Защо интересите на сводниците, Борис Велчев и Румен Петков съвпадат?*

Проститутка на софийска улица. Проституцията в България съществува в правната зона на здрача, а държавата е ключова страна в търговията със секс в Европа. Снимка: в. „Ню Йорк таймс“

“Управници отхвърлиха легализирането на проституцията”, прочетох в петъчния “Труд”. Надежда Михайлова събрала президента, главния прокурор и вътрешния министър на някаква конференция да защитават жените жертва на трафик. Тази среща ми прилича на театър, в който някакви политици се правят на загрижени. Като отхвърлят евентуален закон за проституцията, какво приемат същите тези управници?

Само в София има около 100 публични дома. Всеки може да отвори вестник с обяви, да набере телефонен номер и да отиде в такъв дом. Изследване показва, че половината от тинейджърите започват сексуалния си живот там. Интернет е пълен с оферти. Цените са около 50 лв. на час. Можеш да си поръчаш жена по телефона, пристига на адрес. Пълно е с обяви: “Набираме компаньонки”.
Проституцията в България е тотална. Не става дума за политическата, а в прекия смисъл на думата. Проститутките са толкова много, че излизат и извън границата. Според някои европейски доклади около 10 000 български проститутки работят постоянно в Западна Европа.

Е, как става така, че сега, когато проституцията е нелегална, всъщност тя е на всяко кьоше и на всяко околовръстно?
Обяснението е просто – стройна йерархична система, по която текат парите от оборота в този бизнес. Публичните домове плащат на полицията, за да не им прави проверки. Пари отиват и за редовия полицай на улицата, и за началниците му. Пари отиват още по-нагоре по веригата, за да съществува необезпокояван бизнесът.
Нещо да сте чули за акция в публични домове в София? Много от тези “клубове” се рекламират не само по вестниците, а и по радиото. Полицията сякаш е глуха и неграмотна. Това ли статукво защитават управниците?

Надежда Михайлова, която се прави на активна защитничка на жените жертви на трафик, всъщност само заема красива поза. За ден се появи по всички медии да обяснява загрижено, че ако се легализира проституцията, щяло да има повече проститутки и трафик на жени. Това е по-скоро лъскане на политически имидж. За да се обсъди такъв проблем трябва да има дискусия, алтернативни мнения, а не красиви декларации на политическия елит, които предрешават въпроса.

Кога е по-голям рискът едно момиче насилствено да бъде направено проститутка – когато проституцията е легална или когато е нелегална? Когато районното и уличните полицаи са купени от сводниците такова момиче няма никакви шансове. На кого да се оплаче? Повечето такива момичета-жертви са без един родител или пълни сираци, или са избягали от вкъщи. При сегашната система такова момиче обикновено го затварят в един апартамент, на който никой не прави проверки, и то се превръща в жертва.

Как щеше да бъде това при легалната проституция? Организацията от сводници ще увисне във въздуха, няма да има нужда някой да плаща на полицията и да насилва някого. Полицията няма да има корупционен интерес към една легална дейност и ще реагира на опитите за насилие. Проститутките сами ще избират дали да плащат на някого да ги пази, могат да се измъкнат от сегашното крепостно робство.
Легализирането на проституцията означава да спре огромен поток от пари, който храни сводници и държавни служители, и дори финансира политици.

Политици като Михайлова рисуват един неверен образ за проституцията, че тя изцяло е нещо насилствено. Повечето жени в нея сами искат да работят това. Професията е древна – още от времето на Мария Магдалена и отпреди библейски времена. Да, у нас проституцията е прекалена. В нея сега са момичета и жени, възпитани от поколенията на Живков. Тя се организира от хора, продукт на социалистическа България. В тях са пренесени ценностите на комунистическо общество, в което официално се говореше за морал, а неофициално се вършеше друго. Когато проститутки по хотелите официално нямаше, а неофициално ДС и милицията ги оставяха да си вършат работата, стига да ги информират. Същото е в момента – не може да се легализира проституцията, ама може тя да е навсякъде и от нея да тече в джоба.

Именно сега, когато проституцията е нелегална, жените са експлоатирани – половината от сумата, която плаща всеки клиент, отива да храни всички паразити със или без униформа нагоре по веригата.

Главния прокурор Велчев обяви театрално на семинара, организиран от Надежда Михайлова, че хазната можела и без парите от легализираната проституция. Това също е поза. Че кой въобще е изтъквал като аргумент постъпления в хазната? Проблемът е да се прекрати корупцията и формирането на огромни парични потоци, които подкупват всичко по пътя си. Ето, по този въпрос трябваше да се изкажат главният прокурор и вътрешният министър Румен Петков, който също се обяви против легализирането. Да обяснят защо клубовете с червени фенери са навсякъде, а прокуратурата и полицията не ги закачат. Ако те не знаят, трябва да им се каже, че най-големите противници на легализацията освен тях, са сводниците.

Преди няколко месеца публикувахме в e-vestnik откровенията на един сводник (виж тук). Той се чувстваше недосегаем, говореше свободно, сякаш от нищо не го е страх. Каза, че плаща по 15 000 лв. месечно на районното и на СДВР и никой не му закача бардаците (имал 2-3 публични дома в София). Бизнесът в цяла София бил разпределен, всички собственици на бардаци се разбирали помежду си, разменяли си проститутки с откуп, ако трябва, но никоя не можела да мръдне – или при тоя, или при оня.

Е, нека си признаят противниците на легалната проституция – това ли защитават?
По повод тази публикация три пъти правихме запитване до пресцентъра на МВР да даде някакво обяснение, да каже досега колко акции срещу сводници и публични домове са проведени. Още няма отговор.
При това положение защо им трябва да се легализира проституцията? Така им е по-добре.

* Този материал беше публикуван във вчерашния брой на “Труд” със заглавие “Не щете легална проституция? А защо приемате нелегалната?”

Виж тук по-консервативната гледна точка в „Интернешънъл хералд трибюн“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.