СофияПловдивВарнаБургасРусе

Банкери срещу дюшеци

Централните банки все още изпробват колко ниско може да паднат лихвените проценти

През юни миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ)
понижи водещата си лихва, срещу която отпуска кредити на
търговските банки до 0,15%, а лихвата по депозитите, по която
плаща на банките за техните резерви – до -0,1%. За централна
банка, която някога се пазеше от неконвенционални мерки,
фиксирането на отрицателен лихвен процент бе смел ход. ЕЦБ на
практика взима такса от търговските банки за това, че си държат
излишните депозити при нея, с надеждата, че това ще доведе до
по-общо понижаване на цените на кредитите.

Три месеца по-късно тя отново намали лихвата по депозитите – до
-0,2%. Когато ЕЦБ се събере на следващото си заседание по
паричната политика, на 3 декември, масовите очаквания са тя да
понижи тази лихва още повече, както и да одобри по-нататъшно
количествено облекчаване (печатане на пари за купуване на
облигации). В произнесена неотдавна реч президентът на
Европейската централна банка Марио Драги изяви претенции, че
нейните неконвенционални политики през последните 18 месеца са
били основният фактор за стимулирането на икономиката на
еврозоната и за предотвратяването на дефлацията. Отпускането на
кредити от банките бавно се съживява. Дори при това положение,
намекна Драги, недостатъчната инфлация и тлеещите безпокойства
за силата на икономическото възстановяване оправдават
по-нататъшни действия.

Не чак толкова отдавна се приемаше, че най-ниският възможен
лихвен процент е нула. Влагането на парите в банките винаги има
налична алтернатива: да бъдат държани в брой. Матраците не
взимат хонорар за съхраняване на банкноти. Вложителите може и да
се съгласят на ниски такси, за да избегнат цената и
неудобствата на алтернативните варианти. Повечето обаче дадоха
да се разбере, че толерантността им ще е ограничена. „Сега сме в
долния край“, заяви Драги след поредното понижение. Сега
изглежда, че той преосмисля своята позиция – колко ниско обаче
може да отиде ЕЦБ?

ЕЦБ не е сама в изпробването на долните граници на лихвените
проценти. Водещата лихва на датската е под нулата през голяма
част от последните три години с цел отблъскване на притока на
капитали, който заплаши връзването на националната валута,
кроната, към еврото. През януари Швейцарската национална банка
(ШНБ) изостави опитите си да спре поскъпването на франка спрямо
еврото, печатайки и продавайки пари в огромни количества; вместо
това тя прибягна до отрицателните лихвени проценти, за да
разубеди инвеститорите да купуват франкове. Шведската централна
банка, Riksbank, понижи водещата си лихва под нулата през
февруари, за да отслаби кроната, да направи вноса по-скъп и така
да тласне инфлацията по-близо до целевото равнище от 2%.

За всички тези страни курсът на еврото е най-важен. За да
девалвират техните национални валути централните им банки
предлагат лихви, които отиват по-надолу от нулата в сравнение с
лихвите на ЕЦБ. Лихвите по депозитите в Дания и Швейцария са
минус 0,75%. В Швеция те са минус 1,1%.

Това не накара търговските банки да разменят своите резерви в
централната банка срещу пари, както би трябвало да стане според
теорията. Причината е, че операцията сама по себе си би струвала
скъпо. За да извършват плащанията, банките трябва да прехвърлят
огромни суми пари помежду си всеки ден. Цената на
преброяването, съхраняването, прехвърлянето и застраховането на
транспортирането на банкнотите с автомобили очевидно надвишава
миниатюрните такси, които централните банки в Европа събират, за
да държат електронни депозити. Другата възможна употреба на
банковите резерви е да бъдат отпускани под формата на кредити на
други банки. Те обаче са залети с пари от прекомерната
ликвидност, създадена от количественото облекчаване.

