Посланието на Путин – кратко и кухо

Владимир Путин произнася годишното си послание. Снимка: от тв екрана

Посланието на Владимир Путин до Федералното събрание излезе
кратко и кухо откъм идеи. Така окачествява „Ведомости“
тазгодишната реч на руския президент, съобщи Би Би Си.
Когато най-важно е да се мобилизира страната, странно е да
се говори за реформи или иновации, или пък инвестиции, забелязва
вестникът. Останалите части от посланието според него са били
доста шаблонни.

„Ведомости“ не изключва възможността постепенно да секва
идейният резерв, от който черпят авторите на президентското
послание.

„Това директно следва от постоянното стесняване на
вътрешнополитическото пространство – през последните години са
издигнати множество идеологически граници, а няма кой да
произвежда нови идеи, но всъщност няма и нужда от тях“,
коментира изданието.

Руският лидер не критикува пряко Запада в речта си, защото
не иска някой в тези страни да каже, че Путин е настроен срещу
Запада и не бива да се действа в обща коалиция с него, твърди
Матю Брайза, директор на международния център за отбранителни
изследвания в Естония.

„Това бе твърде умно – защото излиза, че конфронтация няма и
по въпроса за Сирия Путин формално работи задружно със Запада“,
цитира го всекидневникът в друга статия на същата тема.
Президентската реч бе „послание на един загрижен човек“,
„сблъскал се с икономическата реалност и ниското качество на
държавно управление“ в Русия, пише в заглавие „Независимая
газета“.

Путин е принуден да седи на няколко стола едновременно.
Стремежът му е годишният бюджетен дефицит да не надхвърля 3
процента, дори ако доходите са по-малко от очакваните. Не се
знае обаче откъде да отреже за целта. Путин не може да свие
подкрепата за персонала в големите държавни предприятия, защото
има риск да изгуби електорат. Не иска и да орязва социалните
гаранции, защото избирателите му разчитат примерно на безплатно
здравеопазване. Не може и да вдигне данъците на предприемачите,
защото само бизнесът теоретично е способен да спаси руската
икономика. Да склони на отстъпки пред Запада и да отвори за
Русия достъп до финанси от чужбина също е трудно за Путин –
отстъплението не му е навик, разсъждава вестникът.

„Руският президент се е сблъскал не само с икономическите
реалности, но и с реалностите на държавното управление, в които
той, разполагайки де факто с цялата власт, не може да действа
ефективно и не знае как да промени ситуацията“, заключава
„Независимая газета“.

„Цялото послание фактически бе посветено на една тема:
независимо от кризата и санкциите, ние се развиваме. То бе
сигнал за населението, че не става нищо страшно“, заявява пред
„Новая газета“ политологът Алексей Макаркин.

„Доста спокоен, уверен тон, никакви извънредни мерки (. . .)
Вдигнаха се акциите на (премиера) Дмитрий Медведев: Путин лично
му благодари за дейността в демографската сфера – след такива
думи човек не го пращат в оставка“, отбелязва наблюдателят
Евгений Минченко.

„В посланието ги нямаше ритуалните обвинения срещу „петата
колона“. Това естествено не значи, че няма да се затягат
гайките“, посочва правозащитникът Леонид Гозман.
„С такава риторика и лични обвинения срещу турския президент
Ердоган, че едната му ръка е оцапана с петрол , другата – с
кръв, няма как да разчитаме на разведряване и връщане към
нормалния диалог с Турция“, предупреждава по повод друг момент
от посланието на Путин аналитикът Фьодор Лукянов.

Русия няма да забрави никога свалянето на руския военен
самолет на 24 ноември над сирийската граница и турците ще
съжаляват за стореното, заяви вчера руският лидер и нарече това
съучастие с терористите. Той обвини Анкара, че е подкрепяла и
бунтовниците в Северен Кавказ през 90-те; напомни и обвиненията
на руската армия срещу президента Ердоган и неговото семейство,
че са „съучастници“ в трафик на петрол с групировката „Ислямска
държава“.

„Ще припомняме неведнъж и занапред какво са направили те. И
те неведнъж ще съжалят за стореното. Знаем какво трябва да
направим“, цитира „Комерсант“ думи на Путин.

