Грешката на ретроспекцията – изкуството на правилното мислене

„Изкуството на правилното мислене“ на издателство „Колибри“.

Писател, психолог и предприемач, Ролф Добели прави анализ на 52 мисловни грешки на съвременния човек в книга, която се е превърнала в бестселър (по-долу следва откъс).

Мозъкът ни е устроен за живот на ловци и събирачи. Днес обаче ние живеем в напълно различен свят. Това води до систематичното допускане на мисловни грешки, които могат да се окажат катастрофални за вашите пари, кариера, щастие. Ако сме наясно с това колко е лесно да се заблудим, ще бъдем много по-добре въоръжени за срещата с тези заблуди: Ролф Добели поставя най-коварните ни „мисловни грешки“ под лупа и така ние разбираме:

– защо систематично надценяваме знанията си (и смятаме другите за по-глупави, отколкото всъщност са);

– защо нещо не може да бъде правилно само защото милиони хора го приемат за правилно;

– защо следваме теории дори и когато вече е доказано, че те са неправилни.

А когато знаем всичко това, можем да предположим, че наполовина сме го избегнали или поне правилно преодолели.

Текстовете на Ролф Добели са не само поучителни, но и занимателни и доставят истинско удоволствие при четенето. Авторът майсторски съчетава литературния си талант с този на предприемача.
От излизането си през 2011 г. досега книгата е неизменно в списъка на бестселърите на списание „Шпигел“, продадени са повече от милион екземпляри.
Успехът на „Изкуството на правилното мислене“ се дължи на това, че за първи път някой представя постиженията на съвременната психология на достъпен език и с чувство за хумор.
Следва откъс от книгата:

Защо трябва да си водите дневник

Намерих дневниците на брата на дядо ми. През 1932 година той се преместил от Ленцбург в Париж, за да дири късмета си в киното. През август 1940 година – месец след германската окупация на Париж – си записва: „Тук всички разчитат, че в края на годината войските ще се оттеглят. Беше ми потвърдено и от германските офицери. Англия ще падне също толкова бързо, както падна Франция. И тогава най-после отново ще си върнем нашето парижко всекидневие – макар и тогава да сме част от Германия.“

Днес която и книга за Втората световна война да отворите, ще се сблъскате със съвсем друга история. Четиригодишната окупация на Франция явно следва своята убедителна военна логика. Погледнем ли назад, фактическото протичане на войната ни се струва най-логичното от всички възможни сценарии. Защо? Защото сме жертва на грешката на ретроспекцията (hindsightbias).

Прочетете ли днес икономическите прогнози за 2007 година, ще бъдете изненадани колко позитивни са били те за годините 2008-2010. Година по-късно, през 2008-а, финансовият пазар се взриви отвътре. Запитани днес за причините за финансовата криза, същите експерти отговарят с логично построена история: разширяването на паричната маса по времето на ръководителя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, свободното раздаване на ипотечни кредити, корумпираните рейтингови агенции, не особено строгите насоки за управление на собствения капитал и т.н. В ретроспектива финансовата криза изглежда като логична и наложителна. И въпреки това нито един икономист – а в света сигурно има към милион такива – не предсказа точното ѝ протичане. Напротив: рядко се случва някоя експертна група така да се оплете в грешката на ретроспекцията.

Изобщо грешката на ретроспекцията е

една от най-упоритите мисловни грешки

Може да се определи като феномена винаги-съм-го-знаел: в ретроспектива нещата изглеждат така, сякаш са следвали съвсем праволинейна необходимост. Всеки главен изпълнителен директор, който благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата е реализирал намеренията си, гледайки назад, преценява много по-високо вероятността за успеха, отколкото тя обективно е била.

Според коментаторите гигантската победа на изборите на Роналд Рейгън над Джими Картър през 1980 година е обяснима, дори наложителна – въпреки че няколко дни преди изборите разликата между двамата е била на ръба на бръснача.

Икономическите журналисти пишат днес, че надмощието на Гугъл е било неотменно, въпреки че всеки от тях сигурно щеше да се засмее, ако през 1998 година някой беше предвещал такова бляскаво бъдеще на интернет.
И един особено ярък пример: че един единствен изстрел в Сараево през 1914 година напълно ще преобърне света за следващите трийсет години и че ще струва живота на петдесет милиона души, погледнато назад изглежда трагично, но правдоподобно. Всяко дете го учи в училище. Но тогава, през 1914 година, никой не се е страхувал от подобна ескалация на конфликта. Всичко това би звучало прекалено абсурдно.

Защо грешката на ретроспекцията е

така опасна?

Защото ни кара да вярваме, че сме по-добри прогностици, отколкото всъщност сме. Това ни прави арогантни и ни тика към грешни решения. И то най-вече при личните „теории“: „Чу ли? Силвия и Клаус вече не са заедно. Краят им беше предизвестен, нямаше начин да не се разделят, та те са толкова различни.“ Или: „Нямаше начин да не се разделят, двамата толкова много си приличат.“ Или: „Нямаше начин да не се разделят, те винаги бяха като залепени един за друг.“ Или: „Нямаше начин да не се разделят, та те почти не се виждаха.“
Отстраняването на грешката на ретроспекцията не е никак лесно.
Изследванията показват, че хора, които са запознати с нея, по същия начин падат в капана й, както всички останали. В този смисъл напразно си хабите времето, четейки този текст.

Но един съвет, повече от личен, отколкото от научен опит: водете си дневник. Записвайте личните си прогнози – за политиката, кариерата, теглото, борсата. От време на време сравнявайте бележките си с действителното състояние. Ще се удивите какви лоши прогностици сте.

И: четете история. Но не допълнително съставените и излети в целостта си теории. Четете дневници, изрезки от вестници, записки и протоколи от онова време. Това ще ви даде много по-добро чувство за непредвидимостта на света.

Превод: Жанина Драгостинова

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.