Поправки в закона – какво става с казаните? Кой се бори за ментето?

Промяната не засяга домашната ракия за лична употреба

Работници почистват казани с капацитет 800 литра. Занапред те трябва да се регистрират като акцизен склад и да бъдат под постояунен контрол на митницата. Снимка: Снимка: Агенция митници

Две важни поправки за ракиите прие парламентът неотдавна и веднага ракиджии излязоха на протести. Поправките засягат казаните за варене. Първата е, че казани с капацитет от 500 л нагоре ще се рагистрират с лиценз, като акцизен склад, както големите производители.

Втората е, че в казаните ще е разрешено варене на ракия от 1 юли до 31 декември. Защото България е пълна с нелегални или полулегални казани, които бълват целогодишно. През лятото с плодове, есента с грозде, а зимата със стари компоти, каши от стари джибри със захар, вече преработени веднъж-два пъти на вино, каши от стари вафли, хранителни отпадъци и т. н. измишльотини, от които се прави спирт, който после с есенция и карамел за цвят ни се предлага като ракия, джин, коняк, водка и уиски. Най-вече се продават под щанда в разни магазини, пазари, битаци, в туби, пластмасови дамаджани от минерална вода, пластмасови шишета, кръстени като „кортенска”, „сунгурларска”, „от Памидово”, „от Карабунар” и т. н. Минават за домашна ракия, а всъщност са почти промишлено производство от нелегални спиртоварни.

Заловена от митниците нелегално произведена продукция в казани, която се продава под тезгяха по магазини, пазари, наливно по заведения. Снимка: Агенция митници

Продават се наливно и като водка, джин, уиски и т. н. на дискотеки, заведения и хотели из провинцията, които ги сервират на клиенти.

Някои от протестиращите ракиджии изтъкваха, че не можело да работят само по 6 месеца в годината. А с какво ще варят ракия от януари до юни? От какъв плод? Даже наивно обясняват в репортажи по телевизията, че джибрите, останали от виното, сипани във вода и захар, не можели да ферментират през зимата и ги варели напролет, като се стопли. Това менте пие българинът и му обясняват, че това било традицията, на която посягал законодателят.

Впрочем, в поправките е предвидено и в зимния период да могат да варят ракия, но само с предварителна заявка в митницата за количества и суровина.

Протест срещу ограничението за казани над 500 литра в Пловдив. Снимка: бТВ

Приетите от парламента поправки в Закона за акцизите и данъчните складове се отнасят за т. нар. специализирани малки обекти за дестилиране, тоест казаните, но не малките домашни казани до 100-ина литра, които безброй любители държат по къщите си. Става дума за ракиджийници, повечето еднолични фирми, собственици на казани, при които хората от село носят своите джибри да си изваряват ракия срещу заплащане. Те обаче не изваряват само джибрите на частни стопани, а правят и собствено производство, което продават.

Заловени от полицията при транспортиране с камион бидони по 500 литра нелегално произведен алкохол за продажба. Снимка: Пресцентър на МВР

И досега имаше ограничение в закона – казани от 1000 л нагоре да се регистрират с лиценз за акцизен склад и да се контролират като големите производители. Сега вече ограничението е от 500 литра нагоре.
Малко или много е това? Добре или зле за пияча? Промяната е по искане на организации на лозаро-винарите и законните производители, които от години настояват. Но е категорично в полза на пияча, макар някои да не разбират това.
Ограничението очевидно не засяга любители на варенето на домашна ракия вкъщи с личен казан или в селската ракиджийница. А засяга полупромишленото варене на шльокавица без контрол.

Досега в България цареше пълна свобода на акцизния бизнес варене на алкохол. В страната има към 10 000 казана за варене на алкохол с голям капацитет, от 200 л нагоре, според данни на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и лозаро-винарската камара. А официално регистрираните казани по села и паланки са към 2900, от тях отчитат дейност и плащат някакъв акциз към 2000. И за тяхната дейност е внесен рекорден акциз миналата година за към 700 хил. лева. А би трябвало да внесат десетки милиони, дори ако на литър се плаща половин акциз, като за домашна ракия на един стопанин, за семейна употреба.

