Русия не е свръхсила. Трябва да й се влияе, не да се изолира

В резултат на турската атака Путин може да преориентира
политиката на страната си

Ричард Хаас. Снимка: от тв екрана

Руски военен самолет е свален от ракета, изстреляна от
турски самолет. Представителите на страните членки на НАТО се
събират на извънредна среща за обсъждане на инцидента. Усещането
е като през 50-те години, Студена война и прочие. Това обаче е
измамна представа.

Това все още не е криза, а ако се допусне случилото се да
загнои или още по-лошо, да ескалира, големият победител ще е
„Ислямска държава“. Турция едва ли ще си развали отношенията с
Русия, от която зависи за доставките на природен газ. Това
отклоняване на вниманието обаче може да забави усилията за
изграждане на по-добър международен отговор спрямо радикалната
групировка ИД след парижките нападения.

Днешна Русия е наполовина по-малка от Съветския съюз.
Свиващата й се икономика зависи от износа на петрол, а страната
е мотивирана не от идеология с глобални претенции, а от
национализъм, сраснат с личността на президента Владимир Путин.
Няма връзка между руската агресия в Крим и Източна Украйна и
ставащото в Близкия изток освен стремежът на Путин към по-голяма
роля на страната му, което политически се приема добре у дома.

Тук е нужно да се погледнат нещата в перспектива. Русия не е
свръхсила. Със заплахата, която тя понякога създава за западните
интереси, трябва да се справяме, но не и да преувеличаваме.

Нито пък Турция е непоколебимият натовски партньор, който бе
в миналото. Днешна Турция е съюзник повече на думи, отколкото
на дела. Трудно е да се избегне иронията, че турският президент
споделя много от нелибералните склонности на руския си колега.

Нещо по-важно, Турция на Реджеп Тайип Ердоган не споделя целите
на САЩ и Запада в Близкия изток. Да, Турция разреши на
американски самолети да ползват военновъздушната й баз в
Инджирлик за нападения над ИД, но не може да се каже, че борбата
с ИД е приоритет за Турция. Правителството й се противопоставя
на кюрдския национализъм и прави всичко по силите си да отслаби
кюрдите, които са най-близкото нещо до военен партньор, с което
разполагат САЩ и свързаните с тях страни за сухопътна борба
срещу ИД в Ирак и Сирия. Турция не е направила кой знае какво за
спиране на потока от чуждестранни бойци на ИД, които пресичат
територията й на път за Сирия.

Та как би трябвало да постъпят САЩ и европейските членки на
НАТО? Ще е полезно да не се свръхреагира на случилото се, нито
Русия да бъде третирана като непримирим противник. Много неща в
руската политика за Сирия заслужават критика, от видимо
безкритичната й подкрепа на Башар Асад до въоръжените атаки
срещу опоненти на режима различни от ИД. Руските усилия в
подкрепа на режима обаче не са изцяло контрапродуктивни. Не е в
интерес на Запада сегашният режим да бъде свален преди някоя
жизнеспособна алтернатива да е готова да заеме мястото му. ИД,
която силно зависи от възприятията за нейното напредване и
неизбежност, не е в позицията да поеме контрола над Дамаск и да
обяви халифат в действителност, както и на думи.

Има я и перспективата, че руската политика може да еволюира.
Путин и Русия платиха висока цена за подкрепата си за Асад,
когато бомба на ИД свали руски граждански самолет над Египет.
Вероятно е само въпрос на време преди нещо подобно на случилото
се в Париж да се случи и в Москва. Това би било недопустимо за
Путин, който може да реши да преориентира политиката на страната
си.

Изводът е, че САЩ, Европа и арабските страни, които са
против ИД, трябва да използват този инцидент като възможност да
повлияят допълнително на действията на Русия, а не да я изолират
или унижават. Първо, с Русия трябва да се водят интензивни
преговори за координиране на действията на различните армии.
Ударението трябва да се постави върху отслабването на ИД. Ако
това значи Русия да стане фактически член на коалицията на
желаещите, която събира френският президент Франсоа Оланд, така
да бъде. Не е нужно да има съгласие за всичко, за да има
съгласие по някои неща.

Второ, дипломацията трябва да се съсредоточи върху план за
ново правителство в Дамаск. Възможно е да се преследва анти-ИД
стратегия с Асад на власт, но оставането му на този пост е
сериозна спънка, която осуетява военно сътрудничество с
правителството и помага на ИД да вербува бойци. Дипломатическо
усилие, в което Русия играе централна роля, ще си заслужава
подкрепата, ако доведе до настаняването на Асад в някоя дача
край Москва.

БТА

* Авторът е председател на Съвета за външни отношения във
Вашингтон

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.