Тръгва ли Ас Сиси по стъпките на Мубарак?

в. Независимая газета

Путин с президента на Египет Сиси. Снимка: официален сайт

Изборният маратон в Египет е към края си. Скоро страната ще
се сдобие с нов парламент. Това ще е финалната фаза от преходния
период, започнал след свалянето на президента Мохамед Морси от
военните през юли 2013 г.

Сред първите стъпки на новата власт бе приемането на нова
конституция през януари 2014 г.; през май за държавен глава бе
избран Абдел Фатах Ас Сиси. Всички тези събития получиха широка
подкрепа сред населението. Ас Сиси спечели изборите още на
първия тур с 97 на сто от гласовете. Ако съдим по първия кръг от
сегашния вот за парламент, предизборната коалиция „От любов към
Египет“, подкрепяна негласно от президента, вече е получила
всички възможни места в новия законодателен орган.

Наистина „достойните за Мубарак“ резултати от народния вот –
почти стопроцентовата подкрепа за провластовата коалиция и
кандидатите й, неволно пораждат въпроса дали режимът, граден
около Сиси, не е обновена версия на режима на Хосни Мубарак?

Какво обуславя мощното сплотяване около фигурата на Сиси и
неговата политика? Къде се изпари политическото многообразие,
откроено покрай арабската пролет? Защо ислямистите претърпяха
пълно фиаско на изборите за парламент през есента на 2015 г.?

Какво стана с революционната младеж и участниците в протестните
движения, благодарение на чийто мобилизационен потенциал
военните успяха през 2011 г. да изтръгнат от Мубарак оставка, а
през 2013 г. – да отстранят и Морси?

На пръв поглед двата режима имат доста общи черти. Първо,
както Сиси, така и Мубарак идват от военните среди, чийто
социален статут в Египет традиционно е висок. Второ, в сблъсъка
с ислямисткото предизвикателство и двата го преборваха с твърди
авторитарни методи, изцяло оправдани от стремежа да запазят
стабилността в страната. Трето, също като Мубарак навремето,
днес Ас Сиси се мъчи да не допусне появата на застрашаваща
режима политическа алтернатива, а междувременно укрепва
елементите на фасадна демокрация в Египет.

Нека тръгнем поред. На 3 юли 2013 г., всред неспирни народни
протести, военните начело със Сиси отстраниха президента Морси
от ислямисткото сдружение „Мюсюлмански братя“. Тогава
авторитетът на Ас Сиси и легитимността на стъпките му не бяха
оспорвани от никого освен „братята“, изгубили властта. Повечето
хора в Египет виждаха в действията на военните спасителни мерки
срещу по-нататъшно ислямизиране на Египет и залитане на страната
към хаос. Само военните се очертаха като сила, способна да
поеме в ръце съдбата на страната.

„Братята“ бяха извадени от политическото пространство –
наложителна мярка за стабилизиране на вътрешната ситуация, която
също допринесе за укрепване на авторитета на Ас Сиси. Властта
обяви „Мюсюлмански братя“ за терористична организация, а
Партията за свобода и справедливост, политическият клон на
движението, бе забранена. Срещу членове на „Мюсюлмански братя“
бяха произнесени над 800 смъртни присъди. По данни от медиите за
няколкостотин осъдени те са заменени с доживотен затвор.

Режимът на Ас Сиси обаче не поведе борба само с „братята“.
Кампанията срещу тероризма засегна и хора, които не са свързани
с ислямистите. Гоненията обхванаха независими блогъри и
представители на революционната младеж. Протестното движение „6
април“, стоящо в основата на революцията от 25 януари и нещо
твърде важно, деен участник в демонстрациите срещу режима Морси,
бе забранено. Обвиниха го, че се опитва да накърни имиджа на
държавата и че получава средства от чужбина. Ще отбележим, че
забраната върху дейността на движението бе огласена в съда на 28
април 2014 г. Същия ден бяха прочетени смъртни присъди срещу
няколкостотин подследствени привърженици на „братята“.

От друга страна, на фона на суровите репресии срещу
„Мюсюлмански братя“ режимът на Ас Сиси остави на законното
политическо поле техни „колеги“, по-консервативни в
идеологически план – салафитите. Това може би изглежда нелогично
с оглед ултраконсервативната салафитска идеология.
Политическата гъвкавост на салафитите, подкрепили отстраняването
на Морси, обаче им гарантира политическо и физическо оцеляване.

