволи на ИДИЛ да превземе и да запази контрола си
върху територии в Сирия, Ирак и части от Северна Африка.

Необходими са три стъпки за побеждаване на ИДИЛ и други
войнствени джихадисти. Американският президент Барак Обама
трябва да спре тайните операции на ЦРУ. Използването на ЦРУ като
секретна армия за дестабилизиране има дълга и трагична история
на провали, всичките скрити от обществото под мантията на
потайността на агенцията. Слагането на край на причинения от ЦРУ
безпорядък ще спре нестабилността, насилието и омразата към
Запада, които подхранват тероризма в днешно време.

Второ, САЩ, Русия и другите постоянни членки на Съвета за
сигурност трябва незабавно да спрат вътрешните си противоборства
и да установят рамка за мир в Сирия. Те имат общ и неотложен
интерес да се противопоставят на ИДИЛ, тъй като всичките са
жертви на терора. Освен това военни действия срещу ИДИЛ могат да
бъдат успешни, само като бъдат легитимни и подкрепени от Съвета
за сигурност на ООН.

Рамката на ООН трябва да включва незабавен край на
съпротивата срещу Асад, която САЩ, Саудитска Арабия и Турция
продължават да оказват; прекратяване на огъня, въоръжени сили,
които да се противопоставят на ИДИЛ със санкция на ООН;
политически преход в Сирия, продиктуван не от САЩ, а от ООН с
консенсус за подкрепа на ненасилственото политическо
възстановяване.

И накрая, дълготрайното решение на регионалната нестабилност
се крие в устойчивото развитие. Целият Близък изток е засегнат
не само от войни, но и от все по-задълбочаващи се проблеми на
развитието – недостиг на питейна вода, суша, висока младежка
безработица, лоши образователни системи и други сериозни пречки.
Нови войни – особено ако са подкрепяни от ЦРУ и водени от
Запада – няма да решат нищо. Вместо това трябва да има
увеличаване на инвестициите в образование, здравеопазване,
възобновяема енергия, земеделие и инфраструктура, финансирани от
региона и глобално – това е е истинският ключ към изграждане на
по-стабилно бъдеще за Близкия изток и света.

БТА

* Джефри Сакс е преподавател по устойчиво развитие, по здравна
политика и управление и е директор на Института за Земята в
Колумбийския университет в Ню Йорк

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.