СофияПловдивВарнаБургасРусе

Льо Пен спечели не с ксенофобията, а с икономическите си обещания

Блумбърг

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Победата на крайната десница в първия тур от френските
местни избори миналия уикенд може да изглежда като отзвук от
терористичните атаки в Париж през тази година. Но не е така.
Изборният триумф на Националния фронт на Марин льо Пен е свързан
повече с икономиката, отколкото с ксенофобските страхове.

Не може да се отрича, че Льо Пен и нейната партия се
представиха по-добре от всякога в избори, които им дават някаква
реална власт във Франция (миналогодишните избори за
Европарламент, които НФ спечели, не се броят). След проведената
реформа, съкратила административните региони в континентална
Франция от 22 на 12 (13 – ако се брои и остров Корсика),
управляващата Социалистическа партия се оказа начело само на
един от тях. Сега партията на Льо Пен води в шест региона и има
шансове да спечели в четири от тях на втория тур в неделя.

Това е шок за „системните“ партии на властта във Франция
– социалистите и републиканците, водени от бившия президент
Никола Саркози. Десноцентристкият вестник „Фигаро“в понеделник
излезе с огромно челно заглавие „Шок“. Говори се за създаване на
„Републикански фронт“, който да противостои на Льо Пен, чрез
обединяване на силите на социалистите и републиканците – нещо,
което Саркози и някои социалистически политици ужасно не биха
желали, но което може да се окаже необходимо при следващи
избори, ако НФ продължи да печели.

Но това, което „системните“ политици следва да атакуват,
е неефективната френска икономика, а не Льо Пен. Резултатите от
гласуването в самия Париж показват, че хората, чиито съседи
бяха застреляни от терористите, не вярват, че издигането на
бариери пред имигрантите и хайките срещу мюсюлманите – мерки от
арсенала на НФ – ще решат проблема с терора. Ковчежникът на
крайнодясната партия – Валеран дьо Сен Жюст – не спечели, и не
остана дори втори, в нито един от 20-те избирателни района на
френската столица. Той събра само 59 429 гласа в цял Париж и бе
победен с над три пъти повече гласове от всеки от кандидатите на
„системните“ партии, между които се завърза оспорвана битка.

Президентът Франсоа Оланд открадна антитерористичния
патос на Льо Пен, като обяви война на „Ислямска държава“ и
нареди агресивни полицейски хайки срещу заподозрени терористи в
самата Франция, като обеща и повече средства за спецслужбите и
полицията. Популярността му скочи от 20 на 27 процента, а
рейтингът на одобрението му достигна най-високо ниво от 2012 г.

От 26 на 32 процента нарасна и популярността на премиера Манюел
Валс, който каза след атентатите, че Европа „не може да поеме
повече бежанци“. Ако избирателите имаха нужда от проява на
твърдост, Оланд и Валс им я дадоха. Льо Пен вероятно не би могла
да каже или да направи нещо много по-различно, ако беше на
власт.

Друг бе провалът на „системните“ партии, довел до успеха
на нейната партия. Съотношението между нейното представяне на
изборите в неделя и нивото на безработицата във френските
региони е 0,8 – ниво, което говори за силна причинно-следствена
връзка.

Льо Пен е гъвкав политик. Тя може би е спечелила доста
гласове, разигравайки семейна драма, като изгони своя баща –
основател на НФ, от партията с аргумента, че отричал Холокоста.
Ефектът от този ход вероятно е бил добре пресметнат – късно в
неделя вечерта един триумфиращ Жан-Мари льо Пен изпрати
поздравително послание до всички кандидати и активисти,
допринесли за високия изборен резултат на „първата партия във
Франция“. Готовността на Марин льо Пен да се изправи срещу своя
баща все пак може и да е впечатлила някои французи, които биха
се срамували да гласуват за политическа сила, почетен
председател на която бе един непримирим антисемит.

Лидерът на НФ показа, че може и да се учи от грешките
си. За разлика от поведението си след атаката срещу „Шарли ебдо“
през януари, тя не нарече „клоуни“ онези, които изразиха
солидарност с жертвите, а и не се опита гръмко да печели капитал
от изявления в смисъл „аз нали ви казвах…“.

Не с такива ходове обаче тя ще стигне до там, накъдето
се е устремила – френското президентство – на изборите през 2017
година. Засега французите я подкрепиха за нещо, което няма
такъв висок залог. На предишните местни избори миналата година
НФ спечели кметски места в 11 града от общо 36 000, макар че
дори това тогава бе представено като историческо завоевание.

Сегашните местни избори няма да имат голям ефект върху
електората, което обяснява и слабото участие в тях. На
регионално ниво се решават само проблеми, като обществения
транспорт, колежите и субсидиите за изкуство и култура. НФ няма
да успее да натрупа голям управленски опит до президентските
избори през април-май 2017 година. Гласовете, които той ще
получи тогава, вероятно ще бъдат протестни, и те ще имат
значение само ако „системните“ партии продължават да смятат, че
икономиката някак си като по чудо ще се самоизлекува с минимални
усилия от тяхна страна.

„За гражданина, който търси отдушник на своя гняв, глас
за НФ е полезен глас, – писа Алексис Брезе в коментар във
„Фигаро“. – Никакъв друг избор не може да прозвучи така силно,
като този, никаква друга бюлетина няма да каже по-ясно на
управляващите или на тези, които искат да ги наследят: Защитете
ни, или ще се обърнем към други да го направят.“

За да победят Националния фронт, „системните“ партии се
нуждаят от кураж и яснота – две качества, които липсват и на
двете. Задачата е трудна, защото от Льо Пен не се изискват много
усилия – тя просто трябва да продължи да се представя като
алтернатива. Докато няма конкретни подобрения в икономиката –
или ясен план от десноцентристката опозиция, французите могат и
да дадат на Льо Пен шанс за нещо по-голямо от управлението на
няколко школски системи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.