Лихвата по депозитите на централните банки определя по общо
най-ниското равнище на еднодневните кредити. Ето защо
краткосрочните лихви на пазарите за пари също паднаха под
нулата. На практика отрицателните лихвени проценти и създаването
на пари посредством купуването от централните банки на
облигации и чуждестранни валути изпрати доходността на
суверенните облигации надолу в цяла Европа. Това пък понижи
лихвите, искани от банките за нови кредити.

Банките прехвърлиха част от цената на отрицателните лихвени
проценти на своите корпоративни клиенти. За тях също цената на
прехвърлянето и съхраняването на големи количества пари в брой
би била много висока; очевидната алтернатива – купуването на
сигурни и ликвидни облигации – също си има цена заради
негативните лихви.

Преди броени дни Alternative Bank Scweiz – малка швейцарска
банка – заяви, че ще бъде принудена да въведе отрицателни
лихвени проценти по личните сметки от януари. Повечето банки
обаче пощадиха клиентите на дребно от такива такси, приемайки,
че те ще прехвърлят своите вложения на друго място. В резултат
банковите депозити като цяло са стабилни. Банките просто поеха
цената на влоговете в централната банка, което намали техните
печалби. Едно ново понижаване на лихвата на ЕЦБ по депозитите с
0,2% ще изсмуче още 6% от чистата печалба на европейските банки,
според Autonomous Research.

В момент, когато лихвените проценти продължават да навлизат все
по-навътре в червената зона, рецептите, предписвани от
икономистите, стават по-смели. В реч от септември Анди Холдейн,
главният икономист на Bank of England, нахвърли в общи линии
редица варианти, за да може лихвите да отидат още по-надолу.
Най-радикалният ще бъде матраците да бъдат изключени от
сметката, като парите в брой изобщо бъдат премахнати. Кен Рогоф
от Harvard University изчисли, че има 4000 долара в обращение на
всеки човек в САЩ. Голяма част от тези пари са използвани за
скриване на трансакции от данъчните власти или от полицията.
Премахването на парите в брой ще ограничи тези дейности и ще
помогне на централните банки.

Възможно е обаче вложителите все пак да намерят начини да
запазят своите спестявания. Купуването на чуждестранна валута
или скъпоценни метали би било очевиден вариант. Както изтъкват
Кенет Гарбейд и Джейми Макандрюс от нюйоркския клон на
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, данъкоплатците
може да погасяват своите задължения към хазната предсрочно и
след това да си ги изискват обратно. Вложителите – да изтеглят
средства с платежно нареждане (т. нар. гарантирани чекове) с цел
съхраняване на стойност. Възможно е тези ордери дори да се
превърнат в своеобразна паралелна валута, тъй като са
прехвърляеми. Всяка форма на предплатена карта, като пропуски за
градския транспорт, ваучери за подаръци или СИМ карти за
мобилни телефони, може да се превърне в актив с нулева
възвръщаемост. Ако лихвените проценти потънат дълбоко надолу на
отрицателна територия, това ще обърне бизнес практиките с
главата надолу. Компаниите ще се стремят да правят плащания
бързо и да си получават парите бавно. Техните запаси могат да
нараснат.

На практика банките в еврозоната са на предна линия що се
отнася до отрицателните лихви. Това предизвиква безпокойства, че
ако лихвените проценти станат прекалено ниски, те може да
навредят на икономиката. Банките, които са неспокойни за
стабилността на своите депозити, е по-малко вероятно да отпускат
кредити, казва Хув ван Стенис от Morgan Stanley, инвестиционна
банка. По-нататъшното потъване на лихвите освен това вероятно ще
отслаби още повече еврото спрямо долара, особено в момент,
когато изглежда, че УФР е на път да повиши водещия си лихвен
процент на 16 декември. Възможно е дори това да е основният
мотив на ЕЦБ – така както девалвирането на собствените им валути
е явно изразената цел на другите членове на клуба на
отрицателните лихвени проценти.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.