Запазвайки салафитите, Ас Сиси решава две задачи
едновременно. Първо, оставя в страната малка клапа, която да
канализира идеите на политическия ислям. Днешният режим чудесно
схваща, че е прегазил „братята“ и е отслабил мобилизационния им
потенциал, но без да унищожи техните идеи. Второ, създава се
илюзия за политическа алтернатива. Да подчертае отворения,
толерантен характер на режима явно целеше и участието на
салафитската партия „Нур“ в тазгодишните парламентарни избори –
независимо че конституцията забранява да се създават партии на
религиозна основа.

Салафитите обаче претърпяха съкрушително поражение.
Впечатляващо – особено ако припомним, че в изборите за парламент
през 2011-2012 г. те излязоха на втора позиция след
„Мюсюлмански братя“. Ефектът се засилва и от това, че въпросното
ислямистко течение нямаше конкуренти на „религиозното“ поле.

Резултатът от вота през 2015 г. потвърди, че в последно време
мобилизационният потенциал на ислямистите бе сериозно отслабен.
Това също показва колко ефикасно се бори с ислямистката заплаха
режимът.

Сред любопитните тенденции, характерни за управлението на Ас
Сиси, е постепенното връщане на политическата арена хора от
режима на Мубарак, функционери на бившата управляваща
Националдемократическа партия (НДП) и олигарси, които ги
подкрепят. В Египет наричат тази социална група фулюли, което в
превод от арабски означава остатъци, парчета. Заможността и
социалният им статут идват оттам, че са били вградени в
създадената от Мубарак политическа и икономическа система. В
тази категория „бивши“ нареждат обикновено служители от висшето
и средното звено, едри и средни бизнесмени, някои хора със
свободни професии.

По време на тазгодишните парламентарни избори коалицията „От
любов към Египет“ бе нещо като център на притегляне за мнозина
„бивши“. Пренебрегната бе забраната членуващи в партията на
Мубарак да участват в политическия живот. Партията „Свободни
египтяни“, станала участник в коалицията, нагледно демонстрира
тенденцията за връщане на бившите елити.

„Свободните египтяни“ се позиционират като светска,
либерална партия, противопоставена на „Мюсюлманските братя“. Тя
бе създадена през 2011 г. – на вълната на революционните
събития, от коптския мултимилионер Нагиб Савирис, натрупал
богатство през епохата на Мубарак. Днес той е най-големият в
страната медиен и телекомуникационен магнат. Оглавява „Ораском
телеком“, телевизиите Оу Ен Ти Ви, „Тен“ и в. „Ал Масри ал юм“;
отскоро е и основен акционер във френския филиал на телевизия
„Евронюз“. Савирис, чието състояние достига според „Форбс“ 3
милиарда долара, заема трета позиция в списъка на най-богатите
египтяни и е последен в десетката на най-заможните хора от
африканския континент. Упрекнат, че връща фулюлите в
предизборните списъци, Савирис се оплаква от дефицит на кадри,
задавайки риторичния въпрос: „Откъде да вземем кандидати, от
Луната ли?“.

Нищо чудно след време фулюлите да тръгнат към създаване на
НДП в обновен вариант и тя да стане поредната управляваща
партия. В Египет се очертава тенденция към постепенно спиране на
демократичния експеримент, започнал след победата на
революцията от 25 януари и оставката на Мубарак. Свива се и
пространството за политическа алтернатива. Става дума и за
репресиите над „Мюсюлмански братя“, и за намалелите възможности
пред другите опозиционни течения. Не само заради целенасочената
политика на Ас Сиси, но до голяма степен и поради формираното в
обществото остро искане за стабилност и сигурност. В Египет,
оцелял след болезнено ваксиниране с „братята“, стабилизацията е
нещо къде по-ценно от демократичния опит.

Ас Сиси обаче едва ли ще може да управлява Египет според
рецептите на Мубарак. Днешният режим разбира, че времената сега
са различни. Ако заложи само на репресивния апарат, може да
постигне краткосрочни резултати, но няма да си гарантира
оцеляване. Затова новият елит по принуда ще бъде по-чувствителен
за сигнали отвътре и отвън, активно ще развива механизми за
адаптация, за да си осигури политическо дълголетие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.