СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ще поеме ли Португалия по пътя на Гърция?

Асошиейтед прес

Съюз против икономиите, включващ радикални леви партии, поема
властта. Разклатена икономика и огромни дългове застрашават
националната икономика. Останалата част от Европа наблюдава с
бдително око.

Звучи познато? Не е Гърция, а друга страна от еврозоната:
Португалия.

Държава, която само преди месеци бе сочена като пример как
да се следват мерки за бюджетни икономии, стана нов източник на
безпокойство в Европа.

Лявата коалиция свали дясноцентристкото правителство, което
въведе дълбоко орязване на разходите и рязко вдигане на
данъците, поискани след 2011 година от кредиторите при
спасяването на Португалия със заеми за 78 милиарда евро.
Събитията повториха случилото се в Гърция, чиито радикални
лидери тази година почти изкараха страната от еврозоната.
Да погледнем дали Португалия ще поеме по пътя на Гърция.

СИТУАЦИЯТА

Водена от умерената Социалистическа партия, която пое
властта в четвъртък, 26 ноември, в парламента новата
администрация в Португалия ще бъде подкрепена от
Комунистическата партия и радикалния Ляв блок и Зелените.

Техните възход и реторика извикват в съзнанието радикалната
партия СИРИЗА в Гърция и драматичните й сблъсъци с кредиторите
от еврозоната тази година. Първоначално СИРИЗА отказа да приеме
още бюджетни съкращения и в отговор кредиторите почти изхвърлиха
Гърция от еврозоната.

Новото правителство в Лисабон – второто по големина в
историята на страната, със 17 министри и 41 заместник-министри –
надава подобен боен вик, ангажирайки се да „обърне страницата“
на икономиите, за които Германия се застъпва от години, за да
бъдат намалени високите дългове въпреки икономическите
трудности, до които може да се стигне. Този вид бунтарство
алармира инвеститорите, които обичат предсказуемостта.

Гърция и Португалия представляват по по-малко от 2 % от
брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, но проблемите им
могат да възпламенят отново страховете около финансовото
благосъстояние на блока.

Анализатори от Barclays Research отбелязаха, че се очаква
лихвите по суверенното кредитиране на Португалия да се повишат,
тъй като заради опасенията за стабилността на правителството
пазарът ще продължи да търси известна премия за политическия
риск.

ПРИЛИКИТЕ

Народът и на Португалия, и на Гърция бе тежко засегнат от
годините на бюджетни икономии.

Гърците пострадаха от скок на бедността и безработицата и
изборите миналия януари доведоха на власт левия премиер Алексис
Ципрас и партия СИРИЗА.

Ципрас влезе в сблъсък с кредиторите за икономиите, почти
изваждайки Гърция от еврозоната. Оттогава се наложи Ципрас да
обърне курса. Той прие искането на кредиторите за по-високи
данъци и драстично орязване на пенсиите и разходите в замяна на
нов спасителен пакет от 86 милиарда евро.

В Португалия подобна неочаквано бурна реакция срещу
икономиите бе предсказуема на парламентарните избори миналия
месец, когато партиите „анти-икономии“ заедно събраха над 60 %
от вота.

Също като при Ципрас, първият призив на встъпващия
португалски премиер социалист Антониу Коща бе да се ограничат
икономиите. Той възнамерява да отмени съкращенията на заплатите
на държавните служителите и да отблокира увеличението на
пенсиите от 1 януари, както и да облекчи данъчното бреме. Това,
твърди той, ще вкара повече пари в джобовете на португалците и
ще даде плам на икономиката.

Само че държавният дълг на Португалия, също като гръцкия, е
все още много висок. На равнище 130 % от БВП, той е третият по
размер в Европейския съюз, а трите основни рейтингови агенции
продължават да класифицират като „боклук“ (junk) португалските
облигации.

И двете страни, както и останалата част от ЕС, трябва да
представят за одобрение разходни планове пред властите в
Брюксел.

РАЗЛИКИТЕ

Въпреки сходствата в правителствата има причини да се мисли,
че Португалия няма да последва турбулентния път на Гърция.
Да започнем с това, че Мариу Сентену не е Янус Варуфакис.

Новият португалски министър на финансите, който е възпитаник
на Харвард, е благоразумен и скромен – много различен от яркия
бивш гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, чийто зов за
бунт отчужди кредиторите на Гърция. По принцип португалците не
са толкова разпалени като гърците и по лисабонските улици няма
ожесточени протести.

Икономическото богатство на двете държави също се различава.
Макар Португалия да не постигна целта си да бъде като
Ирландия, друг получател на спасителни пари с процъфтяваща
икономика, след тригодишна рецесия страната отчете икономически
растеж от 1,5 % за първото полугодие спрямо същия период на 2014
година. Равнището на безработицата спадна от рекордните 17,7 %
през 2013 година до 11,7 % през третото тримесечие. Изпълнявайки
спасителния план с мерки за икономии, Лисабон успя да излезе от
системата на редовни прегледи от кредиторите по програмата.

Такова облекчение нямаше за Гърция, където правителството
очаква икономиката да остане в рецесия и през 2016 година, с
безработица трайно над 25 % и държавен дълг, който да нарасне до
188 % от годишния БВП. Няма непосредствени планове за излизане
на пазарите на облигации, а банковите трансакциите остават
ограничени, след като през лятото страната стигна почти до
финансов крах.

Освен всичко суверенните облигации на Португалия са
подкрепени от стимулиращата програма на Европейската централна
банка за изкупуване на дългови книжа. Благодарение на програмата
лихвите по португалското кредитиране остават много ниски
въпреки политическата несигурност. В сряда, 25 ноември, страната
продаде 10-годишни облигации с доходност от едва 2,43 %. При
Гърция напротив – облигациите не отговарят на критериите за
такава подкрепа, защото рейтингът им е нисък.

Федерико Санти, анализатор в консултантската компания
Eurasia Group с централа в САЩ, отбелязва, че за разлика от
Гърция радикалните леви партии в Португалия няма да бъдат в
кабинета, а и Португалия не търси повод за конфликт с Брюксел.
Има обаче риск Португалия да се увлече по популистка политика,
предупреждава той.

Достатъчно сме обезпокоени, но спокойно можем да кажем, че
(Португалия) няма да бъде другата Гърция, заключава Санти.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.