СофияПловдивВарнаБургасРусе

Срещата на върха ЕС-Турция: трудни за спазване обещания

Франс прес

Снимка: Юръп юнайтед

Европейците и турците се ангажираха „да подновят“
преговорите за присъединяване на Анкара към ЕС в замяна на
сътрудничество на Турция за спиране на притока на мигранти към
Европа, но анализатори поставят под съмнение значимостта на
тяхното споразумение.

Турският ислямо-консервативен премиер Ахмет Давутоглу
изрази задоволство в неделя след срещата на върха в Брюксел от
„един исторически ден“ за Турция, загрижена да поднови
преговорите си за присъединяване, започнали през 2005 г., които
обаче са в мъртва точка.

ЕС реши да предостави на Турция помощ от 3 милиарда
евро, за да помогне на страната да приеме сирийските бежанци на
своя територия, и двете страни се договориха за съвместен план
за действие, който предвижда Анкара да направи границата си с
Европа по-малко пропусклива за мигранти.

„Това, което европейците искат от Турция, е
нереалистично и неосъществимо“, смята професор Дженгиз Актар от
университета Бахчешехир в Истанбул.

„Изглежда невероятно. Никой не може да попречи на това
тези мигранти да отидат към Гърция или България, тъй като те
нямат никакво бъдеще нито в страната си, нито в Турция. Опасявам
се от нулев резултат“, коментира политологът, като изтъкна, че
Турция и ЕС играят партия „лъжлив покер“.

„Да се намали потокът от бежанци до управляеми
пропорции, които присъстват по-малко във водещите заглавия, се
налага като необходим принцип в краткосрочен план за възпиране
на надигането на крайната десница в ЕС“, отбелязва Холгер
Шмайдинг от германската банка Беренберг.

„Другите мерки като ускоряване на предварителните
проучвания за предоставяне на право на убежище, експулсирането
на тези, които нямат законно право да останат в ЕС, и
увеличаването на разходите за интегриране на тези, които имат
такова право, ще отнеме повече време“, добавя Шмайдинг.

Ахмет Давутоглу увери, че неговата страна „ще спази
обещанията си“ по въпроса за мигрантите, като подчерта, че
окончателно решение на кризата с мигрантите не може да бъде
намерено без глобално политическо решение в Сирия.

При всички случаи съществуват все още сериозни пречки в
двустранните турско-европейски отношения, специално нарушенията
на основните свободи в Турция при ислямо-консервативния и
авторитарен режим на президента Реджеп Тайип Ердоган, силния
човек на Турция, на власт от 2003 г.

„Няма нито дума“ в заключителната декларация от срещата
на върха „за правовата държава, медиите и кюрдския въпрос“,
отбелязва Марк Пиерини, бивш посланик в Анкара и изследовател в
Карнеги Юръп. Това е „реалистичната политика на ЕС на
най-ниското й равнище“, изтъква той.

Тази среща на върха „няма да ни накара да забравим
разногласията, които съществуват все още с Турция за правата на
човека или свободата на печата, ние ще се връщаме към това“,
увери все пак председателят на Европейската комисия Жан-Клод
Юнкер.

Двама журналисти от опозиционния вестник „Джумхуриет“
/лявоцентристки/ бяха обвинени и поставени под арест в четвъртък
вечерта от турското правосъдие за „шпионаж“ и „огласяване на
секретни документи“ заради сензационна информация за
предполагаеми доставки на оръжия от Анкара за ислямистки
групировки в Сирия, воюващи срещу режима в Дамаск.

В събота Тахир Елчи, известен и уважаван защитник на
кюрдската кауза, председател на адвокатската колегия в Диарбекир
– центъра на населената предимно с кюрди югоизточна част на
Турция, бе убит при неизяснени още обстоятелства по време на
престрелка между полицията и кюрдски активисти.

Освен въпросите, свързани с правата на човека,
обещанията за подновяване на преговорите за присъединяване се
сблъскват с пречки, които изглеждат все още непреодолими.
Кипър, разделен от 1974 г., който блокира някои глави в
преговорите, „няма да промени никога позицията си, докато няма
повторно обединение“, смята Актар.

„Процесът е започнал от години и няма причина нито да се
ускорява, нито да се забавя“, подчерта в неделя френският
президент Франсоа Оланд, илюстрирайки предпазливостта на
страните членки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.