СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как влязохме в Европа преди да влезем в ЕС

Що е то Съвет на Европа и защо го бъркат със Съвета на Европейския съюз

Май 1992 г. Лъчезар Тошев и Аспарух Панов (вдясно) на дебати за приемане на България в Съвета на Европа. Снимка: алхив на Лъчезар Тошев

Измина почти месец от церемонията в Страсбург, на която официално бе даден стартът на българското шестмесечно ротационно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. За България това е второто председателство след 1994 г.

Българското председателство се провежда под девиза: „Съединението прави силата“. Логото му (виж илюстрацията) ще бъде поставено на всички трамваи в Страсбург.

В рамките на председателството, на 27 ноември в София се проведе заседание на Постоянната Комисия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която действа от името на Асамблеята между пленарните сесии.
Единодушно бе приета декларация за препотвърждаване на ценностите и принципите на европейското единство и сътрудничество и бе отправена покана за свикване на среща на държавните глави и ръководителите на правителствата на страните-членки, които да обсъдят конфликтната ситуация в Европа и възможните съвместни мерки, които би трябвало да се приемат. Тази среща на най-високо равнище ще бъде четвъртата в историята на Съвета на Европа в този формат.

Лого за българското председателство на Съвета за Европа. Повечето хора у нас не знаят, че Съвета на Европа не е на Европейския съюз.

В календара на българските инициативи, до края на годината се очакват още няколко събития, като най-важното от тях е Заседание на Бюрото на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа, което ще се проведе на 10 и 11 декември 2015 г. Организатори ще бъдат Министерствата на регионалното развитие и благоустройството, и на външните работи заедно с Националното сдружение на общините.
Учудващо е, че тези изключително важни и позитивни за България събития се отразяват най-вече формално от официалните сайтове на ангажираните институции и на практика не предизвикват никакъв сериозен дискусионен интерес в медиите и социалните мрежи. Чудесните разговори на Ирина Недева с Лъчезар Тошев и Джема Грозданова по БНР (виж тук, тук и тук) и някои епизодични публикации бяха сред малкото щастливи изключения.

В същото време портретът на премиера, изработен в Китай с техники, които създават „триизмерен блестящ образ“ и сагата в съдебната система с „двете каки“ бяха медийно разнищени отпред назад и отзад напред в типичния за публичното ни дискусионно пространство перверзен стил ала „Биг Брадър“. От една страна теми като „приятелският огън“ срещу президента Плевнелиев, войната на задкулисието срещу реформаторските министри и ключовата съдебна реформа, бюджетните заигравки и свързаните с тях протести, както и оневиняването на Христо Бисеров се преекспонират ежедневно за щяло и не щяло, и то често напълно манипулативно в зависимост от интереси на различни партии, икономически кръгове и медии. От друга, Съветът на Европа като че ли изобщо не съществува в медийното пространство и то в толкова важен момент за международния ни авторитет, когато председателстваме за втори път Комитета на министрите на тази най-стара общоевропейска организация.

Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, но се оказва, че много хора, най-вече младите, дори и студенти, и членове на младежки партийни организации нито познават дейността на Съвета на Европа, нито се интересуват от т.нар. „Голяма Европа“ с 47 страни членки (за разлика от Европейския Съюз с 28 страни членки), която работи за европейската интеграция в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. И всичко това се случва точно в най-критичния период за единството на Европа през последните години. Период, в който европейските ценности са поставени на карта от нарастващите проблеми, свързани с борбата срещу тероризма, с притока на бежанци и с търсенето на нови отговори на фундаменталната дилема, кое е по-важно – свободата или сигурността.

Стига се дори до там, че често изобщо не се знае, че Съветът на Европа не е институция на Европейския съюз, че Съветът на Европа, Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз са три различни структури. Да, наистина Съветът на Европа няма оперативни програми за европейско финансиране, няма еврозона и Шенгенско пространство и не извършва законодателна дейност, но създава и разработва редица харти, стандарти и конвенции с ключово политическо значение, които сериозно подпомагат сътрудничеството между европейските държави.

И нещо повече, неговите най-важни институции – Европейският съд по правата на човека, прилагащ на практика Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Съветът на европейската фармакопея, който поставя стандартите за фармацевтичните продукти в Европа, имат огромно практическо значение, без което европейската интеграция би била немислима. Да не пропускаме и огромната ключова роля на Европейската комисия за демокрация чрез право, т.нар. Венецианска комисия, консултативен орган по конституционно право на Съвета на Европа, създаден през 1990 г. Макар и твърде недостатъчни, положителните промени в българската правораздавателна система, се дължат до голяма степен и на нейните препоръки през годините на прехода.
Последният пример е от октомври тази година, когато Венецианската комисия подкрепи предложените промени в Конституцията на България и препоръча те да не спират дотук (виж тук).

Отбелязва се, че няма единен модел на самоуправление на съдебните системи, но комисията подкрепя категорично разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, съдийска и прокурорска, за което апелира от години. В частта за съдебната власт на становището се препоръчва министърът на правосъдието да може да участва в номинацията на главен прокурор, но не и на председатели на върховните съдилища. По този начин директно се поощрява правителството да бъде заинтересувано открито от качествата на кадрите, които оглавяват държавното обвинение.

Поради криворазбрани партийни интереси и лоша образователна политика, но най-вече поради сериозни дефицити в европейската ни политическа култура, голяма част от днешното младо поколение, родено около 1989 г. няма нито необходимата информация, нито може да оцени огромното значение на приемането ни в Съвета на Европа за коренната промяна във външната ни политика и за излизането ни от дълбоката международна изолация, в която се намирахме по време на комунистическия режим. Ние бяхме приети на 7 май 1992 г. като 27-и пълноправен член, непосредствено след Унгария, Чехословакия и Полша. Като се има предвид, че впоследствие Чехословакия се раздели на две държави, които трябваше отново да кандидатстват за членство, България бе третата по ред бивша комунистическа държава, приета в тази толкова авторитетна международна организация. Първите нови страни членки след нас – Словения, Литва и Естония бяха приети чак една година по-късно, а Латвия и Румъния – повече от две години по-късно. Да не говорим за страни като Хърватска, Сърбия, Македония или пък Русия и страните от Южен Кавказ. Като погледнем, че днес страните-членки са вече 47, можем спокойно да кажем, че ако за ЕС успяхме да хванем последния влак, то за Съвета на Европа успяхме да се качим още в първия…

(виж целия текст в блога на автора)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.