СофияПловдивВарнаБургасРусе

Франция: Националният фронт поведе, възможен ли е обрат?

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Политическата карта на френските региони, която ще видим след втория изборен тур на 13 декември, може да е твърде различна от положението след първия тур, дал преднина на екстремния вот.

* * *
Победата на Националния фронт (НФ) на първия тур от регионалните избори в неделя не е никаква изненада. Оглавявана от Марин Льо Пен – постигнала впрочем твърде скромен резултат на същите избори преди шест години – от 2012 г. партия бележи траен напредък, който се потвърждава всеки път на поредните избори. Електоралната карта от неделя вечерта е почти същата, както на европейските избори през 2014 г. – тогава НФ за пръв път се издигна до „първата партия на Франция“. Онова, което се промени, е равнището на подкрепата, тъй като НФ води в най-малко шест региоана, с резултат от над 40 на сто в Прованс-Алпи-Лазурен бряг и Нор-Па-дьо-Кале-Пикардия, и ще може да се яви на втория тур идната неделя във всички останали.

Първа партия във Франция?

Всъщност този статут на „първа партия във Франция“ се полага за жалост на близо 20-те милиона избиратели, предимно млади, отново предпочели в неделя да не отидат да гласуват. В анкетите за намеренията на електората обаче НФ бележи съществен ръст, както сочеха и допитванията от миналата седмица. Очевидно шокът от атентатите на 13 ноември е засилил объркването сред избирателите, съблазнили се да гласуват „екстремно“, за да изпратят силно послание – в случая ритник отзад – към цялата управляваща класа.

Каква е поуката от вота на французите на първия тур?

Първо, социалистите изобщо не спечелиха от скочилия рейтинг на Франсоа Оланд, взел мерки за сигурност, каквито никога не бихме очаквали от един ляв лидер: извънредно положение в цялата страна за три месеца с опция за продължаване и реформи, копиращи отдавнашни предложения на Националния фронт – като лишаването от гражданство на терористи. Резултатите на соцпартията са посредствени, но не и катастрофални; левицата пострада главно, защото е разединена. Ако беше събрала всички леви гласове, тя би преборила в много региони републиканската десница.

Второ: атентатите изведнъж придадоха общонационално измерение на един регионален вот, фокусиран до 13 ноември върху местни теми, и така разрушиха плановете на десницата, очаквала този път „синя вълна“ след „розовата“ през 2010 г. (когато Съюзът за народно движение успя да запази само Елзас . . .). Очаквала и да превърне победата си в капитал, с който да се хвърли в битката за президентския пост на изборите през 2017 г. Атентатите, нарасналата популярност на Франсоа Оланд и подемът, постигнат от партията на Марин Льо Пен, нанесоха силен удар по тази стратегия. В първия тур десницата има и добри резултати – води например в Ил-дьо-Франс, Нормандия, Пеи дьо ла Лоар и Оверн-Рона-Алпи, но партията на Никола Саркози губи в 9 от 13-те региона: било от левицата в Бретан, Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант и Корсика, било от НФ в другите региони, включително Елзас, където Флориан Филипо – човек номер две в НФ, технократ с диплома от Висшия институт по администрация – изпреварва с 9 пункта Филип Ришер от „Републиканците“. Поука номер три: трипартийният модел се настанява трайно във френския политически пейзаж, с което подлага на изпитание механизмите на Петата република, замисляна и действала досега в рамките на мажоритарна логика с две редуващи се партии. Ако Марин Льо Пен постигне същия резултат и на президентските избори, мажоритарната динамика може да я отведе през пролетта на 2017 г. направо в Елисейския дворец. Тогава Франция ще бъде управлявана от екстремистка, популистка и националистическа партия, чиято програма предвижда „национално предимство“, дискриминация на „чужденците“, връщане към франка и икономическа политика, която ще върне Франция с години назад.

Какво ще се случи сега?

Шокът от 6 декември 2015 г. в известен смисъл наподобява този от 21 април 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен излезе напред във втория тур, задминавайки социалиста Лионел Жоспен. Тогавашният премиер призова да се препречи пътят на НФ и с усилията на сплотения републикански фронт Жак Ширак бе избран с резултат, достоен за южноамериканска диктатура от 70-те години на миналия век. Нямаше как обаче той да се запази.

Никакво сходство с твърде чудатия начин за гласуване на тези регионални избори – пропорционални в два тура с листи за съответните департаменти. Всички листи, събрали по над 10 на сто от гласовете, може да запазят тези позиции и на втория тур. Никола Саркози затвори вратата пред всяка възможност за общ републикански фронт – той не допуска нито сливане, нито отзоваване на листи, така че републиканската десница ще се задържи навсякъде с риск да умножи триъгълните комбинации. А в някои региони – и с риск да осигури победа на НФ . . . От гледна точка на Саркози този ход потвърждава, че десницата е единствената републиканска сила, достойна да поеме властта; прави заявка за 2017 г., но отказва всяко размесване на избирателите с мотива (не съвсем фалшив), че сливането им ще налее вода в мелницата на НФ за господството на една коалиция между републиканците и социалистите.

Позицията на Саркози принуди социалистическата партия да промени своите планове. Обяви го снощи Жан-Кристоф Камбаделис, като поиска да бъдат отзовани социалистическите листи в двата най-застрашени и най-емблематични региона – Нор-Па-дьо-Кале-Пикардия и Прованс-Алпи-Лазурен бряг. С това негласно прикани левите избиратели да издигнат там „републиканска бариера“ пред НФ, т. е. да гласуват за листите на Ксавие Бертран и Кристиан Естрози. С други думи, ако хората начело на местните социалистически листи приемат това правило, в съответните региони още шест години няма да има депутати от левицата. В Севера – крепост на социалистите още от времето на Пиер Мороа, това ще предизвика политически трус.

Във всички други региони обаче нещата отиват към триъгълни комбинации другата неделя. Ако избирателите – и по-специално нежелаещите да гласуват – се мобилизират, резултатите от втория тур може да поднесат изненади. Защото стига левицата да събере всичките си сили и да слее своите листи, тя със сигурност ще може да обърне в своя полза съотношението на силите от първия тур в някои региони, за които ламти десницата. Така че картата на Франция с новите региони, която ще видим в неделя, 13 декември, може да е твърде различна от видяната снощи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.