СофияПловдивВарнаБургасРусе

Връщането на контрола по европейските граници ще има висока цена

Асошиейтед прес

Финландци против мигрантите с жива верига
Финландци направиха жива верига на границата с Швеция, за да не допуснат докарани с автобуси мигранти. Снимка: mvlehti.net

Опашки, задръствания и проверки за сигурност – връщането на
всичко това може да има осезаем икономически ефект, ако се
запази за постоянно в резултат на парижките атентати и
безпрецедентния бежански приток от зони на конфликти като Сирия.
Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер
дори предупреди, че връщането за постоянно на граничните
проверки може да се окаже сериозна пречка за единната европейска
валута, еврото.

Макар отмяната на граничния контрол в голяма част от Европа
през последните няколко десетилетия да предизвика безпокойство в
някои страни от равнищата на имиграцията, европейците също така
се облагодетелстваха финансово от нея, тъй като тя улесни
търговията и туризма. Благодарение на Шенгенското споразумение
над 400 милиона европейци могат да пътуват безпрепятствено между
26 страни по бизнес дела или на екскурзия.

Мерките за контрол, които бяха въведени от страни като
Франция, Германия и Унгария важат за хората, а не за стоките,
които се движат из единния европейски пазар. Но това ще има
икономическа цена.

Дейн Дейвис, анализатор от Уолстрийт, който е участвал в
съавторство в изследване от миналата година върху икономическите
ефекти от Шенгенското пространство, предупреди, че връщането за
постоянно на границите в Европа ще струва много.

„Краят на Шенген ще доведе до по-малко търговия“, каза той.
„Това ще причини загуби за милиони (на отделните страни), но
като прибавим и нетния ефект за Европа като цяло, загубите ще са
за милиарди.“

Някои от последствията ще са преки, като например опашките
от автомобили по граничните пунктове, които може да струват пари
на компаниите. Това буди особено безпокойство в Европа, тъй
като тя все още е зависима от автомобилния транспорт за превоза
на около 50 процента от стоките. За сравнение – въздушният
транспорт има незначителния дял от 0,1 процента.

Тази седмица, след като бяха въведени засилени проверки по
френско-белгийската граница поради заплахите за сигурността и
Брюксел на практика бе под четиридневна блокада, времето за
престой в задръстванията стигаше до един час в пиковите часове.
Това е само един от признаците какви трудности е възможно да
последват.

„Забавянията винаги причиняват загуби“, каза Тина Хиндсбо,
говорител на датската компания ДСВ – една от водещите
спедиторски фирми за автомобилни превози в Европа.

Британската Национална асоциация на товарния транспорт също
предупреди, че по-строгите проверки при пътуванията през Ламанша
между Великобритания и Франция може да притиснат много фирми до
стената. Макар и Обединеното кралство да не е част от
Шенгенското пространство за свободно пътуване, превозите там
бяха затруднени през последните месеци заради големия брой
мигранти, които опитваха да се вмъкнат в камионите и влаковете
за Великобритания.

Изследване на Мудис аналитикс сочи, че страни като Германия,
Холандия и Франция, които разчитат в огромна степен на
вътрешноевропейската търговия, ще имат по-големи разходи, но и
че пропорционалният ефект ще бъде още по-голям в по-малките
страни от Централна и Източна Европа като Словакия и Унгария,
където вътрешноевропейската търговия заема по-голям дял от
брутния им вътрешен продукт.

Ако износът на Словакия за другите членки на ЕС е
съставлявал около 70 процента от нейния БВП през 2014 г., то за
Германия този дял е бил малко над 20 процента, сочат данните на
Мудис аналитикс.

„Евентуално разпадане на Шенгенската зона ще отслаби единния
пазар на ЕС и ще постави под съмнение жизнеспособността му в
дългосрочен план“, каза Анна Забродзка, икономист от Мудис
аналитикс в Прага. Тя заяви, че с оглед на парижките атентати
въвеждането на граничен контрол може да се окаже не толкова
временна мярка, колкото се смяташе преди, както и че
„икономическите разходи са нараснали“.

Възможно е да има и други ефекти, които е трудно да бъдат
изчислени. Ако например трудовият пазар загуби от мобилността
си, това вероятно ще бъде във вреда както на търсещите работа,
така и на компаниите. А и в много европейски страни работната
сила застарява, което означава, че ограниченията върху
имиграцията може да подкопаят икономически потенциал в бъдеще.

Връщането на паспортните проверки и охраната по границите не
са нещо ново за Шенгенското пространство. Всъщност това е
разрешено да се прави като временна мярка от съображения за
националната сигурност. Франция ги върна след атентатите срещу
обществения транспорт в Лондон през юли 2005 г., при които
загинаха 52 души. Португалия и Германия сториха същото при
домакинствата си на Европейското и Световното първенство по
футбол съответно през 2004 и 2006 г.

Но това бяха временни мерки, така че икономическите
последици от тях бяха малки.

Сега по всички личи, че някои от промените ще останат за
постоянно – това не е идеалната ситуация за регион, който от
години има проблеми с икономическия растеж.

Връщането на граничния контрол в 26-те страни от Шенгенското
пространство – повечето, от които членуват в ЕС, ще бъде и
неуспех за застъпниците на „все по-тесния съюз“.

Юнкер признава, че Шенген е изправен пред големи трудности и
призова тези, които вярват в идеята за обединена Европа, да се
борят за един от „основните стълбове“ на европейския проект.
„Шенгенската система отчасти е в кома“, каза той вчера в
Европейския парламент. „Ако духът на Шенген си отиде от нашите
земи и нашите сърца, ще загубим не само Шенген. Единната валута
е безсмислена, ако Шенген падне.“

Промяната е в ход. От ЕК бе поискано да направи някои
промени до началото на идната година. Основната е по външните
граници и предвижда документите за пътуване на европейците –
както и на чужденците, да бъдат проверявани в базата данни на
службите за сигурност. Сега личните карти на европейците не се
сканират, а само се проверяват на око от граничен полицай.
Четири страни от ЕС – България, Хърватия, Кипър и Румъния,
чакат да се присъединят към Шенген.

Въпросът е към какво точно ще се присъединят?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.