СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво разкриват предизборните значки и джунджурии за Америка

Трудно е да се избере най-странната от джунджуриите,
продавани сега от президентските кандидати. Някои са наистина
много забавни в един предизборен период, за който гневът е
отличителен белег. Да вземем например три от смешните и модни в
момента „грозни коледни пуловери“ и суичъри, продавани от Хилари
Клинтън, фаворит за президентската номинация на демократите, и
нейните съперници републиканци – сенатора Тед Круз от Тексас и
Бен Карсън, неврохирурга пенсионер. Тримата кандидати се
занимават с размяна на остри удари – неотдавна имаше известно
затишие след масова стрелба в клиника за аборти в Колорадо, за
която бе обвинен нестабилен психически мъж, чиято омраза била
насочена и към Барак Обама. Това накара г-жа Клинтън да
разкритикува републиканците, че превръщат абортите в
„политически футбол“, а г-н Круз да отвърне, че „преобладаващото
мнозинство от престъпниците насилници са демократи“. В същото
време техните предизборни щабове предлагаха пуловери, украсени
със снежинки, еленчета и усмихващ се г-н Круз с шапка на дядо
Коледа.

Някои от предметите имат за цел да представят кандидатите
като обикновени човешки същества, за които кампанията е скучно
ежедневие. Джеб Буш, бившият губернатор на Флорида, продава
срещу 75 долара „купа за гуакамоле“, така че привържениците му
да могат като него да хапват от любимото му лакомство – Буш и
родената в Мексико негова съпруга Кълъмба си правят дип от
авокадо в неделите, наричани от семейство Буш „дни за
забавление“. Други от предметите дават възможност на
симпатизантите да се почувстват като вътрешни хора. Срещу 250
долара сенатор Марко Рубио от Флорида позволява на феновете си
„да осиновят сътрудник от щаба му за един ден“, сякаш неговите
сътрудници са някакви мили животинки от зоопарка.

Всичко това е донякъде странно. В подобна изнервена и
ожесточена предизборна атмосфера щабовете пълнят сайтовете със
стока, която прославя политиката като бизнес. Паникьорите може
да предложат мрачно обяснение – пиарите са взели връх. В търсене
на друга гледна точка, авторът посети тази седмица Националния
музей за американска история, клон на института „Смитсониън“ във
Вашингтон, окръг Колумбия, да разбере дали тази кампания бележи
окончателната победа на маркетинга над идеите.

Кажете това на президента Уилям Хенри Харисън, е отговорът
на вашия коментатор, след няколко полезни часове, прекарани в
залите на историческия музей. Харисън печели първата „модерна“,
както често се твърди, президентска кампания през 1840 г.

Генералът от запаса влиза в Белия дом с помощта на небрежност,
допусната от опонентите му. Ориентиран към демократите вестник в
Балтимор злостно написал, че Харисън е стар и немощен, трябва
да бъде пенсиониран и изпратен в някоя колиба с буре силно
алкохолен сайдер. Вигите веднага се възползвали от това и
представили Харисън като военен герой, който живее в дървена
колиба и пие сайдер като първите заселници. Те организирали
многолюдни митинги, на които се леел сайдер, а тълпите пеели
предизборни песнички, включително и „Валсът на дървената
колиба“.

Има повече от 100 хиляди предмета в колекцията от
политическо-исторически експонати на „Смитсониън“, чието
събиране започва преди век и половина, когато дарител донася
цилиндъра на Ейбрахам Линкълн. В нея фигурира ухилен трийсетина
сантиметров пластмасов фъстък в чест на Джими Картър, шкафчета с
предизборни значки и бронзови медали от встъпването в длъжност
на Джордж Вашингтон през 1789 г. Сред ценностите от 1840 г. е
модел на дървена колиба, която е можело да се носи при паради,
бастун с дръжка с формата на буре за сайдер и чинии с
изображения на Харисън в скромния му дървен дом. Това са
глупости: Харисън е роден в имение в джорджиански стил във
Вирджиния на голямо колониално семейство, въпреки че по-късно
наистина притежава фермерска къща в Охайо с няколко дървени
стени. Важното обаче е историята на Харисъновата кампания, казва
Хари Рубенстейн, директор на отдела за политика към
историческия музей: това е американска приказка за един
обикновен човек, издигнал се от скромния селски живот до висшия
управленски пост.

Уредниците на „Смитсониън“ събират значки, стикери и други
предмети още от 80-те години на миналия век. В края на 90-те
обаче времената се промениха, припомня си Рубенстейн. Кампаниите
се съсредоточиха върху реклами по телевизията и кураторите
трябваше да ходят на място в Айова и Ню Хемпшър и трудно
намираха предмети, които да купят. За щастие при изборите
напоследък отново се появиха стоки за продан, тъй като щабовете
използват продажбите, за да събират имейлите и други данни за
избирателите.

Сегашното изобилие от предизборни атрибути подсказва, че
демократите и републиканците се готвят за изтощителна битка през
2016 г., в която привличането на интереса на привържениците и
тяхното мобилизиране е по-важно от печеленето на опоненти. Мат
Бенет, ветеран от няколко президентски кампании на демократите,
отбелязва, че не е възможно някой да бъде убеден да гласува за
даден кандидат с помощта на тениска. Вместо това джунджуриите
предлагат „част от екшъна“ на онези избиратели, които вече са си
харесали кандидат. Предизборните сувенири едва ли могат да
спасят слабите кампании. Най-обикновените брошки-саксофон,
раздавани на най-важните поддръжници на Бил Клинтън през 1992
г., станаха много търсени впоследствие, каза г-н Бенет, който в
момента е в мозъчния тръст „Третият път“. Но малцина се
интересуваха от значките на Майкъл Дукакис четири години
по-рано.

Странните предизборни предмети имат няколко цели, казва Мат
Ипкар, дизайнер в Блу Стейт Дигитал, който е работил за двете
кампании на Обама. Те позволяват на кампаниите, разполагащи със
средствата на модерните технологии, да стигнат до точно
определени привърженици. Така някой, който си купува тениска с
лика на Хилари за гей-прайда, може да очаква предизборни имейли
за правата на хомосексуалистите (докато републиканци, купуващи
камуфлажни шапки, трябва да са готови да получават съобщения за
оръжия). Най-странните предизборни атрибути – като грозните
коледни пуловери – биват отразявани безплатно от медиите. И на
последно място, те са начин да се заобиколи или надмогне гадната
партизанщина. През 2012 г. появата на слухове, че Обама е роден
извън Америка рискуваше да отврати демократите от политиката
точно когато техният ентусиазъм беше нужен за преизбиране на
президента. Чаша за чай, по идея на г-н Ипкар, със снимка на
рожденото свидетелство на Обама и надписа „Направено в САЩ“,
позволи на феновете да защитят с лекота своя президент. Тя се
превърна в бестселъра на кампанията на Обама.

Музеят „Смитсониън“ ще открие голяма политическа експозиция
през 2017 г. Очаквайте някои много забавни предмети: музеят
притежава кукла на Теодор Рузвелт в униформа на боец от
доброволческия кавалеристки полк (Rough Riders), от
Испано-американската война от 1898 г., както и копие на
брадвата, с която Линкълн като млад е цепел дърва. Но в Америка
символите и образите не са отклонение от политиката. За добро
или лошо те са това, което представлява демокрацията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.