През границата Русия срещу Турция

(Турция сваля руски боен самолет и Сирия се усложнява още повече)

Когато Русия започна да бомбардира в Сирия през септември, тя се надяваше, че мисията ще бъде кратка и ще изглежда добре на телевизионните екрани. Тя обаче бързо се
удължи и погрозня. Миналия месец разклонения на „Ислямска държава“ (ИД) свалиха руски пътнически самолет над Египет. После, на 24 ноември, турски изтребители свалиха руски бомбардировач край сирийската граница – първите враждебни действия между Русия и членка на НАТО след края на Студената война.

Турция казва, че руският Су-24 е нарушил въздушното й пространство и е бил предупреден десет пъти преди турските Ф-16 да стрелят по него. Русия казва, че летателният й апарат не е
напускал границите на Сирия. Единият пилот оцеля, но другият бе убит, както и руски войник, който участваше в спасителна мисия.
Бял като платно, Владимир Путин нарече свалянето на самолета „удар в гърба“ от „съучастници на терористите“, обвинявайки турското правителство, че защитава „Ислямска държава“ и позволява търговията й с петрол да процъфтява през турската граница.

За Турция сблъсъкът идва след месеци на раздразнение
заради руската интервенция. И двете страни се борят срещу ИД, но
приоритетите им често пъти си противоречат. Турция иска да
свали сирийския президент Башар ал Асад и да попречи на
сирийските кюрдски милиции да завладеят територии. Русия иска да
защити Асад, отдавнашен неин клиент, и е приятелски настроена
към кюрдите. „Стратегията на Турция се срина с намесата на
Русия“, казва Нихат Али Йозджан от Фондацията за изследване на
икономическата политика, мозъчен тръст.

Турският гняв се задълбочи заради руските военни удари
срещу села, населени с тюркмени (сирийци от турски произход),
които, според Русия, подслоняват ислямистки терористи. Външното
министерство на Турция повика руския посланик миналата седмица и
повдигна въпроса пред Съвета за сигурност на ООН. Според
оценките около 1500 тюркмени са избягали от Сирия в Турция.
Руският бомбардировач е действал над района на тюркмените, но
решението за свалянето му е било подбудено от загриженост за
граничната сигурност, а не от симпатия към тюркмените, според
Мехмет Йегин, турски експерт от сигурността.

Публично съюзниците на Турция от НАТО я подкрепиха.
Насаме мнозина се зачудиха дали Турция би могла да бъде не така
провокативна. Западните лидери, включително Барак Обама, се
опитаха да намалят напрежението. На 25 ноември президентът на
Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му няма намерение
да увеличава напрежението около инцидента.

Като оставим настрана този случай, Русия също няма голям
интерес от ескалация. „Нямаме намерение да воюваме с Турция“,
каза външният министър Сергей Лавров. Русия може обаче да
отвърне асиметрично, заяви Фьодор Лукянов, ръководител на
мозъчния тръст Съвет за външна и отбранителна политика на Русия.
Например, съвместни енергийни проекти, включително предложеният
тръбопровод „Турски поток“, може да бъдат замразени. Турция
внася 20 процента от енергията си от Русия, тези договори може
да бъдат застрашени. Броят на руските туристи, посещаващи
Турция, който сега е около 3,5 милиона годишно, вероятно ще
намалее: г-н Лавров ги посъветва да не я посещават заради
предполагаем риск от тероризъм, а руската държавна туристическа
агенция забрани на туроператорите да предлагат туристически
пакети.

Най-обезпокоителни са усложненията в Сирия. Франсоа
Оланд, френският президент, посети Москва на 26 ноември, за да
насърчи подкрепата за коалицията срещу ИД. Но солидарността на
НАТО с Турция подразни Русия, която може да засили ударите срещу
сирийски бунтовници, които имат връзки с Турция, или да окаже
по-голяма подкрепа за кюрдските сили. Русия обяви, че ще
оборудва военновъздушната си база край Латакия с най-модерната
си зенитна система С-400.

В Ердоган Путин откри сроден нелиберален диктатор със
склонност към мачовско поведение. И двамата са известни с това,
че допускат националната гордост да диктува решенията им, както
и че не отстъпват лесно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.