Семената на джихада на Балканите

Гласът на Америка

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

Стотици борци от балкански страни досега са се
присъединили към членовете на самозваната „Ислямска държава“ и
други екстремистки групи в Сирия, а „Ислямска държава“ сега се
опитва да основе нов фронт на халифата на Балканите и да вербува
нови доброволци от региона.

Експертите по въпросите на екстремизма казват, че
дисфункционалната политика, лошата икономическа ситуация и
голямата безработица в Босна и Херцеговина и в Косово са създали
съвършена почва за вербуването им. Историята на тези държави
също има важна роля в това.

През септември 1993 г. чуждестранни ислямски борци,
обединени в „Муджахидински батальон“, завзеха село в Централна
Босна, близо до Витез, който беше под контрола на хърватската
армия. В това село муджахидините убиваха пленници и ранени и
палеха къщи.

Година по-рано муджахидините, в превод „борци за
свобода“, все още разгорещени от деветгодишната
съветско-афганистанска война, започнаха да пристигат в Босна за
„свещена война“ джихад срещу неверниците. След тях започнаха да
пристигат и джихадисти от Северна Африка и Близкия изток. В
техните редици е бил и Аман Деан от Саудитска Арабия.

„Много муджахидини в Афганистан, които се бориха за
освобождаването на страната и възстановяването на ислямската
държава, се чувстваха отхвърлени заради изхода на събитията.
Затова когато започна войната в Босна, те видяха възможност за
канализиране на своите джихадистки амбиции“, казва Аман.

През 1993 г. муджахидините официално стават съставна
част на армията на Босна и Херцеговина, а техният брой надминава
1500. Те стават известни с бруталността, мъченията и
множеството престъпления.

„Бях свидетел на убийствата на сръбски пленници. Честно
казано, всички те бяха доброволци, членове на милиции“,
продължава Аман.

Чуждестранните ислямски борци използват много
по-радикалната крайна салафитска идеология, проповядваща
събуждането на ислямизма сред босненските мюсюлмани и
разпространяването на форми на исляма, които изключват мирното
съвместно съществуване с другите народи в Босна и Херцеговина.
„Те виждаха в Босна много добра почва да представят този
вид строга религия, твърди правила и тълкуване на исляма“,
коментира Хайрудин Сомун, босненски експерт по въпросите на
исляма.

Мнозинството мюсюлмани в Босна изповядват умерения,
европейски вариант на сунитския ислям.

„Тези чуждестранни екстремисти говорят на мюсюлманите в
Босна и Херцеговина, че се молят грешно, че не са добри
мюсюлмани и че само ислямът, който те проповядват, е истински“,
казва Виекослав Вукович, заместник-министър на сигурността,
отговарящ за тероризма.

След края на войната неколкостотин чуждестранни бойци
останаха в Босна. Те основаха свои уахабитски (салафитски)
общности в селски труднодостъпни райони. Много от 200-те борци
от Босна, които се присъединиха към „Ислямска държава“, идват
именно от тези общности.

„Босна е само един епизод в дългия низ от джихадистки
сблъсъци, които ще се разпространяват все повече сред
мюсюлманския свят с цел да подготвят мюсюлманите за джихад и да
установят халифат“, изтъква Айман Деан.

Макар че не всички гледат така мрачно на бъдещето,
последиците от действията на членовете на муджахидинските
бригади се виждат в света вече 20 години. Един от членовете им
беше и Халид Шейх Мохамад, организаторът на нападенията в САЩ на
11 септември 2001 г. Стотици други са били в Ал Каида или са се
борили в Чечения или Пакистан. Сега се присъединяват към
„Ислямска държава“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.