Три седмици без светлина в Крим

Надпис на магазин в Крим: „Няма осветление затворено“. Снимка: от тв екрана

Светлината малко по малко се връща. Надписите отново връщат
цветовете си, прозорците светят. Потънал в тъмнина от 21
ноември, Крим започна да излиза от една дълга нощ след гигантско
късо съединение, което лиши от електричество по-голямата част
от населението, наброяващо два милиона души. Три седмици след
саботажа на електропровода с високо напрежение в Украйна, който
захранва 70 % от този полуостров, анексиран от Русия през март
2014 година, аварията бе отстранена. Положението обаче
продължава да бъде трудно. Когато нощта пада, още в 17 часа
местно време, ходенето по тротоарите на Симферопол, столицата на
Крим, става истинска авантюра. Силуети се блъскат в здрача,
хората включват мобилните си телефони, за да си светя и да
избегнат многобройните клопки по тротоарите, които са в лошо
състояние.

Няма нито една светеща публична реклама по улиците, работят
само светофарите. В тъмнината единствено генераторите – 2000
бяха спешно внесени от Русия, според местните власти – нарушават
тишината с бръмченето си. Подвижни светофари, като големи
дръзки свещи, бяха поставени само на няколко кръстовища,
контролирани от полицаи. От 21 ноември беше въведено извънредно
положение навсякъде. Продажбата на алкохол бе забранена слез 17
часа, ресторантите са принудени да затварят врати в 20 часа.
В Ялта, на крайбрежието, жителите на един северозападен
квартал на града, подписаха петиция с искане да бъде премахната
мобилната електростанция пред жилищата им, решени да се качват
пеша 12 етажа, да живеят без отопление и електричество, но да
спре заглушителният шум на моторите на станцията. Хотел „Ялта“ в
известния балнеокурорт, където преди много години Сталин е
прекроил света с Чърчил и Рузвелт, затвори врати, след като си
направи сметката: трябваше да плаща над 240 000 рубли дневно
(3100 евро), за да продължи да работи с мощни бензинови
генератори. Тук, както и на други места, камиони с гигантски
екрани, бяха паркирани на площади, за да предават телевизията на
открито. Дали има лишения или не, контролът върху информацията
не бива да спари, никога.

„Енергийна блокада“

С началото на тази криза по цялата територия се появиха нови
плакати. Руският президент Владимир Путин позира, необичайно
усмихнат, успокояващ редом до девиза „Крим. Русия. Завинаги“,
начин да се припомни, че всяко връщане назад е утопия. „На Русия
й бяха необходими бяха само три седмици, за да промени живота
ми, да заеме всички официални сгради, да организира референдум
(на 16 март 2014 година) и да раздаде руски паспорти на всички,
но годината и осемте месеца след анексирането не успя да
предотврати случилото се“, гневно заявява Илона, млада майка на
семейство от Ялта, която се чувства изолирани, след като е
установила, че електрическата повреда в някои случаи е засилила
проруския национализъм, „когато не става дума за носталгията от
СССР за огромните опашки!“. Преуморени от всекидневната битка,
хората търпят, но не се противопоставят.

Камионите със стоки спряха да преминават през новите
гранични постове, създадени между полуострова и бившата му
родина. Заместиха ги 500 буксира, които всеки ден теглят баржи
през Керченския пролив, свързващ източната част на Крим с Русия.
След това дойде „енергийната блокада“, както се нарича тук.
Това беше последната ни връзка с Украйна“, казва в кабинета си
лидерът на Крим Сергей Аксьонов. Той обещава, че в скоро време
полуостровът ще бъде напълно независим. „Благодарение на нашия
лидер Владимир Путин първият енергиен мост вече бе изграден и ни
доставя 230 мегавата, вторият е предвиден за 15 декември. На 2
декември господарят на Кремъл за кратко посети Крим, за да
открие официално електропровод, идващ от Русия и минаващ през
Азовско море. За да бъдат покрити нуждите на полуострова,
оценявани на 1350 мегавата дневно, ще бъде необходимо да се
направи много повече.

Подкрепяни от украински бойци, кримските татари, чиито
основни лидери получиха забрана да влизат на територията на
полуострова, поеха отговорността за саботажа на електропровода и
настояха за „освобождаването на политически затворници“ – 13,
сред които е и един от лидерите им Ахтем Чийгоз и украинският
пилот Надежда Савченко. Ленур Исламов, собственик на татарската
телевизия ATR, затворена от руските власти през април, заяви
пред украински медии: „Това е само началото.“

Вълна на репресии

Над 10 000 членове на тази малка мюсюлманска общност, която
до неотдавна е представлявала до 12 % от населението, което в
миналото е било депортирано в Крим по времето на Сталин, са
напуснали Крим. И всички се опасяват, че сближаването на Запада
с Русия по сирийския въпрос може да ги изтласка на втори план.
„Разбира се, ние се страхуваме, че можем да бъдем забравени“,
въздъхва, седнал в едно кафе Нариман Джелялов,
заместник-председател на Междлиса, съвета на кримските татари,
който не е признат от властите. За това тюркско малцинство,
което проведе конгреса си в Анкара през октомври, влошаването на
отношенията между Русия и Турция е допълнителен натиск.
„Забранени са събиранията, но не за всички, проруски настроените
можаха да се съберат пред централата на правителството, за да
изгорят портрет на Ердоган (турския президент)“, допълва с
горчивина Джелялов.

Два дни след пълното изключване на захранването с
електричество главната прокуратура на Крим започна углавно
разследване „за тероризъм“, което за кримските татари, подложени
и без това на силен натиск, бе заплаха за нова вълна на
репресии. „Разбира се, това бе терористичен акт, отсича Сергей
Аксьонов, и извършителите му ще бъдат преследвани още тази
седмица!“ Но „само трима или четирима кримски татари“ са
обвинени, уточнява той. Виновниците са получили директиви от
Петро Порошенко (украинския президент) и от Държавния
департамент на САЩ!“. Картините как неловко чувстващите се
украински военни се опитват да възстановят контрол върху
свалените стълбове, определено убедиха в това проруските кримски
власти.

В принудителна ваканция над две седмици, училищата на
полуострова успяха отново да отворят власти на 7 декември.
„Отоплението работи, но ние все така препоръчваме на учениците
си да си носят една лампа“, казва Игор Ковалков, директор на
едно от най-старите учебни заведения в Симферопол, в което се
обучават 1229 деца. В горната част на града Валентина, учителка,
посреща гости у дома си, където гори примигваща свещ. „Пет пъти
ходих по магазините преди да открия в един супермаркет
зареждаща се лампа, а цените на свещите скочиха 10 пъти“,
въздъхва тя. Денят е 8 декември, електричество в нейния квартал
има само три часа, в ранния предобед. Децата на кримските татари
играят на светлината от свещ при прекъсване на
електрозахранването в околностите на Симферопол, на 22 ноември
2015 година.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.