Защо Путин направи бившия премиер Фрадков шеф на разведката

kommersant-logo.jpgМиналата събота Владимир Путин обяви, че бившият министър-председател на Русия Михаил Фрадков става новият директор на Службата за външно разузнаване (СВР). Това назначение е класически пример за „кадровите изпълнения“ в стил Путин с характерните за тях поне три основни признака – непредсказуемост, назначаване на хора без опит в поверената им сфера, при това обаче вградени изцяло във властовата вертикала.

На бившия премиер, който (поне според официалната му биография) не е бил кадрови разузнавач, явно е отредена ролята на „политически“ ръководител на СВР. Постсъветската история на Русия познава подобен пример – след преврата от август 1991 година шеф на Първо главно управление на КГБ (в последствие и на СВР, създадена на негова база) стана журналистът международник Евгений Примаков. Наистина, разузнавачите имаха резерви към това назначение, но Примаков изигра като цяло положителна роля в историята на руското разузнаване. От една страна, той успя да спре съсипването му по време на всеобщата борба срещу „наследството от тъмното минало“, а от друга – повиши доверието на хората в Русия към тази специална служба, може би най-затворена от всички.

Владимир Путин разговаря с Михаил Фрадков (вляво) на заседание на държавния съвет, когато Фрадков все още беше министър-председател. Сега той ще стане директор на Службата за външно разузнаване, въпреки че няма никакъв опит като разузнавач. Снимка: Ройтерс

Като че ли Путин няма никакви очевидни поводи да праща в разузнаването „политически комисар“ точно когато „суверенната демокрация“ в страната тържествува. Явно това е причината различни наблюдатели да стигнат до две напълно противоположни заключения в оценката си за президентското решение.

Политиците, лоялни към Кремъл, примерно Виктор Озеров и Юрий Шарандин от Съвета на федерацията, нарекоха инициативата на Путин „логична”. Все пак Фрадков е работил в сферата на международните отношения и в силовите органи. Тя е логична последица и от факта, че той е част от „президентския екип“.

Опозиционери като политолога от „Яблоко“ Андрей Пионтковски пък окачествиха новото назначение на бившия премиер като „нелепо“, целящо „десакрализация на ключови държавни постове“, във връзка с което „политическата система на Русия добива завършен образ на карнавално представление“. Всъщност и едните, и другите просто акцентираха върху различни страни на едно и също явление, което можем да наречем „путински изпълнения“ по аналогия с „изпълненията“ на първия президент на Руската федерация Борис Елцин.
Основна черта на „елцинските изпълнения“ също беше тяхната непредсказуемост. Тя обаче приключваше заедно със съответната оставка, а в новите назначения прозираше вътрешна логика, която даваше възможност да се намери напълно разумно обяснение. Споменаваше се най-вече необходимостта да бъде запазена изградената от президента система от „спънки и противовеси“. Така стана и през 1997 година, когато в кабинета бяха назначени млади реформатори начело със Сергей Кириенко, през 1998 година, когато Примаков беше издигнат за премиер, и дори когато през август 1999-та Елцин се сдоби с повече от неочакван приемник в лицето на Владимир Путин.

Непредсказуемостта на „путинските изпълнения“ (първото беше оставката на кабинета Касянов през март 2004 година и назначаването на Фрадков за премиер) обаче е съвсем различна. Най-неочакваното в тях не е самата оставка, а това, което става след нея. Т.е. кой заема освободения пост. Въпреки това „изпълненията“ от последните години, макар и непредсказуеми, имат три общи признака, които изцяло важат и за назначението на Фрадков.

Първо, новоназначеният често е човек, неочакван за всички. През юни 2006 година например високопоставен кремълски служител с почти детинска радост сподели пред „Комерсант“, че никой журналист не е успял да предусети „рокадата“, разменила длъжностите на генералния прокурор Владимир Устинов и на правосъдния министър Юрий Чайка.

Второ, максимален ефект се постига, когато новият пост на съответния политик почти (а най-добре изобщо) няма връзка с предишния му опит. Класически пример е преместването на Анатолий Сердюков, занимавал се с мебели и данъци, в креслото на военния министър. Премиерските постове на Фрадков и Зубков и кариерите на някои губернатори също спадат към тази поредица.

И трето, всички подобни назначения имат още една обща черта – герои на „изпълненията“ винаги стават хора, които се ползват с личното доверие или на самия Владимир Путин, или на някой от най-близките му съратници. В този смисъл днешният обрат в кариерата на Фрадков е добър знак, доколкото му дава надеждата за още няколко години в ръководния състав.
Не така розови са перспективите за самите разузнавачи, независимо от позитивния пример с „комисарството“ на Примаков. Защото преди да стане премиер, Фрадков оглавяваше три федерални ведомства – външноикономическото, търговското министерство и федералната данъчна полиция. И всички те бяха ликвидирани след напускането му. Ако тенденцията се запази, напълно е възможно новият пост на бившия премиер да означава, че разузнаването ще премине под контрола на Федералната служба за сигурност, която вече си възвърна повечето ведомства измежду наследниците на КГБ.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.