Цар срещу султан. Русия не желае война с оръжия с Турция; може би търговска

Два портрета, оградени от червени рози и свещи, стоят на
пейка пред руското министерство на отбраната. Импровизираният
мемориал е в чест на войниците, убити миналия месец от
„съучастниците на ИДИЛ“ – новия прякор, който Русия даде на
Турция. След като Владимир Путин определи свалянето от Турция на
руски боен самолет близо до сирийската граница като „удар в
гърба“, руско-турските отношения силно охладняха. Путин обвини
турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, че защитава и печели от
търговията с петрол на Ислямска държава; Ердоган обеща да подаде
оставка, ако Русия докаже това. На 2 декември руското
министерство на отбраната представи информация, която твърди, че
прави точно това. Ердоган я нарече „клевета“.

Само за няколко секунди ракетата, изстреляна от турски
самолет миналия месец, сложи край на години на дипломация. До
инцидента Кремъл виждаше Турция като стратегически партньор.
Обикновените руснаци я знаеха като място, където прекарваха
евтини ваканции на плажа. Двустранната търговия процъфтяваше,
особено в енергетиката, а турските строителни фирми помогнаха за
подготовката на Сочи за зимните Олимпийски игри. Миналата
година Путин направи на Ердоган вероятно последния комплимент,
като нарече турския лидер „силен“, затова, че продължаваше да
поддържа връзки с Русия, въпреки че Западът й бе обърнал гръб
заради конфликта в Украйна.

Сега Турция внезапно стана основният враг на Русия. Главният
пропагандист на Кремъл Дмитрий Кисельов прекара по-голямата
част от емисията си в неделя вечерта в това да критикува
страната, обвинявайки Ердоган в съучастие с терористите и
фашистите. Турция „сега е наистина опасна“, предупреди той
своите зрители. На срещата по климатичните въпроси в Париж
миналата седмица Путин се срещна насаме с Барак Обама, но
отбягна Ердоган. Руското правителство също така обяви
икономически санкции срещу Турция, фокусирани върху земеделието
и туризма.

Напрежението не се ограничава само до политиката. Руският
спортен министър инструктира футболните клубове да не наемат
турски играчи по време на предстоящия трансферен период. Десетки
руски университети прекъснаха връзките с турските си колеги, а
руските студенти, които бяха на обмен в Турция, бяха извикани
обратно. Турски камиони бяха задържани на руската граница, а
адвокати внесоха жалби от името на турци, които заявиха, че са
били тормозени от служители на миграционните служби в Русия.
„Това се случва навсякъде, от Владивосток до Калининград“, казва
Мурад Мусайев, московски адвокат. „Колективната отговорност
според националността е станала правило“.

И двете страни са изправени пред загуби от санкциите,
въпреки че икономическите ефекти ще бъдат по-скоро убождане от
карфица отколкото пробождане. Ембаргото върху турските храни и
забраната за чартърните полети ще ощетят някои турски фирми. Но
турската експозиция спрямо Русия е едва 1 процент от брутния
вътрешен продукт, казва Фатма Мелек, икономист в Акбанк в
Турция. Загубите, свързани със санкциите, ще бъдат още по-малко.
Русия на свой ред може да очаква нарастване на инфлацията с
1-1,5 процента, посочва Наталия Орлова, икономист в Алфа банк в
Русия. Ембаргото като че ли е предназначено по-скоро да изглежда
смело по телевизията, отколкото в действителност. Турските
лимони, които са около 90 процента от всички лимони в големите
търговски вериги, бяха изключени от списъка на забранените
продукти. Газовите доставки, стълбът на двустранната търговия,
засега остават незасегнати, въпреки че Турски поток, съвместен
проект за газопровод, изглежда е замразен.

Отношенията между Анкара и Москва няма да се подобрят скоро.
Свалянето на самолета разкри дълбоките и непримирими
разногласия във връзка със Сирия, които тлеят от известно време.
Докато подкрепяните от Турция сирийски опозиционни групи заемат
все по-антируска позиция, сирийските мирни преговори изглеждат
все по-колебливи, казва Виталий Наумкин, директор на Института
за източни изследвания в Руската академия на науките. Конфликтът
с Русия също така накара турските представители, които често си
служеха с разгорещена антизападна реторика през последните
няколко години, да ревизират приоритетите си. „Сега те разбират,
че интересите на Турция в областта на сигурността са свързани
със Запада, с НАТО“, казва Суат Кънъклъоглу, директор на Центъра
за стратегическа комуникация, неправителствена организация.
„Върнаха се към стандартното положение“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.