СофияПловдивВарнаБургасРусе

След първото повишаване на лихвите в САЩ

Управлението за федерален резерв на САЩ е на път да повиши лихвените проценти за първи път от 2006 година

Имаше време, когато самият намек за повишаване или понижаване на лихвените проценти бе възприеман не просто като нещо нормално, но и бе своеобразен тест за способността на централните банкери да регулират ловко икономиката. Не и сега.

Масови са очакванията, че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще вдигне своя основен лихвен процент, който сега е близо до нулата, с четвърт пункт на 16 декември. Това ще е първото повишение от юни 2006 година. За жалост основанията на УФР да предприеме действия този месец отразяват неговите опасения да не загуби авторитет в очите на пазарите, а и в същата степен – контрола си върху икономиката.

При условие че говориха безкрайно дълго за предстоящо в близко бъдеще повишаване на лихвите, централните банкери сега се чувстват длъжни да спазят своето обещание. Това е лоша логика за
водене на парична политика. Едно слабо, широко оповестено вдигане на лихвите е малко вероятно да се отрази на американската икономика. Важният въпрос е „Кога ще последват следващите повишения?“. Ето за това УФР трябва сега да даде сигнал, че ще бъде предпазливо.

Зависещо от данните, независещо от данните

Това издание все още не би повишил лихвените проценти. На
равнище от 5%, безработицата в САЩ е близо до нивото, наричано
от икономистите „пълна заетост“. Има освен това има и плахи
признаци, че растежът на заплатите най-накрая се съвзема. При
условие че паричната политика дава резултати със закъснение,
централните банкери трябва да бъдат далновидни. Инфлацията
според индекса на разходите за лично потребление – предпочитания
от УФР критерий – обаче е едва 0,2%. Основната инфлация, която
изключва цените на храните и енергията, е 1,3%. Въпреки че
първият показател ще скочи през идните месеци, тъй като резкият
спад на цените на енергията в края на 2014 г. ще отпадне при
неговото изчисляване на годишна основа, няма особени признаци,
че вторият ще се ускори рязко или ще надхвърли целевото равнище
от 2%.

Рисковете от прекалено голямо затягане на паричната политика
прекалено скоро изглеждат по-големи. Въпреки комбинирания стимул
от нулеви лихвени проценти и купуването от УФР на активи за 3,8
трилиона долара, брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ расте
от 2010 г. с годишни темпове от около 2%. Силният долар и
слабостта на енергийните пазари ще повлияят на американската
икономика – и разминаването между затягането на паричната
политика на УФР и на нейното разхлабване в други страни,
по-специално в еврозоната, Япония и Китай, означава, че по всяка
вероятност доларът ще поскъпне още повече. Тъй като стартовата
точка на американската централна банка са лихвени проценти,
близо до нулата, тя има по-голямо поле за маневриране при
неочакван ръст на инфлацията, като повиши лихвените проценти,
отколкото за реагиране на някаква заплаха от рецесия, като
отново ги понижи.

И макар рисковете, пред които е изправено УФР, определено са
много повече в едната посока, то е малко вероятно последиците от
едно преждевременно покачване с четвърт процент да бъдат
катастрофални. Една поредица от преждевременни повишения ще е
нещо друго. Ето тук са обезпокоителни явните планове на УФР.
Прогнозите на американската централна банка подсказват, че
лихвените проценти ще бъдат повишавани с четвърт процент
приблизително на всеки три месеца през 2016 година. Един такъв
график ще смути пазарите на облигации (които са заложили на
по-бавни темпове на затягане на паричната политика) и ще направи
долара още по-скъп.

Цикъл на бързо затягане на паричната политика също така ще
засили натиска в чужбина. Има усещане, че много нововъзникващи
пазарни икономики са изпаднали в толкова силна паника, че УФР не
може да направи нещата много по-лоши. Капиталите от акциите и
облигациите са изтичали в тези страни през четири от последните
пет месеца според Institute of International Finance. Курсовете
на валутите на износителите на суровини, които пострадаха от
намаляващия апетит на Китай за ресурси, вече спадат. Едни
чувствително по-високи лихвени проценти в САЩ обаче ще засилят
натиска върху държавите, които разчитат на чуждестранни
капитали, за да компенсират търговския си дефицит. Централните
банки в Чили, Колумбия, Перу и Южна Африка повишиха неотдавна
лихвените проценти в очакване на вдигането им от УФР и това
имаше известна цена за икономическия растеж. Безпокойството на
УФР, естествено, е за икономиката на САЩ. Вялото търсене в
чужбина и силният долар обаче се отразяват и на американските
износители.

Опитът на други централни банки в последно време дава полезни
уроци за опасностите от прекалено бързото вдигане на лихвените
проценти. През 2011 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) два
пъти повиши основния си лихвен процент, но бе принудена да смени
бързо курса и оттогава понижи ставката още по-надолу. На 3
декември тя намали лихвата за депозити на търговските банки до
-0,3%. Лихвите в Швеция бяха повишени от 0,25% до 2% преди
Riksbank да бъде принудена отново да ги свали (водещата й лихва
сега е отрицателна). Централните банки в Канада и Израел също
смениха курса.

Очевидната решимост на УФР да започне да затяга паричната си
политика е тревожен сигнал за това колко бързо планира да
продължи по-нататък. Преди да опита второ повишаване
американската централна банка трябва да си даде време да прецени
въздействието на първото.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.