„Президентът обаче не сподели какво знае. Явно е нещо
такова, че по-добре да не го знаем“, добавя кореспондентът на
„Комерсант“.

„Гардиън“: Злъчните критики на руския президент срещу Турция не могат да прикрият външнополитическите му провали

Президентът Владимир Путин посвети по-голямата част от
обръщението си към нацията на заплахи към Турция, че дълго ще
съжалява за свалянето на руския бомбардировач на
сирийско-турската граница и на обвинения, че Турция препродава
петрол от „Ислямска държава“. Путин предупреди, че нещата няма
да се сведат до спиране на вноса на турски домати, последиците
ще са много по-сериозни в дългосрочен план, пише британският в.
„Гардиън“.

Това беше доста любопитно изпълнение на лидер, който с
анексирането на Крим, набезите в Украйна и интервенция в Сирия
озадачи и разтревожи света заради своята самонадеяна и своеволна
политика.

Цялостната картина до голяма степен отсъстваше в речта му,
по време на която някои от слушателите в Кремъл задрямаха.
Несъмнено Путин искаше да събуди националистическа реакция и без
съмнение той ще постигне това, но ако е имало руснаци, които
искаха да получат аргументиран отчет за успехите в украинската
или сирийската инициатива на Москва, те не получиха отговори,
отбелязва вестникът.

Това е така, понеже и при двете начинания разходите далеч
надхвърлят придобивките. Крим тъне в мрак откакто кримските
татари и техните украински съюзници прекъснаха електропроводите,
захранващи полуострова, и макар че руският президент откри
„енергиен мост“, подводен кабел, който скоро ще заработи, това
далеч няма да реши енергийните проблемите на Крим. Лишаването на
Крим от електрозахранване влоши още повече отношенията с Киев.
Сега Русия настоява за промени в договора за свободна търговия
между Украйна и ЕС, който влиза в сила през януари. В противен
случай Москва е заплашена от нови санкции заради съседна
Украйна.

Това се случва на фона на провала и на двете страни в
ангажимента им за примирие, изтегляне на войските и тежкото
оръжие и създаването на погранична зона за сигурност под
международно наблюдение, посочва „Гардиън“.

Цялата тази деградация в отношенията е проблем за Европа, но
и проблем за Русия. Установявайки, че местните й пълномощници
са едновременно изискващи и неконтролируеми, Москва се върна към
идеята, че влиянието в Киев е по-важно от завземането на
територия на изток и иска да изтъргува някакъв вид
сътрудничество в Сирия за някакъв вид сделка за Украйна и
европейските санкции.

Руската интервенция в Сирия със сигурност успя да подкрепи
президента Асад в момент, когато режимът и иранските му
поддръжници се тревожеха, че той може да рухне. Да се говори за
прелом обаче не би могло. Първата голяма офанзива на сирийските
войски след намесата на руснаците беше спряна с цената на големи
кръвопролития от бунтовници, въоръжени с противотанкови ракети
с дистанционно електронно насочване, доставени от поддръжниците
им от Персийския залив. Както и САЩ, Русия установи, че
въздушните удари не са магическо решение. Дипломацията обаче
също се оказва сложна работа: сътрудничеството с Иран и Ирак
представлява крехък съюз, който лесно може да рухне, особено във
връзка с бъдещето на Абас.

В резултат на сблъсъка с Турция Путин може би си вади поука, че за да спечелиш приятел е нужно много време, но да го изгубиш можеш само за ден. Целта на Русия бе да промени ситуацията в Сирия. Вместо това тя добави собствените си грешки към тези на другите, подчертава „Гардиън“.
Според много руснаци именно сирийската авантюра стана причина
за гибелта на сънародниците им в самолета над Египет. Редно или
не, този тежък удар е доказателство, че всяка намеса в чужбина
си има цена, поради което трябва добре да се претеглят
аргументите, преди да се предприемат действия. Това показаха и
дебатите в британския парламент за британски въздушни удари в
Сирия. В Русия такива дебати нямаше, припомня всекидневникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.