СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как бързо се забравят големи филми от миналото – Елдар Рязанов In Memoriam

Олег Басилашвили, Людмила Гурченко и Никита Михалков във филма „Гара за двама“ (Вокзал для двоих), 1982.

На 88 години в Москва почина режисьорът Елдар Рязанов, чието име не говори нищо на хората под 50-60 годишна възраст. Дори по-възрастните зрители не помнят името на режисьора, но помнят няколко негови големи филма, въртени многократно по екрани и телевизия по време на соца.

Днес често се употребява изразът „култов филм”, който е напълно девалвиран. Рязанов е автор на няколко култови в истинският смисъл на думата филми от 70-те и 80-те години, чийто успех надминава по зрители много по-нашумели днес кинопродуции.

Но всяко поколение си има своите филми и днес тези на Рязанов могат само да събуждат спомени у по-възрастните. Малцина са киноманиаците, които гледат стари филми, особено от съветската епоха.
В онази съветска епоха, днес описвана като черен комунистически режим, в който е нямало никаква култура, а само идеология и пропаганда, все пак имаше истински творци.

Прочутият комедиен актьор Юрий Никулин в „Старци разбойници“ (Старики-разбойники), 1971 г.

Режисьори като Рязанов или Георгий Данелия умееха да разкажат в комедия една човешка история, на фона на тогавашното деформирано общество, да подскажат оптимизъм, като загатнат ненатрапчиво цялата тъга на тогавашния живот, без да те убиват с мрачни сцени и сюжети, без остри присъди. Тези филми съхраняваха и култивираха човешкото, мярата за доброто и красивото, макар и в идеологизирана среда и в условията на студена война между два свята.

Днес някои могат да ги определят към конюнктурни за епохата. Но няколко от филмите на Рязанов бяха забележителни, първокласни произведения на изкуството.

Лариса Гузеева и Никита Михалков във филма по пиеса на Александър Островски – „Жесток романс“ (Жестокий романс).

„Гара за двама”, един от последните хитови филми на режисьора, зашеметява с актьорска игра. При цялата безнадежност на героя, който влиза в затвора, и връзката му със сервитьорката – незабравима роля на Людмила Гурченко – двамата не създават потискащи персонажи и сцени. Сюжетът се развива като комедия, а намекът за сталински лагери и режима, присъства загатнат в епизоди като сутрешната проверка в началото и с тичащия герой, закъснял от отпуск затворник, който свири на акордеон отвъд оградата на лагера, за да го чуят и не го обявят за избягал.
Бащата на Рязанов е лежал 17 години в сталински лагери, след първоначална присъда от 5 години е направил опит за бягство и излежал общо 17. Намира и вижда сина си чак през 60-те, когато той вече е известен режисьор.

Един от първите филми, пробили Желязната завеса, италианско-съветска копродукция. Актьорите Алигиеро Носкезе и Андрей Миронов в сцена от „Невероятните приключения на италианците в Русия“ (Невероятные приключения итальянцев в России), 1974.

Филмът „Ирония на съдбата или „Честита баня” описва историята на едно типично руско празнично запиване, при което мъж се оказва на грешното място поради еднаквите панелни квартали на соца във всеки град. Оказва се, че можеш да попаднеш в един и същ квартал, с едноименна улица, един и същ номер блок, дори ключът ти да съвпадне в ключалката, вместо в Москва в Ленинград, в дома на млада жена, която намира заспал в хола си непознат мъж. И започва затрогваща любовна история в новогодишната нощ.
При първото излъчване по Нова година на 1 януари 1976 г. този двусериен филм е гледан от 100 милиона зрители в Русия, повторен по молба на зрители дни по-късно, оттогава досега излъчван по различни руски телевизионни канали на всяка Нова година. Само между 1976 и 1978 г. е гледан по телевизията от 250 млн. зрители, още 7 млн. по кината.

Режисьорът Елдар Рязанов и актьорът Никита Михалков по време на снимките на „Жесток романс“.

Пиесата, по която е заснет филмът, написана от Рязанов и Емил Брагински, е играна десетки пъти в различни театри години наред.

Пиянска грешка в панелните квартали на соца, която се превръща в дар от съдбата – Андрей Мягков и Барбара Брилска (полска актриса) във филма „Ирония на съдбата“ (Ирония судьбы).

Филмът е излъчван многократно и по български телевизии в новогодишните дни, преди и след 1989 г. Днес за него няма текст на български в Уикипедия, руският текст там е илюстриран само с един плакат на филма, без кадри от него.

Не е чудно, че старите филми се забравят и вече не интересуват новите поколения. Днес в Русия е сравнително забравен дори Висоцки, велик актьор и певец на полу-ъндърграунд песни, някои от които неиздавани никога, разнасяни само като нелегални любителски записи.

Инокентий Смоктуновски в ролята на човек, който краде коли, купени с нелегално придобити средства, а после ги продава и дарява парите на сиропиталища. „Пази се от автомобила“ (Берегись автомобиля), 1966 година.

В Русия все пак споменът за този филм на Рязанов е още жив – през 2007 г. е заснето продължение на „Ирония на съдбата”  – който при бюджет 5 млн. долара, събира приходи 56 млн. долара – много за Русия. И днес, като потърсиш в Гугъл за „Ирония на съдбата“, излизат преди всичко неща за неговото продължение от 2007 г.
От 30-те филма на Рязанов няколко са се превърнали в класика, нещо като културно наследство на Русия от 60-те, 70-те и 80-те години и исторически паметници на епохата на соца.

Линкове за филми на Рязанов –

гледат се в YouTube, не могат да се гледат вградени в друг сайт:

Ирония на съдбата или „Честита баня
(с надписи на английски)

Гара за двама“ 1 част
(с надписи на английски)

Гара за двама“ 2 част
(с надписи на английски)

Жесток романс
(с надписи на английски)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.