Заловен нелегално произведен спирт и менте уиски. Митничарите са закрили етикетите на снимката, да не се вижда марката на уискито, но то си личи. Снимка: Агенция митници

Може да звучи невероятно на незапознатия читател, но около половината от реколтата грозде в България минава през тези към 8000 нелегални и 2000 легални казана.
Количеството грозде е към 200 хил. тона годишно. Това е половината добив от регистрираните лозя, а асмите в двора на чичо от село или в малките градове въобще са извън сметката – да си ги варят на ракия и да си ги пият.

Става дума за други производители в сянка, почти индустриално производство на ментета. Може да смята читателят колко милиона акциз трябва да се прати за преработени 200 хил. тона грозде…
Някои ромски фамилии и др. „специалисти” имат по 10-20-30 казана с капацитет по 500-1000 литра. Представя ли си човек какво количество алкохол произвеждат? И къде отива той? Очевидно за него акциз 4,40 лв. на литър (за 40-градусова напитка) не се плаща, а количеството не е за домашна употреба. А според размера на реколтата грозде в България, от половината могат да се произведат към 40 млн. литра ракия. Сложно е дори за смятане, защото от това грозде първо може да се произведе вино, а от останалите джибри – ракия.
Количеството е много повече от това за лична употреба, от  нар. домашна ракия. Това си е индустриално производство. Законните производители на алкохол са обхванати плътно с проверки и контрол, плащат акциз над 180 млн. лева годишно. А от другата половина от реколтата грозде, която не минава през тях идват 700 хил. лева акциз.

Заловена от митниците нелегално произведена продукция в казани, която се продава под тезгяха по магазини, пазари, наливно по заведения. Снимка: Агенция митници

Сега законът позволява на семейство да си произведе до 30 л домашна ракия с половин акциз. Така едно семейство на село, като се добавят и децата им в града, може да си свари законно, с половин акциз, 30, 60 или 90 л, зависи от семейството. Реално на село ракия се вари без никакъв контрол и акциз се плаща символично, примерно за 10-ина литра от един стопанин, а свареното количество е пет пъти повече.
В селските ракиджийници казанът преварява тонове на сезон, а в тетрадката му е записано няколкостотин литра. И митничарите не закачат това производство, да не пипат „ракийката на народа”.
Селските казани до 100-200 л минават между капките.
Но защо митничарите не закачат тези нелегални фабрики за алкохол, с казани с голям капацитет?

Какво следва оттук нататък

със сегашните поправки?

Онези, които си варят вкъщи с личния казан джанки, сливи, дюли, грозде от асмата в двора или личното лозе, ще продължат да си варят и да си се тровят сладко със собствената продукция както до сега.
От поправките в закона би трябвало да излязат на светло с платен акциз големи производители с казани над 500 л. Би трябвало да се събере акциз от тяхното производство и произвежданото да е под контрол за качество.
Повечето казани над 500 л са собственост на еднолични фирми, които изваряват срещу заплащане ракията на хора от селата, с техни джибри. По закон могат да изваряват само джибри от плодове и грозде, собствено производство. Но въпросните собственици на казани купуват грозде и др. Бог знае каква суровина, вкл. стари компоти, и варят големи количестав, които после подават под тезгяха.

В Европа собствениците на такива казани имат право само на един. Тук един такъв производител има по 10-20, разпръснати в няколко фирми. И продукцията, която е шльокавица без контрол, се продава наливно с авторитетни имена (както стана дума по-горе). Любопитно е, че в комисията в парламента, когато са обсъждани поправките, като твърд техен противник се е проявил бившият финансов министър Петър Чобанов, сега депутат от ДПС. Той остро се застъпил казаните над 500 литра да останат без регистрация.

Ползата за държавата от повече акциз не е най-важното.
В случая нас ни интересува ползата за пияча. Само наивен може да вярва, че наливните ракии в туби, изварени от такива казани, са хубаво питие.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.